Певицата Мая Нешкова: Който има нужда от музика, я открива и носи със себе си

Още първите песни, които създават заедно, стават популярни в България и дори напускат пределите на родината. Зареждат се турнета в Западна Европа, Русия, Сърбия и др. В онзи период Нешкова е единственият български изпълнител, който дръзва да прави концертите си на стадиони.

През 1995 г. преустановява изявите си, за да отглежда новородените си дъщери Йоана и Весела. През 2001 г. се завръща ярко на сцената, с участие в Международния фестивал “Еврофест” в Скопие (2001 г.), където е наградена с Купата за цялостно творчество. През 2005 г. излиза албумът й “За приятелите наши…”, а четири години по-късно – “Обичам те”.

През всички тези години, със стотици концерти в цялата страна, певицата Мая Нешкова и композиторът Кирил Икономов, а отскоро съвместно с дъщерите си Весела и Йоана, радват почитателите на българската популярна музика. Концертите им са мащабни, с участието на големи оркестри, включително на Филхармонията – нещо, което ги превръща в уникални по стил и съдържание музикални събития.

През май 2016 г. Мая Нешкова бе удостоена от президента на РБългария с орден “Св. св. Кирил и Методий” – II степен, за цялостен принос в развитието на културата и изкуството.

– Г-жо Нешкова, обикновено в началото на всяка нова година хората си правят равносметка за отминалата и живеят с очакванията за новата. Каква година изпратихте и какво очаквате от 2020 г.?

– Изпратих една хубава и градивна година. Естествено, човешките пожелания за новата са да е по-хубава, по-успешна, да е по-здрава. Когато изпращам една стара година, аз я сравнявам като старата жена, която си отива и идва по-младата. От друга страна, смяната на годините малко ме натъжава, но пък ме зарежда с нова енергия.

Имам добри очаквания от 2020 г. Предстоят ни концерти, нови песни, записи… Тази година съпругът ми ще чества 65-годишен юбилей, който ще отбележим с негов симфоничен концерт – трети поред.

Има и други по-малки изяви, свързани с неговия юбилей. Очаква се да излезе и негова книга и т.н. Но това са си негови неща. По-скоро той трябва да си говори за тях. Това е голямото събитие, което ни предстои тази година.
Иначе в творчески план в момента съм в запис на нови неща. Заредена съм с идеи, с хъс.

Пея в нашия си стил, музика, изградена върху българския фолклор, не се виждам и не усещам музиката по друг начин. Бих казала, че аз съм си аз. Няма как да се променя, а и не го искам. Да гониш някакви други тенденции, които не са твои, е глупаво.

= Навремето пълнехте стадиони, сега успявате ли да привлечете младите хора на концертите ви?

– Как да ви кажа – и да, и не. При положение че в България основно се слуша западна музика и чалга, нещата са малко по-трудни. Но аз си вървя по пътя и който ме открива, ме открива, не го преживявам трагично.

Едно време просто имаше много българи, много млади хора, които се интересуваха от изкуството, живееха с развитието ни като цяло. Сега повечето млади хора са в чужбина. Въобще малко е разбутана работата. Мен почти по нито едно радио не ме пускат, така че малко са особени нещата. Но нали ви казах, не го приживявам толкова.

Вървя си по пътя, който има нужда от моята музика, я открива и я носи със себе си.

– Дъщерите ви Весела и Йоана са на сцената до вас. Не мечтаят ли за самостоятелна изява?

– Да, децата са с мен на сцената. Всъщност и четиримата сме на сцената. Те са беквокалистки, имат и индивидуални изяви в концерта. Иначе не работят отделно като изпълнители. Засега се придържат единствено в моя формат. Но времето ще покаже.

На 4 януари отпразнуваха 24-тия си рожден ден, така че животът е пред тях.

– В началото на 90-те години, когато българинът беше далеч от каквито и да е богоугодни дела, съградихте църквата “Успение Богородично” в Благоевград.  Какво ви накара да издигнете този храм?

– Трудно се обяснява такова нещо. Това е един порив, който ти идва изведнъж, удря те в главата, правиш нещо и после търсиш обяснение защо си го правил. Три-четири години след като построихме църквата, ми разказаха легенди, че на това място пророчица е предрекла, че ще има църква. Въобще странни са тези неща, но се случват. И с нас се случи такова нещо, просто някакъв порив.

В църквата са вградени свети мощи на свети Нестор и е в рамките на Благоевград, в парка “Бачиново”. Свети Иван Рилски е минал по този път нагоре по устието на река Бистрица, за да завие от Парангалица и да тръгне към мястото, където е поставил основите на Рилската обител.

А защо съградихме храма тогава? Лично за себе си мога да го обясна с това, че започна едно време разделно, което някак си ме накара да се прибера в себе си, да се обърна към себе си. Аз поне така се чувствам – като човек, който отразява преживяванията, душевната картина на хората около него. А тогава цялото това разделение на народа ме шокира. Затова съм потърсила устои на друго място. Така се случиха нещата.

– Промени ли се след това животът ви по някакъв начин?

– Дълги години чаках да имам деца и пет години след като построихме храма, станах майка. Аз съм убедена, че това ми помогна да стана родител. Мисля, че това са знаци. Някак си се почувствах по-силна от това, че сме направили такова нещо със съпруга ми.