Може ли кражбата да се насърчава като източник за доходи и препитание

Отворено писмо на Евдокия Манева, бивш министър на Околната среда и водите

Искам да привлека вниманието Ви към тема, която абсолютно едностранчиво се отразява през последните дни в медиите. Става дума за поредната акция на собствениците на бизнеса с отпадъци от черни и цветни метали, които искат да се анулират текстове от Закона за управление на отпадъците. Текстове, които целят единствено прекратяване на кражбите, нанасящи огромни щети на различни отрасли и на населението. Загрижени, телевизиите ни показват блокадата на граничните пунктове, показват ни абсурдните брътвежи на говорителите на този бизнес, показват ни подкрепата на МОСВ и депутатите от БСП, информират ни за целия този спектакъл със задкулисната подкрепа на правителството и никой, дори от медиите с икономическа насоченост, не се опитва да анализира обективните данни. Никой не отбелязва, че това е огромна крачка назад за изтерзаната ни и тъпчеща на едно място държава. Никой не се опитва да възбуди обществена дискусия и да посочи истината.

Истината е, че ежегодно енергетиката и елктропреносните дружества, транспорта, ВиК дружествата и всички фирми, поддържащи общинската инфраструктура, търпят огромни щети от откраднати кабели, релси, пътни знаци, капаци на шахти, парапети на мостове, кранове на ВиК съоръжения, да не говорим за осквернените паметници на културата и т.н.

Истината е, че няма село или малък град, който да не е пропищял от набези по дворовете и домовете и кражби на  всичко от метал.

Истината е, че не са един или два случаите, когато цели квартали остават без ток, а електроуредите излизат от строя и никой с нищо не компенсира потърпевшите.

Истината е, че няма неограбен гробищен парк, че няма оцелял метален бюст или паметник на българи, борили се и творили за една по друга държава.

Истината е, че последиците от системните кражби се измерват ежегодно с десетки милиони левове, които плащаме ние. И още по-страшно е, че имаше и смъртни случаи, за които виновните не само, че не бяха открити, но те не стреснаха собствениците в този бизнес, за да прекратят толерирането на кражби на метали.

Нито един опит  на предишното правителство за прекратяване на кражбите не срещна подкрепа на собствениците на повече от 900 площадки за метали. Нещо повече, бяха използвани абсурдни аргументи, за да се защищава една сфера, която години на ред е язва за нашето общество. Лъжите отново се използват в акцията, на която сме свидетели сега.

Не е вярно, че фирмите ще фалират, ако се забрани физически лица да продават метали. Само около  10% от общия обем преработвани метали е количеството отпадъчни метали, което се събира от населението. При това населението предава  отпадъчните метали от  метални опаковки, от домакинска техника, от моторни превозни средства, от електронно и електрическо оборудване чрез специално създадени системи за разделно събиране, така както е във всички европейски страни. Покровителствайки кражбите на метал от тези системи ние плащаме повторно за използването на този ресурс и наливаме пари в една порочна система и лесни печалби за неголяма група хитреци, които спекулират с този уж „социален“ проблем.

Не е вярно, че 600 хил. души ще останат без работа. Излиза, че една четвърт от работещото население е в този бизнес? Не е ли абсурдно това твърдение и няма ли кой да си направи малка сметка? Ето няколко числа за илюстрация. Около 20 хил. са осигурените в този бизнес, т.е легално работещи. Общо работещите в страната са малко над 2 млн. Ромите според последното преброяване са около 240 хил. Добре е преди да се правят каквито и да е твърдения, основните числа да се съпоставят. И изобщо може ли кражбата да се прокламира като източник за доходи и препитаване. Не ни ли омръзна вече да плащаме от джоба си кражбите на електроенергия, вода и инфраструктура?

Интересно е, защо така яростно е противопоставянето срещу безкасовото плащане. Отговорът е, че бизнесът става проследяем, контролируем, това което той за нищо на света не иска. Ще бъде ясно какви суми се плащат за какви количества. Няма да бъде трудно да се разбере дали е предадена прословутата тенджера или пък траверса, която и сега пунктовете нямат право да изкупуват от физически лица, но изобщо не спазват тези разпоредби.

И накрая – защо този важен проблем се решава без потърпевшите? Защо никой не припомня цената на вандалските практики? Защо никой не си направи труда да види, какво пишат обикновените хора като мен и вас във форумите? След като в Закона ясно пише от кога влиза в сила забраната, защо протестите започнаха сега и кой ги подстрека? Защо не се изискват документи за доказване на твърденията на протестиращите? Защо не се прави елементарна сметка на плюсовете и минусите  от запазването на статуквото? Защо е това противопоставяне срещу площадките за някои видове отпадъци, които общините трябва да организират? Не виждат ли фирмите за метали възможностите за тях? Необходимо е малко мисъл и сътрудничество с общините. Възможностите са многобройни. Необходимо е и МОСВ да си свърши работата. За съжаление повече от година – бяло петно, а днес  абсурдно говорене от ръководството за екологични проблеми и нови закони.

Вероятно мнението ми няма да се хареса на участващите в спектакъла, който наблюдаваме. В него има много заинтересовани. Убедена съм, обаче, че всички ние сме заинтересовани да станем нормална държава. По тази причина – не трябва да си мълчим. Не трябва да допускаме да ни лъжат. Подобни проблеми трябва да се решават не с насилие, а с аргументи и обществен диалог, каквита в случая изцяло липсват.

Надявам се ,че тези, които знаят истината няма да мълчат и ще получат трибуна. Не трябва да толерираме недъзите на обществото ни с предизборна цел.

Надявам се на широка обществена дискусия.

www.manager.bg