Галеви започнали като пекари
Безследно изчезналите Пламен Галев и Ангел Христов-Геле са направили първите си големи пари с хлебарски бизнес. Това твърди пред „България Днес“ техен близък, запознат с младежките им години, за които са публично известни само отделни епизоди.
Пламен Галев влиза в МВР, когато е още на 20. Малко по-късно вече е ръководител на средно ниво в Специализирания отряд за борба с тероризма. Там се запознава с Ангел Христов-Геле, който става командос две години след Пламен – месеци преди демократичните промени. Известно е, че в средата на 90-те двамата напускат отряда и се впускат в различни бизнес начинания в Дупница. За богатството, което натрупват, се носят различни легенди. Факт е обаче, че през 2012-а, когато двамата изчезват, преди да изтърпят наказанието си за изнудване, прокуратурата им повдига нови задочни обвинения за финансови измами за над 35 млн. лв. Пет години по-късно те са оправдани, а в момента тече дело срещу тях за малко над 4 млн. лева.
Според нашия източник „братята“ не са решили сами да се заемат с бизнес, а по-скоро са изпратени в Дупница с мисия. До напускането си от СОБТ двамата нямат почти нищо общо с града. До тогава са живели в Кърджали, Сандански и София. Предисторията обаче се върти около Централната служба за борба с организираната престъпност. В МВР и по-конкретно в ЦСБОП, която тогава е на пряко подчинение на министерството, в средата на 90-те са притеснени от разрастването на наркоразпространението в цялата страна. По места се взимат различни мерки, като успехът в борбата с дрогата е доста променлив. Новосъздадената ЦСБОП, която е изградена по подобие на същите служби в САЩ и Великобритания, получава доста сериозна материална и логистична партньорска подкрепа от двете държави. Особено активна е работата с щатската Агенция за борба с наркотиците (ДЕА). Според оперативната информация в Дупница дрога се прекарвала под прикритието на хлебарски камиони. Вероятно именно това е причината за рязката смяна на попрището от Галеви и навлизането им в този бизнес. Целта е била да се спре наркотрафика, а те са преценени като подходящи хора, вече изявили се в СОБТ. Съответно всичко ставало със знанието на службите. Двамата обаче показват бизнес нюх и борбата с дрогата остава на заден план. Постепенно зарязват и хляба и започват различни бизнес начинания.
Макар за участието в хлебарския бизнес на Галеви да не се знае почти нищо, мистериозните истории с аромат на пресен хляб около тях не липсват. През 2006 година в Дупница става нещо интересно. Граждани дни наред се събират на мълчаливо бдение под наслов „Не на страха“. Стига се до извънредна сесия на местните общинари, които умуват по точка „Има ли в Дупница организирана престъпност и как да й се противодейства“. На сесията се говори основно за Галеви. Един от изказалите се разказва история как хлебар от града е бил вкаран в горяща пещ, за да се съгласи с условия, налагани му от рекетьори, за което се подозирали техни близки. Тогавашният шеф на полицията Ивайло Дамянов обаче отрича да има информация Галеви да са замесвани в рекет.
„Работим по сигнали, а такива няма. Не сме получавали оплаквания за заплахи нито от таксиметрови шофьори, нито от автомобилни превозвачи, нито от хлебопроизводители“, казва той и уточнява, че към онзи момент има само три преписки срещу Галев и Христов за незаконно придобито имущество, които обаче са върнати от прокуратурата.
Два часа след края на общинската сесия отново се заговаря за хляб. Пламен Галев кани журналистите в кафенето си „Империал“. Там са хора, които да опровергават обвиненията. Един от тях е хлебарят Георги Кацов. Той заявява, че по-рано всичките му колеги са плащали между 300 и 400 лева на месец под заплаха, че ще им бъдат затворени хлебарниците, но това няма нищо общо с бившите барети.
Източникът ни признава, че след мистериозното им изчезване отначало е имало няколко следи за движението на Галеви по света. В момента само можело да се предполага къде са те. Това е територия отвъд Океана, с изключително близко до американското управление, но не в самите САЩ, каквито информации се появяваха.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.