Югозападен поглед „СЪН“
-
- януари 24, 2020
В началото на новата година ветеранът от войната и браздата сънува „Сурва, Сурва Нова 1930 година”. Очаквам 2020 година, а сънувам 1930 година. Двамата с Тодор Гюров (от горната махала на Либяхово (Илинден), Неврокопско) сурвакаме още в ранно утро на Васильовден. В някои от домовете получаваме метално левче, но в повечето домове ни посрещат със сиви галагани, монети от по 10 стотинки и с бели грошове от по 20 стотинки.
След голямата война галаганите и грошовете бяха подменени с алуминиеви левове. Новата монета от алуминий влезна в хазартната игра на възрастните на новата година. Белите грошове и сивите галагани влезнаха в игрите на децата в училището.
Тодор с магическа сръчност бе най-печелившия играч с пари в училището от набор 1920 година.
Беше среден на ръст, но корав мъжкар. Той беше във втори клас, а аз бях в първи. Бранеше ме от учениците от горните класове. Мой приятел беше и ухажор на сестра ми Милка Бурова, осиновена от леля Дафина Бурова, защото мъжете в семейството ни изчезнаха безследно през пролетта на 1925 година в землището на Дъбница.
Сестра ми и Тодор бяха отличници в класа на набор 1920 година.
Тодор със завидното си остроумие в игрите с белите грошове, по-късно заедно с Димитър Шабанов, развяваха байрака на славата в Неврокопската гимназия.
Отличникът на либяхово (Илинден) завърши учителския в Пловдив при Кочо Мавродиев от село Гайтаниново – директор на обединените гимназии в древния град. Веднага след учителския завърши школата на запасното войнство на България.
Синът на баба Въкла Гюрова бе млад, напет офицер в гарнизона на Неврокоп, в гарнизоните на Беломорието през 1943 – 1944 година. Като командир на рота участва във Втората световна война и след войната отново е в щаба на Неврокопския полк.
Васил Урдев – началник Народна просвета в околийския център успя да го грабне от казармата, въдвори го в Народната гимназия „Яне Сандански” като очакван педагог и достоен възпитаник на Кочо Мавродиев от съседното Гайтаниново в полите на гордия Пирин и Яли ботуш – Славянската планина.
Срещу новата 2020 година сънувах учителя Тодор Гюров, ветеранът от войната, моят верен другар и приятел от егреците, угарите и мандрите из Стъргач. Възрастен човек съм. Такова съновидение за пръв път ми се случва. Исках този сън да продължи. Разбудих се. В старческата ми душа напират чувства и мисли „Защо точно на сурва през 2020?”.
Защото тази година е столетна за набор 1920-та – за Тодор, за Георги, за Димитър, за Атанас, за сестра ми, за Мария, за Кита, за Ленка, за класа на учителя Пандо Воденов.
С такова чувство разговарях с кмета на Илинден – Любен Воденов. Попитах го ще ми помогне ли за достойно посрещане на стогодишнината на учителя, на набор 1920-та година от Илинден, на ветераните от Отечествената война.
Кметът на Илинден прие предложението ми. Договорихме се в памет на учителя, на набор 1920-та година на 21-ви март – в деня на Първа пролет 100 жълъди от канадски и странджански дъб, няколко липи, акации и брези. Договорихме се да възродим освен паметта на учителя, на ветераните от войните и някогашния парк в училищния и черковния двор. Някога там вековни брястови великани се извисяваха над селската барчина. Днес около хълма Богородичен и около множеството параклиси на селото няма и следа от онези вековни великани.
Поздравления новогодишни към кметството на Илинден за щедрата подкрепа във възрожденската инициатива за поклон пред учителя – ветеран от войната Тодор Гюров, за залесяването на хълма, черковния двор и старото училище.
Благословена да бъде новата 2020 година! Благословена, честита, щастлива и радостна!
Ваш дядо
Борис
Be the first to leave a review.
