Югозападен поглед „СЪН“

В началото на новата го­дина ветеранът от войната и браздата сънува „Сурва, Сур­ва Нова 1930 година”. Очак­вам 2020 година, а сънувам 1930 година. Двамата с То­дор Гюров (от горната маха­ла на Либяхо­во (Илинден), Неврокоп­ско) сурва­каме още в ранно утро на Васильовден. В някои от домовете по­лучаваме ме­тално левче, но в повече­то домове ни посрещат със сиви галага­ни, монети от по 10 стотин­ки и с бели грошове от по 20 стотин­ки.

След голя­мата война галаганите и грошовете бяха подменени с алумини­еви левове. Новата монета от алуминий влезна в ха­зартната игра на възрастни­те на новата година. Белите грошове и сивите галагани влезнаха в игрите на децата в училището.

Тодор с магическа сръч­ност бе най-печелившия иг­рач с пари в училището от набор 1920 година.

Беше среден на ръст, но корав мъжкар. Той беше във втори клас, а аз бях в първи. Бранеше ме от учениците от горните класове. Мой прия­тел беше и ухажор на сестра ми Милка Бурова, осинове­на от леля Дафина Бурова, защото мъжете в семейство­то ни изчезнаха безследно през пролетта на 1925 годи­на в землището на Дъбница.

Сестра ми и Тодор бяха отличници в класа на набор 1920 година.

Тодор със завидното си остроумие в игрите с белите грошове, по-късно заедно с Димитър Шабанов, развява­ха байрака на славата в Нев­рокопската гимназия.

Отличникът на либяхово (Илинден) завърши учител­ския в Пловдив при Кочо Мавродиев от село Гайтани­ново – директор на обеди­нените гимназии в древния град. Веднага след учител­ския завърши школата на запасното войнство на Бъл­гария.

Синът на баба Въкла Гю­рова бе млад, напет офицер в гарнизона на Неврокоп, в гарнизоните на Беломори­ето през 1943 – 1944 годи­на. Като командир на рота участва във Втората светов­на война и след войната от­ново е в щаба на Неврокоп­ския полк.

Васил Урдев – началник Народна просвета в околий­ския център успя да го граб­не от казармата, въдвори го в Народната гимназия „Яне Сандански” като очакван пе­дагог и достоен възпитаник на Кочо Мавродиев от съ­седното Гайтаниново в поли­те на гордия Пирин и Яли бо­туш – Славянската планина.

Срещу новата 2020 година сънувах учителя Тодор Гю­ров, ветеранът от войната, моят верен другар и прия­тел от егреците, угарите и мандрите из Стъргач. Въз­растен човек съм. Такова съновидение за пръв път ми се случва. Исках този сън да продължи. Разбудих се. В старческата ми душа напи­рат чувства и мисли „Защо точно на сурва през 2020?”.

Защото тази година е сто­летна за набор 1920-та – за Тодор, за Георги, за Дими­тър, за Атанас, за сестра ми, за Мария, за Кита, за Ленка, за класа на учителя Пандо Воденов.

С такова чувство разгова­рях с кмета на Илинден – Любен Воденов. Попитах го ще ми помогне ли за достой­но посрещане на стогодиш­нината на учителя, на набор 1920-та година от Илинден, на ветераните от Отечестве­ната война.

Кметът на Илинден прие предложението ми. Догово­рихме се в памет на учите­ля, на набор 1920-та година на 21-ви март – в деня на Първа пролет 100 жълъди от канадски и странджански дъб, няколко липи, акации и брези. Договорихме се да възродим освен паметта на учителя, на ветераните от войните и някогашния парк в училищния и чер­ковния двор. Някога там вековни брястови великани се извисяваха над селската барчина. Днес около хълма Богородичен и около множе­ството параклиси на селото няма и следа от онези веков­ни великани.

Поздравления новогодиш­ни към кметството на Илин­ден за щедрата подкрепа във възрожденската иници­атива за поклон пред учите­ля – ветеран от войната То­дор Гюров, за залесяването на хълма, черковния двор и старото училище.

Благословена да бъде но­вата 2020 година! Благосло­вена, честита, щастлива и радостна!

Ваш дядо

Борис

Facebook Notice for EU! You need to login to view and post FB Comments!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене