Закон, действащ 52 години: В България можеш да убиеш детето си, ако има „чудовищен вид“

Законът в България дава право да си убиеш детето, ако то има „чудовищен вид“. Това разкрива в свой статус в личната си страница във Фейсбук юриста, преводач и журналист Пламен Сивов. Законът действа от цели 52 години – приет е през 1968 г. и от тогава не е променян съществено.
Какво означава понятието „чудовищен вид“ и как е възможно подобно абстрактно определение да се превръща в правна квалификация, е въпрос, на който никой юрист у нас няма отговор. Но този текст от закона е факт.

Препечатваме с незначителни съкращения текста на Пламен Сивов:

Как бихте се почувствали, ако някой нарече детето ви “чудовище”? А ако детето ви е бебе и е с физическо увреждане? А как бихте се почувствали, ако ви кажат, че въпросното бебе-чудовище може да бъде убито от вас без особени правни последици?

Ако смятате, че това е невъзможно (вече) в България, жестоко се лъжете. Децата с увреждания са наречени “чудовища” и на убийството им се гледа снизходително не къде да е, а в действащия Наказателен кодекс. Член 121 гласи: “За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.”

Обърнаха ми внимание върху този текст по повод наш разговор за дискусиите около новия Закон за социалните услуги и притесненията на мнозина родители. Поводът, по който този действащ текст попадна в нашето полезрение, е скорошна съдебна практика по повод убийство на новородено. Без да навлизам в (ужасяващите) подробности: бебето е убито веднага след раждането от бащата по особено жесток начин. Убиецът е осъден с доживотна присъда, но по време на процеса защитата се е позовала на въпросния член от НК, за да поиска по-лека присъда (пробация). Тъй като не е било доказано, че бебето е било “с чудовищен вид”, родителят съответно е понесъл най-тежкото наказание.

Нека обобщим: ако в качеството си на родител убиете здраво бебе, може да лежите до живот. Ако бебето е с някакво физическо увреждане, най-вероятно няма и да помиришете затвор. Това казва нашият закон. Текстът е от 1968 г. и е изменен веднъж през 2005 г., когато е добавена възможността за пробация (допълнително е олекотена възможната присъда). Тоест, от 1968 г., през 2005, та до сега никой (разбирай: юристи, организации за защита на децата, организации на хора с увреждания, общественост, медии, изследователи, правозащитници, омбудсмани) не е намерил за необходимо:

1) да постави чисто езиковия и морален проблем с термина “чудовищен вид” и

2) да обърне внимание на непропорционално лекото наказание за убийство на такива бебета.
Каква е философията зад този член от НК?

Очевидно се презюмира, че “чудовищният вид” на едно бебе е потенциална причина за афектирано решение и действие от страна на майката или бащата. Да оставим настрана невъзможността за обективно измерване на “чудовищността” и попадането ѝ изцяло в субективната сфера (за някой неопитен родител едно малко по-сбръчкано или недоносено бебе би могло да изглежда чудовищно).

Но възможно ли е афектът от външния вид на едно дете (“рожбата”, по точния мил израз на закона) да бъде смекчаващо вината обстоятелство?

И ако признаваме малформациите за легитимна причина за афект и съответно по-леко наказание при убийство на бебе, с какъв аргумент бихме се спрели да не приложим същия принцип и при убийство на възрастен с “чудовищен вид”, разбирай човек с увреждане?

Има нещо дълбоко шизофренично в способността ни да се позоваваме на “традиционни ценности” и “пословичната любов на българина към децата” и в същото време да пазим 52 години подобен текст в един от основните си закони. Да го пазим и да си го допълваме, да си го ползваме със здраве и без угризения. И нека подчертаем дебело – този текст не е приет под натиск от норвежци, нито е бил финансиран от Сорос. Не, сами сме си го сътворили.

Той не е част от прието ново европейско законодателство. Наричаме децата си с увреждания “чудовища” на свои собствени (традиционни?) основания. И това, че този срамен текст не прави впечатление на никого и за него никой не пише становища и не предизвиква дебати, също е наша собствена заслуга, с която можем да се гордеем.

И да спим спокойно. И не знам дали има деца с чудовищен вид, но този наш спокоен сън със сигурност има.