НЕДЕЛЯ ПРЕДИ БОГОЯВЛЕНИЕ

Протойерей Александър Ганаба

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! В неделния ден пред празника Богоявление в православните храмове се чете първото зачало, т. е. първата част от богослужебното четене на Евангелието от Марк. И ние чухме сега с вас как в това повествование, благовестието на Словото Божие, се разказва за подготовката за явяването в света на нашия Господ Иисус Христос. И тази подготовка се заключавала в това, че Бог изпратил пророка Йоан, който се нарича Предтеча, което в превод от славянски означава „този, който идва по-рано”, „предшественик”, та този пророк да подготви пътя за Господа.

Скъпи братя и сестри! Това евангелско повествование духовно ни учи, че ние в своя живот трябва също да подготвяме пътищата за Господа. Вземете прост духовен пример: когато се готвим за приемане на Светите Тайни Христови какво трябва да правим? Ние трябва да прегледаме своя живот, ние трябва да осъзнаем своите грехове, ние трябва да пристъпим към покаяние и с молитва да просим от Господа Той да се съедини с нашето човешко същество, да ни освети и очисти. То ест, постът, и молитвата, и покаянието са подготовка към това човек да се съедини с Господа.

Колко често в своя живот ние се жалваме, че сякаш не усещаме Божията помощ. Колко често се налага да слушаме разсъждения, че сме изоставени от Бога. Днешното евангелско четиво трябва да отвори духовните ни очи за нашето духовно състояние. За да присъства Бог в нашия живот, за да сияе Божията благодат в нашите души, за да пребъдва в нас Божието благословение, трябва да подготвим себе си. Ние самите трябва да положим определен духовен труд. Към този духовен труд ни призовава и Йоан Кръстител, казвайки: „Покайте се, защото се приближи Царството Божие!” (Мат. 3:2). Духовният труд се заключава в това, като видим своите грехове, да ги осъзнаем и да ги изповядаме, както правели това хората, идващи при Йоан Кръстител. И той после ги потапял в Йордан, но при това казвал: „Аз ви кръстих с вода, но идва Този, Който ще ви кръсти с Дух Светий” (Мк. 1:8).

Скъпи братя и сестри! Ние имаме Спасителя и наш Господ Иисус Христос, Който чрез Светата Своя Църква ни дава изобилните разнообразни дарове на Светия Дух. И за да се насладим, духовно да се утешим, да се укрепим, винаги да имаме Божието благословение и помощ, ние трябва с особено усърдие да положим духовен труд, да подготвим себе си, своето сърце, своята душа за това Господ да бъде заедно с нас.

Двата големи празника, съединявайки се един с друг, образуват любим период, свят период. На празника Рождество Христово ние възпоменаваме как за Спасителя на света, когато Той се раждал в този свят, не се ме намерило място в човешките жилища. Домовете на хората били затворени за раждащия се Господ, защото и човешките души също били затворени за идващия в света Господ. И ето сега Църквата ни призовава сега да не повтаряме това, което правели тези хора по време на идването на Христос. Чрез устата на Йоан Кръстител Църквата ни призовава да отворим своите души, да подготвим пътя на Господа, та Господ да бъде заедно с нас в нашия живот, а ние да Го следваме според Неговите благи заповеди в Светото Царство Божие, които Той донесе за нас, „та никой от вярващите в Него да не погине, но да има живот вечен” (Ин. 3:18). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник:

www.podolsk-sobor.ru

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци, Водокръщи.

Този празник затваря цикъла на „мръсните дни“, започващи от 25 декември. „Мръсни“ или „некръстни“ се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.

Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.

Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна.