Поглед назад: Мальовица – спомен за най-страшната трагедия в планината

„Често чувам и чета някой да казва „покорих или покорихме“ планината, върха…Планината не се покорява, при планината се ходи – тя или те приема, или не те приема. Тя винаги трябва да се уважава“, Спас Малинов – един от оцелелите при Мальовишката трагедия.

Днес се навършват 54 години от най-голяма трагедия в българския алпинизъм – 11 български алпинисти остават завинаги в планината. 

В 6 часа сутринта на 16 декември 1965 година, 16 алпинисти тръгват от хижа „Мальовица” към върха, оттам по ръба през Петлите и Орловец трябва да стигнат до връх Злия зъб.

Най-младите са ученици – Спас Малинов – на 18 години и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата е Мария Тутурилова. Всички от групата са добре подготвени – тогава това е елитът на софийския алпинизъм.

Алпинистите вървят един след друг над Елениното езеро в Мальовишкия циркус. В 8.10 часа Спас Малинов, който е четвърти в колоната, си поглежда часовника. Точно в този момент целият снежен склон тръгва надолу и затрупва алпинистите.

Единадесет души загиват. Това са Мария Тутурилова, Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов.

Оцеляват само Емил Станчев, Петър Варненчек,Георги Топалов, Георги Стоянов, Спас Малинов.

В книгата си „Лавина от спомени” Малинов пише: „Има огромни лавини, които падат повече от 20 минути. Тази лавина бе едва 79 м. дълга и 57 м. широка, обща кубатура сняг – 1403 м. Свлече се само за десетина секунди, а погуби 11 души. Няма друг такъв случай в световната планинарска история”.

Алпинистът е затрупан в снега само до кръста, включително и едната ръка. С пикела в другата успява да се изкопае. Тръгва надолу по снега и само след пет метра вижда двама – Георги Стоянов и Емил Станчев, които също опитват да се изровят.

Георги е с разсечено от пикела лице. Малинов успява да го издърпа и под него се показва главата на още един – Георги Топалов. Първите думи на Топалов са били: „Дишам, търсете другите“. Оцелелите успяват да извадят жив още само Петър Варненчек.

“Ако бяхме минали по десния ръб, нямаше да падне лавината, а снегът щеше да си стои до пролетта. Той пада, ако го предизвикаш. Мястото там беше една дупка, но запълнена от наветия от вятъра сняг. И той не издържа на тежестта на 16 души”, смята Малинов.

Помощ към хижата тръгва да търси Георги Стоянов. Спасителите идват след около час и половина. 11-те затрупани алпинисти са били открити на повече от 5 метра под снега. Мария Тутурилова и Иван Цветанов, които са били гаджета, са намерени прегърнати.

Мальовишката трагедия е увековечена от поетесата Блага Димитрова във филма „Лавина”, който разказва за трагичната и същевременно героична съдба на алпинистите. 

Вестник Топ Преса