Планинският спасител Ивайло Валеов: Нуждаем се от въздушна линейка

Ивайло Валеов е спасител в Планинската спасителна служба „Отряд Банско“ от над 10 г. Започва да се занимава с това, след като става доброволец. Днес обикаля Пирин планина и помага на хора, изпаднали в беда. За какво да внимаваме най-много сред природата, която вече навлезе в зимен режим, четете в следващите редове.

– В момента работи ли се по случаи с изчезнали хора в планината и колко спасителни акции проведохте за тази година във вашата служба?

– В момента нямаме сигнал в нашия район. В планината е мъгливо и не е много за туризъм. Има и доста сняг. За лято и зима тази година сме провели около 23 акции.

– Хора без опит или повече твърде самоуверени спасявате?

– Не водим такава статистика, но лично мое мнение е, че има и от двете категории. Най-големият проблем идва, когато човек си повярва, че е станал много добър. Начинаещите са по-умерени, повече се притесняват и няма толкова инциденти.

– Каква техника използвате при акция?

– Когато има достатъчно сняг, използваме моторни шейни. Лятото стигаме с джипове, докъдето може, и останалото разстояние изминаваме пеша.

– Могат ли планинските спасители да разчитат на хеликоптер?

– Темата е болна за нас. Ние сме единствената държава, която няма въздушна линейка. В момента у нас не може да разчитаме на хеликоптер. Това, което може да направим, е да потърсим подкрепа от военните. Процедурата обаче е дълга и сложна. За нас е много важно, когато се подаде сигнал, да има мигновена реакция и да се стигне бързо до мястото, където е пострадалият. А без хеликоптер това е трудно. Зимата е по-лесно, защото разполагаме с моторни шейни. Караме ги от доста време, познаваме района и бързо достигаме. Лятото за съжаление не може да достигнем до пострадалите по друг начин освен пеш и за съжаление губим доста време. Затова е хубаво да имаме хеликоптер. Не знам защо в нашата държава не се случва. Все пак този хеликоптер няма да се използва само за планинско спасяване. Хората в белите държави си спасяват животните с хеликоптери, ние не може да отидем за човек.

– Освен на техника разчитате ли на друга помощ?

– В нашата планинска спасителна служба има и кучета. Аз не съм водач, но съм ходил на техните курсове. Нашите кучета са добре подготвени. Намирали са пострадали, загубени, замръзнали. Мога да дам личен пример с куче от нашия отряд. Преди години издирвах човек, затрупан от лавина, в продължение на час, час и половина безуспешно. Дойде кучето и на седмата-осмата минута намери човека. В нашия отряд в Банско има три кучета, в Разлог има две, в Добринище – едно. Идват и те на работа с нас. В нашия курорт има минимум две кучета на терен. Всеки водач си отглежда кучето, за да се постигне добра оперативна двойка.

– Коя е най-мащабната акция, в която сте участвали?

– Беше през декември миналата година. Едно момче беше пострадало в местността Кончето в Пирин. Акцията беше около 14 часа. Условията бяха тежки, температурите под -10 градуса. Според мен има само едно нещо, което му помогна, и това е Господ. Там е отвес, при падане от 200-300 метра няма как да оцелееш освен по чудо. Септември месец моите колеги се отзоваха на друг много тежък сигнал. Жена отива да бере боровинки. Подхлъзва се и пада малко под връх Джангал. Получила е много травми – черепно-мозъчна, счупени крака, спукан таз. Доколкото знам, е паднала от 20-30 метра. Жената претърпя много операции, но вече е по-добре. Може да ходи, дори скоро се видяхме.

– Идват ли често хора, на които сте помогнали, да изкажат благодарност?

– Напоследък взеха да зачестяват тези случаи. Но идват само такива, които са тежко пострадали и са се възстановили след това. Другите, които са по-леко пострадали, бързо забравят това, което им се е случило. Ние сме си избрали нашата работа не за благодарност, а от желание. Ние самите понякога сме изпадали в такива ситуации и знаем какво е да чакаш помощ в планината. Така че го правим напълно чистосърдечно. Хубаво е все пак, когато някой дойде да каже две хубави думи.

– На вас случвало ли ви се е да изпаднете в беда в планината?

– Слава Богу на мен не ми се е случвало. Колкото и опит да има човек обаче, не е изключено да се изгуби. В един момент може да се подхлъзнеш, да паднеш. Ние не сме супергерои. Хора сме и от една малка грешка може да се озовеш от другата страна.

– Какво ще посъветвате хората, които избират планината по това време на годината?

– В момента условията са нито зимни, нито летни, защото снегът е прекалено малко. Има доста голяма вероятност да се подхлъзнеш, да паднеш между камъни или в дупка и да си направиш травма. Точно в този сезон са най-тежките акции. Зимата на преходи трябва да ходят хора, които са подготвени. Трябва да имат хубава екипировка. Важно е да си проучат маршрута и да знаят докъде точно искат да отидат. Задължително трябва да кажат на някой какъв им е планът. Дори могат да се обадят в нашата служба. Да се представят, да кажат кои са, къде отиват. Така ще имаме информация и ако случайно се случи нещастие, ще може да реагираме много по-бързо. За съжаление практиката показва, че доста често се налага помощ. Уж в гората не падат лавини, но при нас миналата година загинаха двама човека в лавина в гората. Така че винаги, където има сняг и наклон, има опасност и от лавина. Хората трябва да имат едно наум и да си преценяват възможностите.

– Един от най-честите съвети, които давате, е в планината да се тръгва с добре зареден телефон. Във високите части на планините обаче няма покритие на мобилните оператори. Какво да се прави в такива случаи?

– Това не е проблем, тъй като тел. 112 може да се набере и без обхват. Ако имате смартфон, може да си свалите приложението на планинската спасителна служба, което с едно кликване изпраща вашите координати в нашата централа. Така ние много по-лесно може да видим къде се намира и да реагираме бързо.

– Има ли планински райони, които не са покрити от планинското спасяване?

– Мисля, че няма. След като се подаде сигнал, нашите колеги вече се събират много по-бързо. Дори районът да не е покрит, ще отиде съседен отряд и ще го покрие. Няма опасност човек да остане без помощ, ако я потърси.

– Вие започвате като доброволец в спасителната служба. Има ли някакви специални изисквания за това?

– Трябва да имаш обща планинарска култура и да може да караш си. Всеки, който иска да стане доброволец, отива при най-близкия отряд. Остава в наряд една година, като участва активно в живота на отряда – ходи на учебни семинари, обяснява му се какво представлява нашата професия. След тази една година, ако човекът все още иска да стане доброволец, се изпраща на централен курс. Всеки трябва да мине два зимни и два летни курса. Когато ги завърши успешно, човекът става доброволец в нашата служба. На акция трябва да идват подготвени хора, защото става опасно за тях в един момент. И не само за тях – всички, които са в акцията, са застрашени.