Жизнеността на една българка от Корница
-
- декември 12, 2019
„Вътре мога да рева, но навън като изляза, по нищо не ми личи. Такова ми е сърцето“ – това казва 84-годишната Елена Козмова от Корница. Какво ли не и е минало през главата, но все още тя е най-активната самодейка в селото, участва и в женската, и в мъжката певческа група. Канят я навсякъде, без нея не отиват на концерт нито у нас, нито зад граница. „Тя ни е талисманът. Ако не дойде с нас, няма да ни върви“, казва за нея Али Бабечки.
А че е преживяла, преживяла е, и то много. Родила и изгледала четири деца, загубила 23-годишен син, после мъжа си, а наскоро и едната си снаха.
Майка и произхождала от Кремен, баща и – от Обидим. Елена била най-голямото дете в семейството. Цял живот един мерак имала – да пее. Като ученичка я чули специалисти от Благоевград и я поканили да отиде там да развива таланта си, но майка и не склонила, нямало кой да помага в гледането на останалите четири деца в семейството. А и по нивите трябвало да ходи, да жъне жито, пшеница, овес.
В Благоевград не я пуснали, но от самодейността в селото не могли да я отклонят. Още не било построено читалището, та се събирали в частни къщи. Съпроводът бил на кларинет, гайда и дайре, а по-късно – на тамбура. На големите празници изнасяли програми по селата, редовно участвали на „Пирин пее“ и печелели медали. По покана на сестри Бисерови, и в село Пирин отишли. И в Гърция са били, а в Турция – вече четири пъти. Последното им участие е на фестивала в Брезница. Навсякъде с младите е и баба Ленче, както тук всички я наричат. Тя ги чувства като свои деца и не отказва да тръгне с тях.
С голямо желание възрастната жена разказва и за носията си. Престилката е останала от майка и, блузата сама си избродирала, а фустана и ушили, когато станала на 18 години. Още си спомня как цели пет дена брала тютюн на шивачката, за да и го ушие, такава била уговорката.
Носията баба Ленче облича и когато я поканят в училището. А оттам нерядко се случва да потърсят помощта и. Показвала им например как в миналото са си правели мартеници.
В училището старата жена се чувства като у дома си. Там 5 години е била прислужничка и всички учители са я уважавали. И сега децата и се радват, защото и тя ги обича. „Стар човек, два пъти дете става“, клати глава мъдрата старица.
Музиката и работата я държат жизнена на тия години. Дълго време е работела в ТКЗС-то. И колко тютюн е отгледала! Благодарение на него къща са си направили.
Сега, в късна есен, е по-свободна, но през лятото не се спира. „Цял ден работя по градинките. После бързам да се прибера, че и дома има работа“, споделя баба Ленче.
„Аз съм майка и вкъщи, и в читалището, и в черквата“, добавя тя и разбирам, че към многобройните и задължения е и това да се грижи за божия храм. Тя бие камбаната, чисти, пали печката, продава свещи – всичко. Когато се налага, в чистенето помага и дъщеря и.
„Всяка неделя отварям, премитам и бия камбаната. Тук си ми е като дом“, казва с умиление старата жена. Доволна е от църковното настоятелство, което е много дейно. Преди две години е направен основен ремонт на божия храм и сега всичко е като ново.
И на тия години Елена Козмова не е загубила усета си към красивото, както и младежкия си дух. Тя носи жизнеността на българката – една от най-хубавите нейни черти.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
