Писател от Неврокопско съживява една забранена книга – „Пътят“ на Никола Шайков!

Благодарение на Топ Преса, издателите и спонсорите на медията, по инициатива на писателя и наш колега Веселин Стаменов, най-сетне книгата Пътят на Никола Шайков, ще види бял свят, защото вече е дадена за печат. Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Михайлов. Шайков успява да се спаси от куршумите на властта, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процесът срещу него след 9 септември 1944 г.

Споделяме следния откъс от книгата му „Пътят“, който е много показателен как са изглеждали заседанията на „народния“ съд. Книгата ще бъде специален подарък за Вас, в една още по специална промоция. Повече информация в края на седмицата, само на страницата на Веселин Стаменов – Писател във фейсбук.

КОЙ Е НИКОЛА ШАЙКОВ?

Никола Шайков е роден през 1912 г. в село Делчево, близо до град Гоце Делчев. Селото е свързано с борбите на българите за национално обединение. Никола Шайков от малък слуша разкази за титаните на ВМРО – Гоце Делчев и Тодор Александров. Той живее и тръпне с идеята за освобождение на българите в Македония. Родът на Шайков е от град Зеляхово, Егейска Македония. Семейството му е бедно и той не успява да завърши гимназия. Заедно със свои приятели, се заклева пред представители на Организацията да ѝ служи до гроб. С това жребият е хвърлен, от този ден всички негови мисли и дела са поставени в служба на народа, той поема по пътя на борбата. Това белязва целия живот на Никола Шайков. По време на Втората световна война служи в 39-ти Солунски полк в град Гоце Делчев. На 4 април 1941г. заминава за Скопие. Остава там до началото на месец юли, после е демобилизиран. След това се мести в град Зеляхово, да работи като чиновник. На 17 септември 1944 г. напуска Зеляхово и заминава за Пловдив. След няколко дни той се прибира в родното си Делчево и веднага е арестуван. Още същата нощ е отведен в стаята за мъчения и е жестоко пребит. Авторът сам разказва:
„Най-напред те свиват така, че раменете и коленете да се допрат, а ръцете ги връзват за краката. След това прекарват едно дърво под свивките на коленете и четирима милиционери, по двама от двете страни, те повдигат над пода. Останалите, кой с бич, кой с тояга започват да те налагат, придружавайки всеки удар с по една цветиста псувня. Много скоро физическите болки надделяват и ставаш безчувствен към псувните, а след известно време и към ударите. Тази процедура продължава докато се изморят, състоянието на жертвата изобщо не се взима под внимание.

След това те пускат долу на цимента за провеждане на втората процедура. Тя се предпочита от милиционерите, тъй като за тях е нещо като почивка, но за жертвата е ад. За провеждането й най- напред те събуват бос, а след това връзват краката ти на един стол. Първият започва да те налага с бича, а другите спокойно изчакват своя ред, почивайки си след първата процедура. Боят продължава докато изпаднеш в безсъзнание или ако се случи някой по-издръжлив, докато се наситят. Решили, че са ти отделили достатъчно внимание, двама от тях те завличат обратно в килията, слагайки краката ти в студена вода“.

В гоцеделчевското околийско управление освен Никола Шайков има близо сто човека. Всичките свързани с ВМРО. Бройката на арестуваните расте лавинообразно всеки ден. След това Шайков разказва:
„От затворниците, които аз заварих в околийското управление при попадането ми в него, на 4 октомври в 22:35 часа изведоха една група от 13 човека. Всички до един са избити, но точно къде – въпреки усилията ни – не можахме да разберем. В тази група повечето бяха членове на Македонската организация начело с нейния водач в Гоце Делчевско – Стоян Филипов.

Единственото, което научихме за тях е, че първо са били подложени на бой и мъчения, от които двама души починали, а след това избили всички. На 31 октомври в затворът докараха двама нови арестанти: подпоручик Илия Иванов Глебаров, от Гоце Делчев и школник Васил Василев, от село Долен, Гоце Делчевско. Още същата вечер и двамата ги отделиха от нас, а по-късно ги отвеждат зад градските гробища, завързват ръцете им един за друг и така ги убиват. Не са си направили труда да скрият дори труповете им, хората минаващи оттам на следващия ден видели как кучетата ръфали месата им, но лицата били добре запазени“.

Вестник “ Топ Преса „