Симеон Йорданов за Червения кръст, доброволчеството и защо Благоевград е чудесно място за живеене
-
- ноември 24, 2019
Днес ви представяме Симеон Йорданов, на 28 години, завършил Счетоводство и контрол с магистратура Финанси. Той е дългогодишен доброволец в Червения кръст и ще ни запознае с дейността на структурите от доброволци на организацията в Благоевград и областта.
-Работя в Червения кръст като щатен специалист „Мениджмънт на бедствията” от 1 година, преди това бях 2 години специалист „Младежка дейност”, а преди това бях 8 години доброволец на Младежката структура към областната организация на Червения кръст . Като доброволец в Младежкия червен кръст в Благоевград съм се занимавал с фондонабиране, превенция HIV и сексуално рисково поведение, превенция на наркомании.Специализирал съм се в първа долекарска помощ и в момента част от работата ми е да обучаваме хора в първа долекарска и първа психологична помощ, и психосоциална подкрепа.При различните превенции, това, което правим е да обучаваме най-вече младежите какво е сексуално-рисково поведение, какви са опасностите от наркотиците. Имаме система , в която добре обучени хора от Министерството на здравеопазването, обучават нашите доброволци, които от своя страна провеждат срещи в училищата. Често правим акции за събиране на хранителни продукти, които после раздавам на социално слаби хора. Огромни благодарности към училищата на Благоевград и към нашите доброволци. Предстои сега преди Коледа да проведем поредната акция.
В област Благоевград имаме над 200 младежи доброволци, в Благоевград са между 50-60, активни доброволеца. Тези над 30 години специализират в реакцията при бедствия и авари и са 20 души и още стотина , които могат да се отзоват при необходимост.
Какви мероприятия на организацията имате на местно ниво?
Като специалист Мениджмънт на бедствията работя с 2 екипа. Единият екип е от хора на средна възраст, които имат семейства, работа, хора с образование и с различен профил. С тях се обучаваме по няколко пъти в годината на първа долекарска помощ, психосоциална подкрепа, ориентиране с компас и карта, работа с въжен достъп или т. нар. алпийски способи. Този екип трябва да подготвен да реагира при бедствия и се казва ДЕРБАК- Доброволен екип за реакция при бедствия, аварии и катастрофи.
Последното голямо бедствие на което сме се отзовали беше наводнението в Мизия 2014г. В момента имаме активна част, но ми се ще екипът да е по-голям, така че всеки, който има желание, може да заповяда да се включи, като участието е изцяло доброволно.
Другият екип е младежкия авариен екип – от 16 до 25 г.- студенти и ученици, те са помощния ни екип.
С кои други институции правите съвместни акции или учения?
Нещо , с което съм много горд е, че тази година през месец май направихме едно учение заедно с ПБЗН Благоевград. Всичко тръгна от доброволците. Направихме симулация, как да се реагира, ако в едно училище се случи пожар или земетресение, как да се евакуират и да се окаже помощ на пострадалите. Реално симулацията бе не само с Районната служба на ПБЗН, там имаше хора от най-високо ниво от Областната дирекция, с които след това имаше дебрифинг с всички институции – полиция, пожарна и ние. Тогава усетих , че сме направили нещо голяма за нашата Благоевградска област. Защото реално такива неща се случват само на национално ниво. В същия ден имаше подобна симулация , но на международно ниво в София.
Задължително през годината екипите трябва да направят 4 обучение- 2 по първа долекарска помощи и 2 по психосоциална подкрепа. Има и редица надграждащи обучения.
Колко често ви търсят за оказване на помощ?
За щастие рядко. Когато е в по- голям мащаб бедствието, тогава. Примерно Планинската спасителна служба , като част от структурите на Червения кръст е тясно специализирана за акции в планината. Колегата Георги Ботев, който е щатен служител в ПСС ми е споделял , че ежеседмично се отзовават на сигнали. Тук идва един много голям и наболял проблем- това е Законът за доброволчеството, или по-точно липсата му. Какво имам предвид- доброволците трябва са в готовност да помагат и да се отзоват при нужда. Но всички те реално са на работа и рядко могат да откликнат веднага.При Планинската спасителна служба проблемът е уникален, защото те трябва да реагират веднага. В Благоевград това са 25 човека, всички са доброволци, всички си имат своята работа, но когато се звънне, по-често се случват нощем акциите, цяла нощ търсят човека, намират го, помагат му и след 2 часа са на работа. Това не би се случило, ако има Закон за доброволчеството. Обсъждан е проблемът в Министерски съвет, на различни национални форуми, но не се е стигнало до никъде. Може би обществото ни не е узряло, не го оценяваме достатъчно. В чужбина всеки доброволец, независимо към коя организация, да не говорим за Червения кръст, който е световна организация, получава определени дни платен отпуск отделно от годишния.
Значи реално доброволците не отделят просто от личното си време, а от времето, в което ходят на работа и изкарват пари за семействата си.
Точно така. В отговор на предишния въпрос : в Благоевград общината се свързва с нас , когато прави наградите на БГ радио, или фестивала Франкофоли. Функцията ни е да подсигурим първа помощ при различни състояния, най-често обезводняване и загуба на съзнание. Екипите ни обикалят в публиката и следят за инциденти. Ако ние не сме там , няма как Спешния център да успее да смогне.
Какви хора стават доброволци и какво ги мотивира?
Много различни хора стават доброволци, в началото ни мотивира това да бъдеш част от нещо важно.Когато си част от нещо важно за обществото се чувстваш значим. Мотивира ни и екипността. За всички тези години и като доброволец, и като служител най-много се гордея с хората с които съм работил. Наистина много различни хора, с различно образование и професии. В нашата област имаме 11 клуба на младежката организация, при положение , че имаме 14 общини.Без да преувеличавам мога да похваля доброволците от Гоце Делчев, Огняново и Гърмен. Последните две са малки населени места, в които децата правят значими неща без кой знае какъв ресурс. A Гоце Делчев са много близо като брой доброволци до Благоевград и са много активни.
Каза, че според теб обществото ни не е узряло за идеята за доброволчеството, но има ли развитие тази идея от преките ти наблюдения всичките тези години?
В момента има леко възраждане на идеята за доброволчеството, за това да бъдеш полезен на обществото. В а може би децата започват да се осъзнават, че социалните мрежи не са реалния свят и не са толкова важни и търсят нещо друго, което да ги ангажира, търсят други цели , които да им дава усещане за значимост. Може би затова и увеличението се наблюдава при младежите.
В сравнение с други областни градове до колко е развита тукашната организация на Червения кръст?
Аз съм учил и прекарал 4 години във Велико Търново и мога да заявя, че сме много по-напред от тях, като организация, като цели и изпълнението им, като брой хора. Имам наблюдения и в други области като Силистра , Търговище и отново Благоевград е с много по-силна организация. Отдавам го на това, че самият ни град е по-младежки заради университетите.
Мислил ли си да се преместиш да живееш в друг град или в чужбина и защо избра да останеш?
Учих 4 години в Търново, който като начин на живот не се различава кой знае колко от Благоевград. После карах магистратурата си в София и там осъзнах, че това не е моя град. Вярно, дава много повече възможности за развитие. Съчетавах лекции и работа, но си дадох сметка колко време се губи само в път до работното място. Така се стекоха и обстоятелствата, че съпругата ми беше вече започнала работа тук, а на мен ми предложиха работата в Червения кръст само 2 седмици , след като реших да се върна. Не съжалявам изобщо. Брат ми е графичен дизайнер в София, купи си апартамент, но все още се надява и вярва някой ден да се върне в Благоевград.
Как виждаш Благоевград кат място за развитие на един млад човек и място за живеене на младо семейство?
Градът ни е много по-зелен от другите, имаме паркове, градинки, Бачиново. Аз съм човек с розови очила и смятам , че ще става по-добре. Много е удобен като място за живеене, градът ни е компактен, всичко е на десетина минути. Живеем в къща извън града , с идеята да сме на по-тихо място, но пак сме на 10 минути от центъра на града. Градът ни е млад заради университетите, има дух, за разлика от други градове, като Силистра или Ловеч примерно.
Какво трябва да се промени в Благоевград?
Градът ни е един от градовете с по-мръсен въздух през зимата- това е едно от най-важните неща, които да се променят. Но на първо място трябва да се промени манталитетът ни. От една страна е липсата на кадри, качествена работна ръка, но от друга липсата на много възможности за работни места в Благоевград и адекватно оценяване на труда. Не може за неквалифициран труд да искаш с първата заплата да взимаш четирицифрена сума. Друг е въпросът , че положението и с квалифицирания труд не е много по- добро и много специалисти пак се подписват на 650 лева или не ги осигуряват на пълната заплата.
И нещо което наистина много ме дразни – хвърлянето на боклук по улиците: ежедневно виждам как хората си хвърлят фасовете на земята. Ако започнем да гледаме какво ние правим, а не да търсим проблема в другите, да започнем от малките неща, като да си хвърляме фаса в кошчето, да си оправим нашата градинка, за да може цялата визия да е красива. Не може да искаме от управниците да правят каквото и да е , при положение , че си хвърляме фасовете , правим боклуци и се чудим как да измамим системата. Никой не ни е длъжен!
Ако искате да се запознаете по-подробно с работата на доброволците от организациите на БЧК в Благоевград можете да посетите следните фейсбук страници : https://www.facebook.com/BulgarianRedCrossBlagoevgrad/
https://www.facebook.com/brcy.blagoevgrad/
Автор: Магдалена Тренчева, E79 News
Be the first to leave a review.
