Ниският стандарт, качеството на храната и стреса са сред факторите, които нареждат българите на едно от последните места по продължителност на живот сред европейците
-
- ноември 20, 2019
Проблемът е живеем ли смислено, обяснява антрополог
Ниският стандарт, качеството на храната и стреса са сред факторите, които нареждат българите на едно от последните места по продължителност на живот сред европейците. По-кратко от българите живеят само латвийците. Рекордьори са в Испания, където средната продължителност на живота и на двата пола е 83 години.
„Не знам дали е проблема да си мерим дължината на живота с другите. И у нас имаме примери за дълголетници. По-скоро проблемът е дали можем да живеем смислено, след като навършим определена възраст, а не до колко години ще живеем“, коментира антропологът Валери Личев в „България сутрин“.
Според психиатъра Цветеслава Гълъбова е добре да се увеличава дължината на живота, но с това и качеството му.
Средната продължителност на живот на мъжете у нас е 71 години, а на жените – 78 г.
„Дължината на живота е добре да се увеличава, но качеството на живота е по-важно.“, допълни Гълъбова.
„Като се погледнат доходите в Испания и Португалия, не са високи, но фиестата, празниците, качеството на живота там е по-различно. Повече възможности да живееш пълноценно, да се срещаш с хора“, обясни Личев и допълни, че жените по-лесно намират смисъл, отколкото мъжете, когато приключат активния си живот. Гълъбова допълни, че и здравеопазването в Испания е на водещо място, за разлика от нас.
„Здравеопазването у нас е достъпно, но качеството е друго“, уточни тя. „Профилактиката у нас е слабо застъпена. Около 1% от парите за здраве се дават за профилактика. Нашата система в здравеопазването е грешно построена. При нас се печели от болест, не от здраве“.
„Когато виждаш, че институциите не функционират правилно, се рушат отношенията и в обществото“, обясни антропологът.
Гълъбова посочи, че според хипотези една от причините е, че жените са по-склонни да изливат емоциите си. Тя обясни, че например на бабите им се връчват внуци и те остават по-дейни след пенсионна възраст за разлика от мъжете.
„Започват ходене на уроци, занимания най-различни. Самите жени са много активни. Те са по-социални“, коментира психиатърът пред Bulgaria ON AIR.
По думите на Гълъбова доколкото здравословното състояние стои в основата на продължителността на живота, е явно, че ние имаме проблем.
„Не знам дали политически е коректно и удачно да мислим за продължителността на живота, тъй като ще блокираме пенсионната система, заяви още Личев.
Според Гълъбова в момента има бум на потребност на булевардната литература със съвети как да живеят хората, вместо да изберат своето щастие стъпка по стъпка. „Много хора живеят с чувство за апокалиптичност и затова се разпадат бързо връзките. Затова и хората не са щастливи в приятелския си кръг, защото искат някой да им реши проблема тук и сега“.
Гостите в студиото се обединиха около една японска поговорка, която гласи, че е важно човек да живее с причина, защото винаги може да се намери такава.
Петя Славова
dnes.bg
Be the first to leave a review.
