Звездата от „Ирина“ Мартина Апостолова: Благоевград ме направи актриса!

В „Ирина“ ще видите актри­сата Мартина Апостолова да играе момиче-момче-же­на-майка-баща. В един и същ персонаж. А, забравих – и улична котка. Да, нейна­та Ирина прилича много на улична котка – кисела, мрач­на, вечно недохранена, недо­волна и готова да ти издере очите. Така поне я видях аз.

ФИЛМЪТ

Ирина (Мартина Апостоло­ва) живее с мъжа си (Христо Ушев), бебето и по-голямата си сестра (Касиел Ноа Ашер) в къща в покрайнините на града, близо до магистрала­та, където е шумно, мръсно, далеч от всичко, т.е – в нищо­то. Работи като сервитьорка в крайпътно заведение, ос­таналите в семейството са безработни и на нейна издръжка, а драматични обстоятел­ства ще я по­ставят пред избор, който ще промени живота на всички. Във филма участ­ват още Ири­ни Жамбонас, Красимир До­ков, Алексан­дър Косев.

Мартина Апостолова ни разказа за себе си, филма, ролята, страстта си към театъра, тан­ците, музиката, моторите, ба­ровете, футбола, какво е да си на една маса с Де Ниро, Скорсезе и кралското семей­ство на Мароко и колко е важно да си останеш здраво стъпил на земята.

Мартина не е от актьорите, които от пеленачета мечта­ят за сцената и екрана. От 10-годишна тя тренира фут­бол, при това не любител­ски, а професионално – по няколко тренировки на ден, лагери, състезания. У нас е една от най-добрите и когато на 18-годишна възраст, след като завършва гимназия със специалност „Организация на туризма“, заминава за Германия с намерението да продължи обучението си, там вед­нага й пред­лагат място в техния на­ционален отбор. Само че жи­вотът в Германия въобще не й харесва, пък и истината е, че никога не се е виждала се­риозно да пос­вети живота си на спорта. След една година се връща в Бълга­рия и разбира, че в Нов българ­ски университет актьорско май­сторство препо­дават две жени, за които тя и до днес говори с истинска лю­бов и огромно възхищение – Цветана Мане­ва и Снежина Петрова. Кан­дидатства, приемат я и още в първите минути осъзнава, че най-после си е намерила мястото.

„Имах много диво тийней­джърство. Горката ми майка заслужава медал. Учителите ми – също. И досега съм една такава гузна като ходя на сре­щи на класа и говоря с клас­ната ни. Бягахме от училище или пък се барикадирахме в класната стая и не пуска­хме никой друг, напивахме се, всякакви неща. Чупила съм си ръцете поне 5-6 пъти като първи­ят път бяха и двете ед­новременно. Чупила съм си носа, имам операции даже. И все от глупости, от щуротии. Оба­че по купони винаги забавля­вах приятелите си и те все ми казваха, че трябва да стана актриса. Освен това 15 годи­ни съм свирила на китара и въобще винаги съм усещала, че изкуството е моето нещо, но явно ми е трябвало време, за да тръгна по този път“ – разказва Мартина. Благодар­на е, че в самото начало баба й и дядо й й помагат да си плати таксата в университе­та, а майка й и баща й се гри­жат за нея, докато учи и не й се налага да работи. Въпреки това през летата пътува до Германия, където живее сес­тра й, и работи в гръцки рес­торант като със спечелените пари си изплаща студентския кредит.

Цветана Манева, в чийто клас попада, е не само учи­тел за Мартина, но и един от най-близките й хора. Знае всичко за нея, а Мартина й се обажда от всеки фести­вал, за да й разказва. „Цве­тана ме е научила на всичко, никога няма да мога да й се отблагодаря. Не само за професията, но и за нещата от живота. Когато започнах да уча в НБУ, имах страхотно самочувствие – от футбола. Бях супер добра, винаги цен­ тър на вниманието. И извед­нъж се сблъсках с тази много трудна професия, актьорска­та, и благодарение на отно­шението на Цветана, на вни­манието й, слязох на земята, научих се на търпение, научих се да се боря и просто порас­нах. Слава богу, спортът ме е научил на дисциплина и това се оказа много важно. Точно в този период ни се случиха няколко тежки семейни загу­би и Цветана и тук ми помог­на като ме научи да минавам през тъгата и мъката директ­но. Казваше ни: Алкохолът не дави мъките, а ги полива. Из­живей го, изплачи го, изстра­дай го, запомни го и когато ти потрябва – спомни си и го използвай. Това е актьорски съвет, но и житейски.“

Преди да попадне на сни­мачната площадка на „Ири­на“ Мартина работи две годи­ни на щат в Благоевградския театър, като същевременно е барманка в София. Ритъмът е следният – сутрин има репе­тиция и/или сутрешно пред­ставление в Благоевград, после – лекции в тамошния университет, където записва магис­трату­ра по теа­трална режи­сура, след това – ве­черно пред­ста­вле­ние и после – на стоп до Со­фия, за да под­хване смяна­та си в бара. Работи до 3-4 ч., спи няколко часа и на сутринта с първия автобус – обратно в Благо­евград. Сега не може да си обясни как е издържала , но пък е доволна че е опитала от този типичен актьорски живот на път. Напуска теа­търа преди няколко години, защото отказва да играе, как­вото й налагат. „Искам да се чувствам в мир със себе си и с принципите си, а не да скачам от халтура в халту­ра“ – казва тя. Добавя, че ос­вен това заплатата в театъра едва й покривала разходите за път и за да й останат все пак някакви средства, не си плащала тока в квартирата и понякога й се налагало да спи с шапка. Убедена е, че много актьори живеят по този начин и сега. „Но въпре­ки всичко Благоевград ме на­прави актриса“, споделя тя.

Преди няколко години ре жисьорът на „Ирина“ Надеж­да Косева, търсейки си актьо­ри за филма, гледа Мартина в представление на универси­тетския театър, поставено от Десислава Шпатова и проду­цирано от Снежина Петрова. Не я харесва никак обаче. След спектакъла обаче я на­блюдава, докато разговаря с баба си, дошла също да я гледа, и открива в нея нещо, което носи и „нейната“ Ирина. Обажда й се и я кани на разго­вор. Не на кастинг, което пра­ви много силно впечатление на Мартина. Следват двуме­сечни пробни снимки и точно на рождения си ден актриса­та разбира, че е избрана за ролята. „И к’во правиш сега?!“ – казва си тя, научавай­ки, че ще си партнира с невероятни актьори като Ирини Жам­бонас, Каси­ел Ноа Ашер, Красимир Доков, Хрис­то Ушев. Най-големи­ят й ужас – да не провали с неопитност­та си рабо­тата на ак­тьорите, към които изпит­ва огромен респект – се стопява още на първия ден обаче. „Раз­брах, че никой не играе за себе си, а играем един за друг и за филма“.

Фестивалите, на които е селектиран филмът, също се оказват предизвикателство за Мартина, особено светска­та им част – червените кили­ми, роклите… „Цветана ни е учила да се радваме на тези неща, да им се наслаждава­ме и аз се опитах да следвам съвета й.“ Въпреки това пана­ирът на суетата я натоварва. На фестивала в Маракеш, Мароко, присъства на вечеря на кралското семейство, като сред 200-те поканени гости са и Робърт Де Ниро, Мартин Скорсезе, Гийермо дел Торо. Мартина е с прекрасна рокля, ушита специално за нея от дизайнера Николай Божилов, която е с по-особено закопча­ване и тъй като тя я закопча­ва грешно, яката през цялото време й притиска сънната артерия. „Едва успявах да си движа главата, бях като ро­бот и беше доста смешно. Преживяването си струваш обаче. Това са малки мигове, в които се чувстваш наисти­на специален“ – разказва ак­трисата.

Съвсем скоро (интервюто е взето през септември – б.р.) й предстои да изиграе на со­фийска сцена спектакъла „Историята ти (Ти) в мен“, съз­даден в Пловдив като част от платформата “Артисти за Не­Насилие”, създадена от Въз­кресия Вихърова. Увличат я подобни представления с кауза, а също така и танцов, физически театър. Определе­но в момента е на „сценична“ вълна, макар че й предстоят и снимки на късометражен филм в края на годината.

Мартина е луда по мото­рите и тази лудост ужасно й отива. Ако не вярвате, вижте я на снимката! Кара отдав­на, но от четири години има собствен мотор. Запалва се в Германия, където обикаля доста с мотор, но както се казва „като куфар” (тоест зад водача на мотора). В Бълга­рия любимият й маршрут е до Рила и Рилския манастир, не само заради красивата природа около пътя обаче, а и защото този път я отвежда при баба й и мисълта, че ско­ро ще пие кафе с нея я прави още по-щастлива. Кара обаче и в група – с приятелите от „Sofia Riders”.

Тя все още „налива питиета в бар“, както сама се изразя­ва, и твърди, че това я държи здраво стъпила на земята. Съвсем скоро, заедно с при­ятел, ще отворят заведение в близост до Софийския уни­верситет и след интервюто ни дори отива да обучава момичето, което ще работи като барман там. Питам я кое е най-важното, което трябва да знае един барман. „Да не се напива преди клиентите“ – отговаря ми Мартина, а тя ги разбира тези неща.