Борислав Сарафов: Страхът от Гешев всъщност е страх от институцията Прокуратура

– Изборът на главен прокурор е един от най-важните избори в нашата държава и много очи гледат „втренчено“ в него. Важно е да бъде избран професионалист, човек от системата, който е извървял стъпките в йерархията, познава хората. Човек – отговорен, консенсусен и с хъс за работа. Отговорността и напрежението на такава позиция са неимоверно големи и очакванията на хората също. Разбира се, винаги е възможна алтернатива, но липсата и в конкретния случай, не ме изненадва – колегата Гешев е утвърден авторитет в прокуратурата и отговаря на очертания профил. Това си личи и от колегиалната подкрепа, която получава. Фактът, че няма конкурентни кандидатури също не е необичаен. През 2006 година и проф. Велчев беше избран като единствен кандидат. Сега обаче има и една особеност – за първи път в демократичната история на България действащ прокурор има възможността да бъде избран за ръководител на институцията. Дори само това е белег, че системата няма нужда от външни ръководители, че най-сетне сме се върнали към нормалното положение в едно съвременно общество – главният прокурор да е от средите на самата прокуратура. А защо именно г-н Гешев – сигурно има повече от една причина, но за мен тази кандидатура е защитена с работата му. Познавам я добре и високо я ценя.

– Националното следствие изрази със Становище до ВСС подкрепа за кандидатурата, както сториха още стотици следователи, прокурори и служители на съдебната система от цялата страна. Знаете коментарите на критиците, че тези становища се пишат под диктовка. Защо е това недоверие, че прокурори и следователи не са свободни да изразяват позиция по професионални въпроси?

– Май в нашето общество всяка колегиална подкрепа може да бъде лековато интерпретирана като дадена под натиск. Отучихме се да вярваме, че е възможно да има и естествени авторитети, да има автентична колегиална симпатия и доверие. Но ги има. Със сигурност мога да кажа, че подкрепата на колегите от НСлС е искрена. Обидна ми е тезата, че заради централизираното устройство на прокуратурата всички сме под подозрение, че нямаме собствена воля. Законът дава право на прокурори и следователи да изкажат мнението си за този, който е кандидат за техен ръководител. Няма нищо по-нормално от това, че го правят. Напротив – мълчанието би било неестествено.

– Политизира ли се процедурата за избор на главен прокурор? Ако е така, то как ВСС ще успее да устои на уличния и политически натиск, защото тук говорим не просто за избора на главен прокурор, а за натиск върху независимостта на съдебната система?

– Партии изразяват позиции за кандидата за главен прокурор, организират протести. Представете си как би изглеждало обратното – политическа подкрепа за г-н Гешев от една или повече партии. Всеки има право да протестира, но когато партиите организират протести, би било естествено тези протести да са свързани с политически въпроси, а не с кадрови избор в независимата съдебна власт. Не бива да се прекрачва границата на легитимното изразяване на обществена позиция – уличния и политически натиск, биха могли да се разгледат и като опит за вмешателство в работата на независим орган като ВСС и което е много важно – в съдебната система като цяло. Ние живеем в демократична и правова държава и всеки е свободен да протестира, но когато зад протестите прозират политически интереси и опит за вмешателство в независим съдебен орган, това е смущаващо. Кадровата политика е отговорност на членовете на ВСС и тази отговорност е голяма – да не се допуска намеса и зависимост от уличен натиск. Ако го направи веднъж, няма да има край.

– Сякаш „добрият тон“ отдавна остана на заден план. Атакуват се дори отделни прокурори и следователи, защо е този страх от номинацията на заместник-главния прокурор?

– Всеки „осмелил се“ да се кандидатира за този отговорен пост щеше да бъде подложен на тези изпитания. Страхът от зам.- главния прокурор Гешев всъщност е страх от институцията Прокуратура. Има повдигнати много обвинения, предстои сериозна работа по доказването им, засегнаха се много криминални бизнеси, които носят огромни печалби и естествено се наслоиха негативни настроения към институцията на прокуратурата. Някои от хората, които се страхуват от нея, имат всички основания за това, а страхът им се превръща в сляпа омраза не само срещу г-н Гешев, а срещу цялата прокуратура. Впрочем, какво друго да очакваме от обвиняеми лица и техните поддръжници? Срещу прокуратурата никога не е имало „добър тон“, поне откакто аз работя там.

– Какво очаквате от Иван Гешев, за да декларирате следователите от НСлС тази подкрепа, значи имате и очаквания?

– Разбира се, че имаме очаквания. На част от тях той вече отговори с концепцията си. Националната следствена служба е институция, в която е концентриран огромен потенциал. Очакваме г-н Гешев да подкрепи усилията ни за възстановяване авторитета на службата като елитна структура, която може да проведе ефективно и качествено разследване по най-сложните, тежки и комплицирани казуси. В този смисъл очакваме както доверие тези дела да ни бъдат възложени, така и иницииране на законови промени, с които например да бъдат възложени на НСлС всички дела за престъпления, извършени в чужбина.

– Как разчитате бъдещето на следствието в Концепцията за стратегическо управление на прокуратурата, която Гешев представи пред ВСС?

– Като желание и намерение да се използва наличният ресурс за интензивна и качествена работа. Както е посочено в концепцията, необходимо е да се извърши функционален анализ на работата и натовареността на следователите от НСлС и следствените отдели към окръжните прокуратури. Този анализ следва да обхване разпределението на делата както по региони, така и по видове престъпления, срочността на разследването, умението за точно определяне на предмета на доказване, а оттам планирането и ритмичното провеждане на необходимите действия по разследването, а накрая и резултатността – броят на приключените досъдебни производства. Като цяло следователите, както от НСлС, така и от окръжните следствени отдели, са изпълнени с надежда, че активно ще се използват знанията и уменията им, придобити с годините. Тази надежда се основава не само на професионалната биография на Иван Гешев, който сам е бил следовател, но и на това, че той познава работата и високия професионален капацитет на следователите. Със сигурност има какво да се направи, за да бъде той още по-пълноценно използван.

– В Концепцията си Иван Гешев дава индикации, че ще търси съдействие за законодателни промени, включително свързани и с работата на следствието. Какви би трябвало да са те?

– Наистина има нужда от някои законодателни промени, засягащи следствието. Както вече посочих, според мен е необходимо да бъде уредено в НПК разследването на всички престъпления, извършени в чужбина да бъде възложено на НСлС. Тези дела са приблизително около 700 годишно и по тях ние можем да гарантираме качествено и бързо провеждане на разследването.

– Познавате Иван Гешев от колко години? Били сте заедно във ВИПОНД, как се взимаха изпитите по право в Академията на МВР преди двадесет и повече години?

– Действително, с колегата Гешев се познаваме от студентските си години. Имаме и сходна професионална реализация – първо следовател, после прокурор, а към момента и двамата сме заместници на главния прокурор. Категоричен съм обаче, че към момента на нашето следване, нивото на нашето висше учебно заведение, тогава не се казваше ВИПОНД, а Висш институт на МВР, не е било по-ниско от това на Софийския университет – всъщност тогава входящият бал беше по-висок при нас. Не мисля, че моята диплома тежи по-малко от тази на всеки друг юрист. Нещо повече, за разлика от колегите си юристи в другите университети, ние сме учили една година повече, а нашето обучение имаше и още една страна – оперативна, по специални дисциплини. Това понастоящем ми е изключително полезно в работата като следовател и прокурор, който ръководейки разследването чете и изслушва доклади на оперативните служби, като дава насоки по събирането на доказателства и „осребряването“ на оперативните действия с процесуална стойност. А как се вземаха изпитите – точно като в Софийския университет по онова време – трудно. Просто преподавателите бяха същите, поради което курсовете и изискванията към нас бяха еднакви.

– Заедно с Иван Гешев сте заместници на главния прокурор Сотир Цацаров. Труден мандат, преминал при доста силен натиск, но сме свидетели, че и много се направи. Вашата самооценка?

– Всеки мандат е труден, когато си на висок пост и когато работиш, вземаш решения, стремиш се да не правиш грешки, полагаш усилия да бъдеш почти перфектен. Сега личността на г-н Гешев е във фокуса на общественото внимание и това е естествено. Но ми се струва несправедливо в края на неговия мандат да не отдадем дължимото на главния прокурор Сотир Цацаров. Той имаше труден и достоен мандат. Много беше направено и то благодарение на личните му усилия. Не винаги стореното биваше оценено, но ние сме свикнали. Престъпността никога не свършва, успешните дела се забравят, идват нови. Но г-н Цацаров заслужава благодарността на колегите за това, че успя да защити прокуратурата в много трудни моменти. Във всеки случай, моята благодарност я има. А самооценка няма да правя – в прокуратурата оценки на зам.-главните прокурори може да дава само главният прокурор.

– Време ли е за по-радикална реформа на Наказателния процес? Гешев дава пример как във Великобритания обвинителен акт за пране на пари е от две страници, а тук такъв щеше да е двеста, сигурно. Къде виждате най-необходимите реформи?

– В годишните отчетни доклади на прокуратурата през годините сме внасяли множество предложения за изменения в законодателството. За съжаление, те рядко биваха забелязвани от парламента. Зная, че в момента в Министерството на правосъдието работи група за изработване на нова наказателна политика, в която и прокуратурата е представена. Надявам се, нашите предложения, правени през годините, да бъдат отчетени. Имам редица идеи, произтичащи от ежедневната ни работа в следствието, но конкретиката едва ли е важна. Ако някой ни пита, ще му я дадем в детайли. А иначе за формализма – да, той понякога пречи, но същевременно от студентските си години знам, че „формата е гаранция за законност“. Въпросът е да намерим баланс.

– Нов Наказателен кодекс или този от 1968-ма година си върши добра работа и до днес?

– Не знам какво ще рече „нов“ НК. Той би бил нов, ако се основава на различни принципи от действащия. На мен това ми се струва невъзможно. Друг е въпросът, че един съществен „ремонт“ на Особената част на кодекса е наложителен. Многобройните промени в него през годините доведоха до излишни състави, до противоречиви норми, понякога дори до прекомерно засилена наказателна репресия. Но нека изчакаме новата концепция за наказателна политика.

– Това, че прокуратурата започна да оповестява доказателствени материали по дела, които преди това са разглеждани в открити съдебни заседания по определяне на мярка за неотклонение, дали не крие рискове? Според мнозина правозащитници това влиза в противоречие с принципа на невиновност, да не започнат сега масови дела срещу прокуратурата?

– Не си мислете, че това разкриване се прави хаотично или непремерено. То винаги се извършва след съгласие на наблюдаващия прокурор, за да не се попречи на разследването. НПК изрично го позволява. Непрекъснато ни упрекват, че прокуратурата работи „на тъмно“, а когато се опитваме в рамките на закона да дадем повече публичност на дейността си, ни обвиняват, че го правим. Повтарям – в рамките на закона. Това би следвало да изчерпи темата.

– И все пак, Иван Гешев може би е пропуснал нещо, върху какво бихте препоръчали да фокусира допълнително вниманието си, още сега в етапа на процедурата?

– Несериозно е да се мисли, че г-н Гешев е очертал цялата си възможна дейност като главен прокурор в своята концепция. Никой не би могъл да го направи, а и не би било естествено. Ние неведнъж сме разговаряли с него и добре знам, че той има много идеи, свързани с организацията на работата на прокуратурата. Естествено не всички са изчерпателно представени в концепцията му. Убеден съм обаче, че част от тях ще станат ясни по време на публичното му изслушване във ВСС. А ако имам съвети към него, ще му ги кажа лично, а не през медиите. Мисля, че колегиалността го изисква. Не мога обаче да не отбележа, че концепцията му ми хареса. Тя е прагматична, балансирана и реалистична. Ако дойде момент да я изпълнява, ще му дам препоръки, свързани със следствието.

– Вашето име също бе сред тези, които бяха сочени като възможен кандидат за главен прокурор?

– Аз вече съм бил кандидат за главен прокурор преди седем години. Тогава го направих открито. Ако бях кандидат и сега, пак щях да го направя по същия начин. Нито някой ми е предлагал, нито съм мислел да се кандидатирам. Аз съм в началото на мандата си в НСлС и всичките ми професионални усилия са насочени към подобряването на работата на следствието. Но тук ще се върна към началото на нашия разговор. Именно защото професионалният ми авторитет и биография правеха потенциално възможна моята кандидатура, аз бях обект на мълниеносно проведена хибридна атака срещу мен от същите среди, които сега провеждат атака срещу кандидатурата на Иван Гешев. Просто тези хора искаха да изключат мен от състезанието незнаейки, че аз нямам такива амбиции.

– Действително самият Вие бяхте обект на компроматна атака, това ли са новите методи, които разследвани, обвиняеми и подсъдими лица предприемат, за да се противопоставят на неудобни магистрати?

– Компроматните атаки не са новост, нито съм техен обект за първи път. В конкретния случай изключително манипулативно беше поднесена информация за мен и моите близки, насаждайки съмнения чрез полуистини и внушения за нередности. Знаете, че тези „морализатори“ не се посвениха да обругаят дори сина ми, ловко и безпринципно спестявайки информацията, че в духа на патриархалните български традиции аз самият съм продал наследените от моите родители имоти, че съм вложил и своите многогодишни спестявания. Подобно поведение е мерзко, но за съжаление е факт. В резултат от атаката минах през всякакви проверки – и на НАП и на ВКП. Факт е, че те завършиха без данни за каквото и да е неправомерна дейност от моя страна. За съжаление от това страдах не толкова аз, колкото членовете на семейството ми, които бяха принудени да се оправдават за напълно законни свои действия, само защото аз съм зам.-главен прокурор. Но очевидно когато си на отговорна длъжност в прокуратурата, компроматните атаки са неизбежни.

Борислав Сарафов завършва право във Висшия институт на МВР през 1994 г. За кратко е инспектор в Главно управление на местата за лишаване от свобода.  
От 1996 до 2001 г. е следовател. От 2001 до 2006 г. е прокурор в Софийската окръжна прокуратура, а след това и във Върховната административна прокуратура.  
От 2007 до 2011 г. е прокурор във Върховната касационна прокуратура. През 2011 г. е избран за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. В началото на 2013 г. е избран за заместник на главния прокурор, а от 6 декември 2017 г. е и директор на НСлС.

Прокуратура на Република България / prb.bg