Ръководството на ВМРО и активисти от Гоце Делчев сведоха глави пред паметта на Тодор Алексавров по случай 95 години от гибелта му /СНИМКИ/

За поредна година ръководството на ВМРО- Гоце Делчев  начело с председателят си д-р Иван Канелов и десетки активисти от региона отдадоха почит и преклонение към паметта на легендарния водач на патриотичната организация, Тодор Александров .

Паметното събитие се състоя и тази година  на гробът на войводата до параклиса „Свети Илия“ над село Сугарево, Мелнишко,където се стекоха членове и симпатизанти на ВМРО от цялата страна .Внушителната група от Гоце Делчев и региона  водена от председателят д-р Иван Канелов  отдаде  достойно своите почести към войводата Тодор Александров и присъства на официалното честване .

На паметното събитието присъстваха и  вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, депутати, членове и симпатизанти на организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.

По традиция след отслужената  заупокойната молитва клетва за вярност към ВМРО положиха  новоприетите членове на организацията.

Тодор Александров Попорушев влиза в редиците на ВМОРО едва на 17 години.

След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на организацията.

Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун.

Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му.

По време на Първата световна война е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията.

След войната „Старио“, както е наричан, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на организацията, но през 1919 г. са арестувани.

След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната.

В Енциклопедия „Британика“ от 1944 г. пише: „Александров в продължение на много години бе некоронованият крал на българите-македонци, които го почти боготворяха. В народната памет Тодор Александров е възприет като „Последният цар на планините“.