Певецът Райко Кирилов: Колеги ми се сърдят, че ги побеждавам
-
- август 30, 2019
Райко Кирилов е роден на 9 септември в Благоевград. От първи клас започва да учи в музикална школа. По-късно завършва и Българската държавна консерватория, а след дипломирането си работи в ДО „Българска музика“. Гастролира многократно в различни държави, а през 1987 г. записва в БНР дебютната си самостоятелна песен. Година по-късно издава и първата си плоча, а през 1993-а певецът записва и първия си фолклорен албум – „Ти, майко Македония“, повлиян от първото издание на фестивала „Пирин фолк“, в което не участва. През следващата година печели наградата на публиката на феста с песента „Момиче от Мелник“. Той е носител на рекорден брой награди от музикалното събитие, а тази година се завръща на сцената му след многогодишно прекъсване.
– Г-н Кирилов, с какви чувства и очаквания се завръщате на сцената на „Пирин фолк“ тази година?
– Появих се на сцената там може би преди около 20-ина години. Тогава се изявяваха не само фолклорни, но и естрадни изпълнители. Можеше да бъдат чути имена като Лили Иванова, дует „Ритон“, Роси Кирилова, Веселин Маринов… Участвах в онези години, когато беше бумът на фестивала. Имаше много силни емоции. Тогава идваха хора от цяла България и спяха на палатки на една поляна, за да бъдат близо до изпълнителите. Помня, че ми подариха една погача с моя образ. Хората носеха плакати и бяха много ентусиазирани. Предполагам, че и сега ще бъде така. Разбрах, че повечето билети вече са изкупени. Фестивалът беше тръгнал надолу, но вече е възроден. Има разнообразие в изпълнителите и нещата вървят в правилна посока. Обикновено фолклорните фестивали достигат своя връх и след това тръгват надолу. Докато при „Пирин фолк“ посоката е само нагоре. Вече няма такива фестивали. Остана ни само един „Бургас и морето“, но той е бледо копие на миналото.
– Защо чак сега се завръщате? Не можеше ли да се случи по-рано?
– Тази година ще изпълним няколко песни заедно с Йорданка Варджийска. Канят ни от няколко години, но все така се случваше, че аз или тя сме заети. Сега оставихме ангажиментите и си освободихме време.
– Какво е чувството да сте изпълнителят с най-много награди от „Пирин фолк“?
– Така е, имам много първи и втори места, както и за дуети с Йорданка Варджийска. Над 10 са наградите ми. Но не те са били голямата цел, а хората. Беше интересна емоцията, която давахме на публиката. Накрая почти винаги ставаха прави и скандираха. Тази година ще представим хитовете на фестивала. Тези песни, които хората си припяват. Песента ми „Момиче от Мелник“ стана тотален хит и в цяла България я знаят. Като отида на концерт и не я изпея, ме питат защо не съм го направил. С „Вардар и Струма“ спечелих първа награда през 1995 г. С Данчето ще изпеем сега и „Младо вино“, която е емблематична творба. За нас голямата награда е, че хората пеят песните ни. Знаете, че на един фестивал песента може да не спечели първа награда, но след това да се запява – това е важното. Публиката е истинският критерий за успех.
– Как ви кара да се чувствате мисълта, че сте побеждавали Лили Иванова и дует „Ритон“?
– Спечелих, когато всички участници бяха много силни. Това беше през 1995 година. Когато грабваш отличие, много важна е конкуренцията. Тогава има не просто добри, а много добри изпълнители и всичките им песни станаха хитове. Тогава председател на Народното събрание беше Благовест Сендов и той дойде лично да ми връчи наградата. Това е изключително признание. Пожелавам тези върхове на фестивала отново да бъдат достигнати.
– Получихте ли поздравления от останалите популярни участници?
– Спомням си, че ме поздравиха много от участниците. Всеки искаше да спечели награда и затова имаше и обидени. Усещаше се едно особено отношение. Всеки иска трудът му да бъде оценен и след това се сърди. Но аз съм свикнал на такива неща и отдавна не ми правят впечатление. Имало е дори случаи, в които след това не ми говорят. Като че ли аз съм виновен… Помня, че Тончо Русев беше дошъл да ме поздрави и каза, че съм направил страшен фурор. Публиката ме оцени и това е важно. А и оценяващата комисия не може да пренебрегне мнението на хората.
– Освен певец сте и композитор.
– Да. Песните ми са по моя музика. Не е да пея парчета на някого, а аз ги създавам. На „Вардар и Струма“, с която победих всички през 1995 г., музиката и аранжиментът бяха мои. Всеки може да напише и издрънка на китара музика, но аранжиментът е нещо съвсем различно и трябва да си много навътре в музикално отношение. Важното е всяка година да излизат песни, които да станат популярни и хората да си ги запяват.
– Каква оценка давате на музиката, която се прави в момента в България – поп, фолклор и попфолк?
– Вкусовете вече са много по-различни от това, което беше преди години. В поп музиката не се търси мелодичността, тя избяга. Няма песни, които да останат във времето и да се запяват. Критериите се промениха, но хората си ги харесват. Лошото е, че са популярни само месец-два и след това се забравят. Докато хитовите шлагери останаха във времето. Попфолкът не просто тръгна надолу, а дори вече доста е слязъл. Няма нищо общо с това, което беше през силните си години. Толкова е приравнен към поп музиката, че понякога не можеш да разбереш в кой стил се пее. Получава се размиване. Попфолкът беше наистина силен около 2000 година, но сега нещата са съвсем различни. Относно фолклора… напоследък се правят хубави проекти. Прави ми впечатление, че вече всеки пее. Като отида на концерт в някое село, и ме чакат поне три състава, които ми казват: „Чакайте ние да ви попеем, да видите какво знаем“. Има бум на народна музика, всеки записва и прави нещо. Предимно на самодейна основа. Всеки празник започва и завършва с фолклор. Някои изпълнители правим съвременно звучене на фолклора и гледам какво харесват хората. Има си публика и за автентичните песни, и за по-осъвременените. Разнообразието е голямо и фолклорът се развива много сериозно. Излязоха редица изпълнители и продължават да се появяват. Друг е въпросът, че за да се утвърдиш като изпълнител, трябва да минат години на усилна работа. Но едно е факт – има много добри изпълнители. В поп музиката също има развитие, но там се изявяват повече на клубната сцена, докато ние изнасяме концерти. Радвам се, че на мои изяви летните театри са препълнени, хората дори идват от съседни населени места. Но това се постига с много труд – всяка година правя нови песни, работя по различни проекти.
– Успех на фестивала!
– Благодаря! Всичко добро!
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
