Изповедта на неврокопчанката Деси Ламбина
-
- август 27, 2019
Тя е млада, но изключително успешна жена . Работи като финансов ръководител в Технически отдел на една от най-големите банки в света, намираща се в Лондон. Майка е на две момчета — на 9 и на 5 години. Създала е две фондации — KIDS CARE (ГРИЖА ЗА ДЕЦАТА) в Лондон и МАГИС в Гоце Делчев. Разговорът с нея е непринуден, интересен и полезен.
— Нека тръгнем по хронология. Разкажете ни за първата фондация, която учредихте.
— Преди 6 години реших да подпомагам социално слаби хора и изоставени деца.Тогава учредих фондация KIDS CARE. Работих в осем общини, с много доброволци и застъпници, които щедро даряваха. Така с помощта на българи в Англия успяхме да помогнем на много хора — предимно българи и тук-таме представители на други нации.
Управлявах фондацията заедно с Юлия Арабаджиева, която е на много висока позиция в Лондон — старши консултант по хазната на голяма корпорация, която се занимава с пенсионни фондове. Имахме трима партньори — Конфедерация за защита правата на децата, Международна социална служба и Сдружение по превенция на изоставяне.
— Много се писа за фондация „Магис“, но най-добре е Вие да кажете най-важното за нея.
— Магис на латински означава повече. Повече да очакваме, но и повече да даваме.Това е фондация, която работи без печалба, нещо като мой подарък за града. Таксата е минимална, за да е достъпна за всеки потребител. Тя е, колкото да се покрият разходите на Клуба. През лятото работим само с деца, а от септември ще насочим вниманието си и към социално слаби семейства, да ги направим независими. Имаме много амбиции за работа с възрастни хора.
Мечтата ми е това да се репликира във всички общини. Само да намерим помещения без наеми. В Гоце Делчев аз предоставих мои стаив наследствена къща.
— Кое Ви мотивира да давате толкова много на хората?
— Пирамидата на потребностите на Маслоу показва, че когато си материално задоволен, кариерно реализиран и финансово независим, тогава имаш нужда ти да дадеш на обществото. Ако това не се случи, няма да се почувстваш пълноценен човек.
Освен това аз съм силно вярващ човек и знам, че трябва да обичаме ближния си като себе си. Ако не проявяваме тая любов към ближния ежедневно, ние няма как да се наричаме християни. Така, както се отнасяме към своите деца, така трябва да се отнасяме и към останалите хора, защото по тоя начин ние отразяваме любовта на Господ в света.
— Как Ви стига времето за всичко?
— Опитът ми показва как най-ефективно да си управлявам времето, нещата ми са много добре канализирани. Предварително трябва да знаеш какво искаш да постигнеш тоя ден и колко време ти е нужно за всяко нещо. Аз знам например, че имам един час за разходка с децата и никой не може да ми го отнеме. В това време няма да отговарям на телефоните, няма да правя нищо друго, защото за мен времето с децата е много важно.
Щом една работа трябва да се свърши, не я отлагам. Навила съм си будилника например, за да свърша нещо. Действам още в първите 5 секунди. Това е фазата на креативност . След това идва фазата на пасивност. Отлагането не върши работа.
— Как минава един Ваш делничен ден?
— Денят ми започва в 6 часа сутринта. Пия си кафето по пътя за гарата, гримирам се във влака. Може да Ви разочаровам, но не съм фен на прекалената грижа за външността. Не ходя на фризьор, сама се подстригвам. Не робувам и на нови дрехи. Човек има вътрешен чар и това си личи. Затова аз нямам нужда да парадирам със средства, пари, коли, прически. Не губя време с неща, които са суета.
Искам да бъда запомнена с любовта си към ближния. Искам да оставя следа. Всички ще си отидем от този свят и не това, колко високи мениджърски позиции сме държали, колко средства сме имали, е важно.
През 1963 година американецът Пол Гети е обявен за най-богатия човек в света. Само няколко години след смъртта му никой вече не помни за него, а майка Тереза всички знаят коя е.
Ние оставяме следа чрез връзката си с другите хора. Затова цялата си енергия, сила, време и пари аз фокусирам върху това, което е важно.
Но — на въпроса Ви. Денят ми е трескав, супер натоварен. Позицията ми е много отговорна и динамична. Буквално всяка секунда се случва нещо и трябва да съм много фокусирана. Когато се прибирам, вземам децата от училище и вечерта прекарвам с тях.
— Как се отразява Вашата заетост на семейството?
– Като семейство се сплотихме още повече, защото гледаме в една посока, борим се за една и съща кауза. Децата ми започнаха да ценят това, което имат, защото то не е дадено на всеки. Те даряват играчките си на комшийските деца, които са социално слаби. Това е трудно за едно дете, но ние заедно събрахме цял камион с техни дрешки, обувки, играчки и ги докарахме в България. Така възпитаваме децата си, а не само с думи.
— Ще споделите ли за началото на пътя Ви в християнството?
— До 26 години аз не бях християнка. Мой съсед в Лондон ме покани да отида в църквата, която той посещаваше — англиканска. Отидох, макар че като математик и физик искам нещата да са доказани. Започнах да чета Библията, за да аргументирам мнението си и да докажа, че те не са прави. Оказа се обаче, че съм отричала нещо, за което съм нямала никаква информация. Постепенно започнах да осъзнавам колко са истински нещата и колко е голяма любовта на Господ! Само дето през вековете името му е използвано за лоши деяния.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
