Книгата, заради която президентът на Македония каза: Безспорно Гоце Делчев е българин!

В броя си от 2 март 1900 г. в. Реформи между другото пише: „В Дупнишка околия делото е проникнало и в селата благодарение на неуморната енергия на г. Малешевски, който не пропуща случай и не жали труд да проповядва отечествения идеал“.В качеството си на делегат на ВМОК, Малешевски е инициатор за създаването през 1900 г. на клонови македонски дружества в дупнишките села Бистрица, Драгодан и Бураново . Обикновено комитетските делегати се упълномощават да основават дружества, да събират волни помощи и да разпространяват облигации от т.нар. „Патриотически заем“. Делегатският институт придобива завършен облик след Седмия македонски конгрес, проведен в София от 30 юли до 5 август 1900 г. Той се ползва почти с неограничени наказателни правомощия. Първоначално функциите на постоянни делегати на ВМОК в Кюстендилски окръг се изпълняват от пунктовите началници на ВМОРО Никола Малешевски и Никола Зографов.

Наред с положителните страни, в сътрудничеството на Вътрешната организация и Върховния комитет се появяват и някои отрицателни моменти. Те се дължат на стремежите на хората във и около Върховния комитет, по собствено убеждение или по внушение, да ускорят хода на революционния процес в Македония и Одринско. Тези стремежи довеждат първоначално до охладняване, а в началото на 1901 г. – и до пълен разрив между двете организации. В интерес на историческата истина обаче трябва да подчертаем, че за дейците на ВМОРО България е „братска България“, „майка България“, а върховистите, които са се обявили против Вътрешната организация, не са други, а „наши сънародници от България и от тук“ .

По това време се случват две събития, които засилват противоречията между представителите на ВМОРО и ВМОК. През 1901 г. в Солун са арестувани членовете на ЦК на ВМОРО и при създалата се обстановка начело застава Иван Гарванов. Малко преди това той ръководи „Революционното братство“ и е решил да бъдат убити ръководителите на ВМОРО.

Арестуването на Централния комитет и оглавяването му след това от Иван Гарванов заставят Задграничните представители в София Гоце Делчев и Гьорче Петров да поемат временно върху себе си функциите на Централния комитет9 . В писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски с дата 4 март 1901 г. се казва: „Трябва да знаеш, че аз и Гйорче не отиваме в комитета (ВМОК, б.а.). Не стъпваме там, където безсъвестността е достигнала дотам, че с демонска усмивка да ти се радват на жестоките удари, нанесени от турската власт на организацията, вследствие на което им се удало възможност да завземат положението (?!). Поставям въпросителна, защото е още въпрос…“

На състоялия се Девети македоно-одрински конгрес през лятото на 1901 г. Върховният комитет е завладян, макар и само с един глас повече, от хората на ген. Иван Цончев. Те започват да се отнасят с ирония към принципите на ВМОРО и смятат, че македонското дело трябва да се ръководи единствено от България. Открито започва да се говори, че е настъпило време за въстание в Македония и Одринско и че трябва да се пристъпи към непосредствената му подготовка. В Македония се изпращат чети, които агитират населението да се откаже от ВМОРО и да се готви за въстание. Започва истинска битка между ВМОРО и цончевистите, която трае близо две години. В София тя има предимно словесен характер, но в Македония добива очертанията на остра политическа и дори въоръжена борба „.

Четите на ВМОРО вземат всички мерки, за да предотвратят избухването на преждевременно въстание, но за съжаление не успяват. През есента на 1902 г. Горноджумайското въстание е факт. След потушаването му положението в цяла Североизточна Македония става твърде печално. В резултат на него 45 българи са убити, 67 къщи изгорени, а 807 ограбени, 433 семейства остават без подслон, 304 мъже и 134 жени са изтезавани, 111 моми и жени – изнасилени, а над 2000 души избягват в България . Според едно писмо на Никола Малешевски до Гоце Делчев, късно през нощта на 1 срещу 2 октомври 1902 г. околийският началник получава телеграма от с. Рила за пристигането на около 300 бежанци . В друго писмо до апостола с дата 2 октомври същата година той иска от него съвет какво поведение да държи спрямо бежанците от Македония след Горноджумайското въстание. Делчев дава указания да се подпомагат бежанците, чийто брой е не по-малък от 2000 души.

Този път ужасите и вълната от бежанците не разстройват Гоце Делчев така силно, както онези, които последват Винишката афера през есента на 1897 г. Той предвижда опасността, прави всичко възможно да я предотврати и затова не е измъчван поне от чувство за лична вина. „Ако стигнат бежанците в градовете -пише той на Никола Малешевски в Дупница – гледай да им се облекчи положението, при все че тези хора тъй лошо да измениха на Вътрешната организация. Не са те виновни като знаем, че вър-ховистите не правеха избор в средствата си, за да ги увлекат“ .
Горноджумайското въстание от 1902 г. ускорява развитието на политическата криза в Македония и Одринско. Трудно е на населението да понася повече вековното безправие и унижения. Следователно, последвалото го Илинденско-Преображенско въстание през лятото на 1903 г. е резултат от жестоките репресии и пълното отчаяние у населението от възможностите да се подобри неговото положение в рамките на Турската империя. Неравномерното развитие на революционното дело в различните региони на Македония и Одринско обаче не позволява да се подготви това въстание за толкова кратко време.

В тази сложна военно-политическа обстановка януарският конгрес на ВМОРО от 1903 г. взема решение да бъде обявено въстание „…повсеместно, стратегическо, с партизански характер“. На фона на това решение се провеждат януарските съвещания на дейците на ВМОРО в София, с участието на Иван Гарванов и Велко Думев. В тях не участва Гоце Делчев (който е против решението за преждевременно въстание), защото на 7 януари 1903 г. той заминава за вътрешността на Македония. Главна тема, която се разисква, е решението за въстание. Оформят се отново две виждания: за и против. Против са Гьорче Петров, Константин Антонов, Яне Сандански, Михаил Герджиков, Сава Михайлов и ДР.

През февруари 1903 г. Гоце Делчев тръгва за Солун за среща с ЦК на организацията по въпроса за въстанието. В края на април той пристига в Солун, където се среща с току-що завърналият се от заточение най-верен свой другар Даме Груев. В продъл-жение на една седмица двамата апостоли на македоно-одринската революция разменят мисли насаме и с хората на ЦК. В резултат на много усилия успяват да коригират първоначалния план за „повсеместно стратегическо въстание“ и решават то да се отложи до есента и да избухне само в три революционни окръга. Така планът за Илинденско-Преображенското въстание в крайна сметка става такъв, какъвто го начертават всепризнатите ръководители на ВМОРО Гоце Делчев и Даме Груев.

Резултатът от избора на Деветия македоно-одрински конгрес разочарова Гоце Делчев, Гьорче Петров, Никола Малешевски и други техни съмишленици в Княжеството. Те вече достатъчно добре знаят намеренията на ген. Иван Цончев и не хранят никакви илюзии за възможно разбирателство. Затова след конгреса те решават да започнат борба срещу комитета. Борис Сарафов, междувременно приобщен към Вътрешната организация, настоява да се поведе борба с терор против Цончев и неговите съмишленици, но това не се приема. Делчев е на мнение да се започне легална борба с вестници и сред дружествата . Още в началото на 1902 г. вътрешните дейци започват да издават в. Дело, редактиран от Пейо Яворов, в. Изгрев в Кюстендил и в. Право – в София. Междувременно ВМОК изпраща свои чети в Македония, с които да завладее Вътрешната организация. Те обаче срещат отпор от нейна страна и са принудени да се върнат.
Пътят на тези чети за Македония трябва да бъде осигурен от пунктовите началници в Дупница и Кюстендил. За да сложат ръка на каналите на Вътрешната организация, те се опитват да привлекат на своя страна куриерите и работниците, които идват от вътрешността по работа на границата. Когато това не им се удава, те си служат с грубости, побои или предаване на граничните власти и полицията.

Началникът на дупнишкия район Тодор Саев поставя хора да залавят и обискират куриерите на Вътрешната организация и да им вземат кореспонденцията. Неговите хора нанасят обиди на Гьорче Петров, пристигнал в Дупница през есента на 1902 г. Междувременно на 14 септември Тодор Саев нарежда да се нанесе побой на Ефрем Чучков пред куриери от вътрешността. В края на декември 1902 г. Саев е инструктиран от ВМОК да отстрани началника на ВМОРО в Дупница Никола Малешевски и да под-готви преминаването на чети в Македония. След отказа на ВМОК да осъди постъпката на Саев и да го отстрани от Дупница, дружеството решава да скъса отношенията си с него.

През това време борбата срещу върховизма както в България, така и в Македония, се направлява от Гоце Делчев, Никола Малешевски, Пейо Яворов и Яне Сандански. Гьорче Петров, по собствените му думи, повече се държал настрана.

През 1903 г. Никола Малешевски претърпява два изключително тежки удара. След срещите в Солун и уточнените с Даме Груев, а също и с ЦК на ВМОРО, основни въпроси за характера и времето на въстанието, Гоце Делчев се отправя към Серско, където е насрочен конгрес на Серския революционен окръг. На път за него, на 4 май 1903 г. в с. Баница четата му е обградена от многобройна турска потеря. В завързалото се неравно сражение геройски загива лидерът на ВМОРО, главнокомандващият въоръжените сили на организацията, войводата на войводите в Македония и Одринско, Гоце Делчев. По-голяма загуба в този момент за освободителното дело не могло и да има. Това е и тежка лична загуба на приятел и боен другар за Малешевски.
След това печално събитие той става автор на многобройни листовки и некролози, които са изпратени почти във всички селища на Дупнишка и Кюстендилска околия. Малешевски се обръща към българската общественост и македонските бежанци в Дупница и Кюстендил да организират панихиди за успокояване на душата на големия македонски революционер Гоце Делчев. На много от тези събития той говори за Гоце, заедно с Иван Васков и Мише Развигоров.
По инициатива на Малешевски, в Кюстендил е организирано траурно шествие до къщата на дядо Ильо Малешевски, където в памет на Гоце за първи път е изпята песента:
Млад Делчев ми се ожени
за турска пушка маузерка,
за млада невеста – Македония,
за църната робска земя…
„Народът нямаше възможност по свой християнски обичай да погребе Делчев – пише в. Изгрев, затова той засвидетелства своята почит и любов към Гоце чрез организирани дълги траурни шествия в Дупнишка, Кюстендилска и други околии в Княжество България“ .

Още един тежък удар претърпява Малешевски в тази черна година. Най-голямата му дъщеря Ана (Аника) завършва Солунската българска девическа гимназия и е назначена за учителка в Кукуш. Тук тя се включва активно в дейността на Вътрешната организация, подпомага със свои сили солунските атентатори, ушива знамето на Кукушката чета и става знаменоска в четата на Кръстю Асенов, с когото я свързва искрена дружба.

Вестник “ Топ Преса „