Книгата, заради която президентът на Македония каза: Безспорно Гоце Делчев е българин!
-
- август 20, 2019
Изготвена е и декларация с дата 5 август 1900 г., която е подписана от 19 делегати, включително Малешевски и Яне Сандански. В нея се казва: „Долуподписаните членове на Седмия македоно-одрински конгрес заявяваме с подписите си, че сме съгласни да приемем напълно чл. четвърти от проекта по изменението на статутите, който гласи: „Агитиране сред съседните народи истината, че македоно-одринската кауза е кауза чисто културна и че нейните деятели са против всяко чуждо владичество““.
Промените в статутите се отнасят главно до целта на организацията в България и средствата за постигането й. Тя и дружествата и комитетите й приемат името „Македоно-одринска организация“. В определението за целта е направено уточнение: докато преди се иска за населението в Македония и Одринско „политическа автономия, приложена и гарантирана от великите сили“, в новите статути се пояснява, че автономията трябва да бъде такава, каквато е формулирана в документите на ВМОРО.
Доволен от работата на форума, Сарафов констатира, че „най-важното, което се очакваше от конгреса, се изработи, именно: трасира се най-правилният път за македонската кауза – революцията“.
Гоце Делчев, Гьорче Петров и Никола Малешевски също са доволни. Според тях на този конгрес е станал преврат от старите схващания на Върховния комитет в полза на исканията на вътрешните дейци в Македония „че тук емиграцията трябва да прегърне пътя на революцията; еволюционният, дипломатическият път на Върховния комитет вече се прогласи изоставен“ .
И Малешевски, и Сандански, вземат думата в разискванията по предложението на Сарафов да се увеличи с още 700 хил. лв. заемът, обявен от Върховния комитет за набиране на средства. Предложението е прието единодушно.
Двамата със Сандански са избрани за делегати от Дупница и на Осмия извънреден конгрес на ВМОК, който започва своята работа на 4 април 1901 г. Общият ход на конгреса е благоприятен за дейците на ВМОРО. Гоце Делчев и Никола Габровски внасят резолюция, подписана от 66 делегати (включително Малешевски и Сандански) и на следващия ден тя е приета. В нея се казва:
„Че движението в Македония и Одринско е революционно движение, крайната цел ца което движение е да се премахне сегашния деспотичен режим, който убива всяка възможност за едно нормално културно развитие на тая страна и да установи едно автономно управление – най-добрият залог да се умиротворят духовете и да се обезпечи мирът и спокойствието на Балканския полуостров;
че за постигането на тая цел е необходимо преди всичко да се организират поробените населения в Македония и Одринско в една мощна боева организация, която да буди и повдига политическото и гражданското самосъзнание в тия населения и да се явява навсякъде, където може да се нанесе удар на турския деспотизъм, като поддържа всяко революционно движение в Турция, което има същата цел, без обаче да забравя бъдещето на общото освободително движение;
че задачата на Македоно-Одринската организация в България не е да направлява и ръководи революционното движение в Македония и Одринско, което се развива при особени условия и не търпи никакви пресилвания отвън, а само да му съдейства мо-рално и материално, като същевременно изяснява и тълкува неговите цели и стремления както пред българското, така и пред европейското общество;
1/ Македоно-Одринската организация в България ще съдейства на всяко революционно движение в Македония и Одринско, което се стреми да постигне своята освободителна цел чрез организираните сили на самите народни маси в тия провинции;
2/ В интереса на освободителното движение в Македония и Одринско и задачите, които тя си туря към него в свободна България, Македоно-Одринската организация заявява, че наредбите и условията в конституционна България й дават достатъчно широк простор, за да постигне своите цели и поради това отхвърля всяка външна намеса на които и да са правителства или партии;
3/ За постигане крайните цели на македонското освободително движение Организацията ратува за премахване на националните и шовинистическите вражди на народите на Балканския полуостров и за солидарна борба против общия враг“ . С приемането на тази резолюция от конгреса, Гоце, Малешевски и други дейци на ВМОРО смятат, че са спечелили победа.
Изказване пред този извънреден конгрес на ВМОК в София прави и Гоце Делчев. Той говори за връзките и взаимоотношенията между ВМОРО и ВМОК. Поради неговата важност ще го цитираме: „Още преди 1895 г. хората в Македония са се установили на средството „политическа“ борба срещу турската тирания с оръжие. Вътрешната организация не се стреми да дава само оръжие на хората, а и да разбие техния робски дух. Преди да влезнем във връзка с комитета от 1899 г. нам ни помагаха офицерите. Връзката не съществува сега, защото г. Борис Сарафов искаше да прати оттук свои хора за ръководители на Вътрешната организация. Но тази организация си е местна, тайна. Има си местни комитети – градски и селски. Действията им се направляват според местните нужди и условия от местните управителни тела: околийски и окръжни комитети, а над тех има един централен комитет. Възпротивихме се на Сарафов, защото ако той изпратеше оттук хора за ръководители, щеше да бъде това едно начало на революцията, щеше да се създаде катастрофа, въобще можеше да им се наложат тия работи отвън. Само ако тукашната организация (ВМОК) одобрява духът на Вътрешната организация и не се стреми да й дава импулс, въздействие, т.е. не й се бърка в нейните работи, само в такъв случай може да съществува връзка между тия две организации.
Относително отчетността, трябва да се считат за валидни само разписките, които носят печата на Тайния централен революционен комитет. Ако за некои суми нема подобни разписки, а е казано, че са били изразходвани за Вътрешната организация, то тия суми не са получени вътре, а са изразходвани тук за хора в една основана от комитета в София казарма (общежитие), които хора не са никак потребни на Вътрешната организация. Делегатите от Т. Р. Ц. К. имат за цел не само да поддържат връзката между двете организации, но и да отбиват посегателствата на тукашния Върховен комитет върху тайната организация в Македония и Одринско“.
След този конгрес, също както и след Шестия, започва по-усилено събиране и купуване на оръжие за нуждите на ВМОРО. Според Борис Сарафов, за година и половина, т.е. за времето на дейността на неговия комитет, са събрани около 560 хиляди франка. Повечето от половината от тези пари са изразходвани за купуване на бойни материали. От Австрия са купени още около 10 000 кримки, около 1500 мартини, бердани и други, и не по-малко от 1000 револвера .
Значителна е и помощта, която Върховният комитет оказва на Вътрешната организация за набавяне на оръжие за вътрешността на Македония. В протокол № 17 на комитета, избран от Седмия редовен македоно-одрински конгрес, се казва, че за организационна дейност на Никола Малешевски в Дупница и околията се отпускат 150 лева . В Дупнишка и Кюстендилска околия, край границата с Турция, са създадени оръжейни складове, в които се складира оръжие и при удобен случай то се пренася вътре в Македония. До 14 март 1900 г. в пограничните оръжейни складове и оттам във вътрешността са изпратени 3600 кримкови пушки и 100 сандъка патрони за тях. От тези пратки за „Дупница и нататък“ са предназначени 2600 пушки и 60 сандъка патрони, а другите са за Кюстендил, „Малеш, Струмица, Радовиш и Скопие“. След тази дата в двете посоки потеглят още 1000 кримкови пушки и 930 сандъка патрони. На 11 април с.г. е решено за дуп-нишкия пункт да се изпратят още 300 кримкови пушки . Между 6 октомври и 14 ноември с.г. по поръчка на ВМОК в Дупница са получени още 275 пушки от същата система и 175 сандъка патрони. На 10 декември 1900 г. Никола Малешевски получава допълнително от комитета още 498 кримкови пушки и 55 сандъка патрони. В района на дупнишкия пункт са складирани над 570 пехотни и кавалерийски образци от скъпите и модерни за времето си пушки „Манлихер“, закупени от Върховния комитет направо от фабриката-производител във Виена – общо 1100 броя, както и известен брой друго огнестрелно и хладно оръжие .
Чувствителна е и помощта, която Върховният комитет оказва в изграждането на четническия институт на ВМОРО. На първо време, главно с негова помощ, Гоце Делчев и Никола Малешевски набират и изпращат подготвени кадри за вътрешността на Македония. Първото решение за изпращане на чети във вътрешността е взето на заседание на Върховния комитет от 20 май, 1900 г. В протокол № 18 на Седмия редовен македоно-одрински конгрес се казва, че на Никола Малешевски се възлага задача да „пише в Мехомия да се разпоредат от Елешница да приемат пушките от Батак. Също да иска от Разложко да му дадат на името на братя Иванови разписка за подарените от тях сто шнайдерови пушки
По времето, когато се взема горното решение за изпращане на чети, за Прилепско заминават хората на Мирче Ацев, „Мир-чевата чета“. Няколко дни по-късно за Солун заминава унтерофи-церът Георги Иванов (Героя), по-сетнешният прославен войвода Марко Лерински. Той е роден в Котел, като отличен боец създава образцова организация в Леринско и ръководи прочутата революционна школа на ВМОРО за обучение на войводи. Марко Лерински намира смъртта си край село Пътеле, Леринско, на 26 юли 1902 г. и е възпят в много македонски народни песни.
В края на 1899 г. за войвода на чета в Македония е изпратен Христо Чернопеев от с. Дерманци, Луковитско. Той е един от най-близките другари и сподвижници на Яне Сандански. През 1900 г. става четник в Гевгелийско и Ениджевардарско. В началото на 1901 г. Гоце Делчев, който високо цени неговите морални и боеви качества, го изпраща с чета в Джумайско, където, заедно с Яне Сандански, Христо участва в залавянето на мис Стоун. Той е един от тримата членове на новоизбрания ЦК на ВМОРО през първата половина на 1911 г. По време на Балканската война четите на Чернопеев, Яворов и Михаил Чаков освобождават Банско и редица села по своя път от Горна Джумая и Разложко до Кавала.
В началото на 1900 г. за Македония заминава и Кръстю Българията от Враца, а след това Атанас Бабата от Пазарджик, Петър Юруков от Карлово, Лука Иванов от Панагюрище, Константин Нунков от Чирпан, Пейо Яворов – също от Чирпан, Георги Папанчев от Сливен, Парашкев Цветков от Плевен, Никола Пушкаров от Пирдоп, Никола Дечев от Стара Загора, Кръстьо Асенов от Сливен, Михаил Герджиков от Пловдив, Михаил Попето от с. Долна Диканя, Радомирско, капитан Тома Давидов от Ловеч и много други. Всички те отдават на поробена Македония най-хубавите си години, а някои – и живота си. Една част от тях преминават през Дупнишкия пункт с помощта на Никола Мале-шевски, а други – през Кюстендил, където им съдейства Никола Зографов.
През този период на сътрудничество между ВМОРО и ВМОК, дейността на Никола Малешевски като пунктов началник на Дупница и Дупнишка околия получава висока оценка от неговите съратници.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
