Книгата, заради която президентът на Македония каза: Безспорно Гоце Делчев е българин!

НИКОЛА МАЛЕШЕВСКИ КАТО ПУНКТОВ НАЧАЛНИК НА ВМОРО В ДУПНИЦА И ОКОЛИЯТА

Пограничните пунктове са специфични структури на ВМОРО на територията на Княжеството. Те осъ­ществяват пряка връзка на комитетите в Македония и Одринско със свободна България. Още по време на учителстването си в Щип през 189 4-1896 г. Гоце Дел­чев планомерно организира Щипско, Кочанско, Радо­вишко, Малешевско, в по­сока към българо-турската граница и прокарва нелегал­ни канали между най-подхо­дящите селища. От есента на 1895 г. започва редовно да функционира каналът Щип-Кюстендил, където пос­тът на пунктов началник се заема от Нико ла Зографов. Разширяването на органи­зационната мрежа налага и увеличаването на броя на пограничните пунктове и ка­нали.

След установяването на Гоце Делчев в София като задграничен представител на ЦК на ВМОРО, се съз­дават пунктове и в други селища, на първо място в околийския център Дупни­ца, където с функцията на пунктов началник е натова­рен от Гоце Делчев неговият близък съратник Никола Ма­лешевски. Тази длъжност той изпълнява с чувство на високо съзнание и отговор­ност за успеха на револю­ционното дело. Често пъти в дома му пребивават Гоце Делчев, Гьорче Петров, Яне Сандански, Димо Хаджиди­мов, Ефрем Чучков, Сава Ми­хайлов и други видни дейци на ВМОРО. Тук е посветен в делото и неговият бъдещ зет Кръстю Асенов, племенник на Хаджи Димитър.

Дейността на Малешев­ски като пунктов началник на ВМОРО в Дупница и Дуп­нишко има твърде широк обхват. Тя е многостранна и свързана с голяма отговор­ност: да се популяризират идеите на македоно-одрин­ското освободително дви­жение, да се печели морал­но-политическа подкрепа на широки обществени кръгове в Дупница и други околии в България, да се доставят и препращат в Македония и Одринско оръжие, боепри­паси и литература, да се организират и прехвърлят през границата чети и от­делни хора, да се посрещат и устройват връщащи се от вътрешността чети и кури­ери, както и пристигащи в страната, подгонени от сул­танските власти, дейци на Вътрешната революционна организация и потоците от бежанци. Към тези основни задължения на пунктовия началник обстоятелствата често прибавят и редица други.

В скоро време Гоце Делчев и Никола Малешевски уреж­дат и няколко пункта в села, разположени в непосред­ствена близост до гранич­ната линия. Така например в Кочериново за пунктов началник е определен от тях Никола Казанджиев, пред­седател на местното ма­кедонско дружество. През пролетта на 1897 г. за пун­ктов началник на с. Рила е привлечен Христо Лазаров. Делчев и Малешевски орга­низират пограничен пункт и в с. Бураново, на десния бряг на р. Струма, в полите на планината Влахина. За началници на пункта са оп­ределени Димитър Терзий­ски и учите лят Сапунджиев.

Целия материал четете  в печатното издание на Топ Преса…

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса