Сем. Янчовичини от Банско показаха що е любов, гоблени, дърворезба
-
- юли 27, 2019
Като в семейството на Иисус, дано сравнението не звучи хиперболизирано, един дърворезбар и една смирена работлива жена са създали своя храм – на любовта и спокойствието.
Ваня и Георги Янчовичини от Банско са заедно от 22 нелеки, но много щастливи години, в които раснат двамата им синове – Костадин и Никола. Те са доказателство за това как едно традиционно банско семейство е създало потомство, с което да се гордее, и на което да има какво да остави.
Той е дърворезбар, а тя шие гоблени. Познават се от 24 години.
Той е учител в така познатия Горски техникум, тя също е педагог. Семейство са от 22 години.
И двамата са въплъщение на спокойствието и смиреността, на скромността и трудолюбието. Имат прекрасна връзка, в която са израснали и децата им, които вече са носители на множество отличия, най-голямото от които е, че са част от това семейство.
За първи път Ваня и Георги показват пред жители и гости на града своя изложба от гоблени и дъворезбовани рамки. Тандем не само вкъщи, но и в изкуството.
Тя шие, той дялка, тя шие, той дялка, докато всеки гоблен придобие своя история.
Ваня е бродирала на морето на плажа, започвала е и творба на заслона на Тевно езеро в Пирин.
Георги пък се е скътал с длетата и инструментите си в малка стая вкъщи.
Банскалии знаят за това прекрасно семейство, знаят за техните занимания, но сега изкуството им е видно за всеки, а иначе гоблените стоят по стените на дома им, защото са твърде ценни за продажба.
Един от тях е на кораб, за който гоблен големият им син Костадин казал: „Мамо, тоя е за мен“.
Най-богата е украсата на гоблена на свети Никола като неговата рамка Георги направил и от дърво. И така – гоблените разказват историята за семейство Янчовичини… тяхната любов към дървото и конците. Четиричленно семейство, което прилича на оформен куп със сфера във вътрешността си, но издялан от едно дърво.
– Видях един гоблен, носещ името „легенда за любовта“. Вашата любов къде започна?
– Нашата любов започна в тази сграда, която беше кино. Тук имаше бар, на който като барман работеше Георги. Аз идвах първо като клиент, но след това станах сервитьор и станахме колеги.
– А любовта към гоблените къде започна?
– Нейното начало беше, когато заченах нашия първи син. Това са първите гоблени, които съм напарвала – „Зеленият замък“ и цветята. Правех ги докато той беше в утробата ми.
– Разбрах, че твоя леля е първопричина да започнеш за везеш?
– Да. Леля ми Райна Янчовичина, сестра на известния Никола Янчовичин, който е бил и кмет на Банско, живеят в Благоевград, където ние бяхме на квартира по време на следването ни. Оттам започна моята страст към гоблемите.
Цветята и „Зеленият замък“ са най-старите ми гоблени, а „Слънчогледите“ също имат своя история, допълва Георги.
Те са крадени на сватбата, разказва още той. Нали има традиция, според която сватбарите трябва да вземат нещо от дома на булката. Е, Слънчогледите бяха откраднати заедно с булката. Така, че те са „стари“ колкото нашето семейство Рамката на слънчогледите е от 22 години – толкова колкото е и бракът ни.
– Как се изготвя един гоблен… с… търпение?
Ваня ме прекъсва и казва „С много любов“.
– С много любов и удоволствие, няма гоблен, който съм бродирала без желание.
– Търпението отпада, казва Георги. Сутрин, когато ставаме за кафе, Ваня започва, докато не тръгнем на работа.
– „Кафе с гоблен“, казва Ваня.
– Не ѝ ли казваш да си почине, да остави, питам Георги.
– Не, аз я стимулирам с кафето.
А Ваня казва – Той става, прави кафето и казва „Кафето и гобленът те чакат“.
– Болят ли те очите?
– Болят понякога, но за удоволствие.
В настоящата изложба има 30 гоблена, които не се продават, защото имат изключителна сантиментална стойност.
– Кой е най-големият гоблен?
– „Възкресение“ и „Мадоната в пещерата“, като първият съм го правила около година, но не всеки ден – преди работа или в почивни дни.
Има вечери, в които когато всички са заспали, оставам на спокойствие и до 3 ч. след полунощ веза.
– Какво си мисли човек докато бродира?
– Изпадаш в едно състояние, в което нищо не те притеснява. Обикновено свири народна музика за фон и бродирам.
– Може ли да се каже, че гоблените са те спасявали от проблеми?
– Доста от гоблените, които са тук, са правени по време на операциите на Костадин (големият им син – б.а.). Затова тези, които са тук не са за продажба.
Докато чакам да се събуди и съм до него плътно – той излиза от упойка, а аз бродирам на ръба на леглото. Това ми е успокоението. Имам чувството, че ако не съм го правила, нямаше да съм здрава психически.
Спомням си, че един гоблен го направих за седем дни, докато чакахме за физиотерапия. Това е гобленът с часовника. На гергефа отдолу слагах лампа, за да може виждам, защото фонът беше черен. Отдолу с подцветка, за да избродирам останалите детайли.
– Тоест тази изложба е доказателство за любовта и търпението на едно семейство?
– Да. „Иисус и апостолите“ съм го везла изцяло в пловдивска болница. През месец ходихме на операция и всеки път правех по един гоблен.
Когато свърша, отивам на магазинчето на Централна гара, и купувам следващия.
Докато бях бременна с Никола също съм бродирала. В Благоевград.
– Ти си завършил Горския техникум, но Ваня ли е причината да започнеш да правиш рамките, обръщам се към Георги:
– Рамките – да. Но дърворезбата е в сърцето ми още, когато бях седмокласник. Крум Даутев – моят учител, от него тръгна искрата да се занимавам с това.
– Броил ли си колко творби имаш досега?
– Не, но се старая да снимам някои от нещата. Почти всички неща са по поръчка и има модели, които не съм виждала в завършен вид.
– Какво предаваш на своите ученици за дърворезбата?
– Стремя са да предам моята страст към дървото и да запаля интереса им, но вече е много трудно.
– Защо?
– Нямат интерес – никакъв и не виждат реализация. А и когато усетят, че има нещо да се работи, това ги блокира.
– А ти защо го работиш?
– За удоволствие!
Последните рамки, които направих бяха 6 за месец, тъй като гоблените чакаха. Знаехме дата за изложбата и трябваше да ги направя.
– Имаш ли работилница?
– Имам стая, в която работя, но вече сме с амбиция да имаме съвместно ателие.
– Има ли рамка, „която да те се опънала“?
– Не, няма такава рамка. Когато тя започне да везе, когато гледам процеса, преценявах рамката, която ще направя, за да ги съчетая с картината. Да не е фрапираща резбата, за да изпъкне гобленът, но има моменти, в които се престарах и все пак се получава.
– Казват, че рамката може да скрие гобленът?
– Да, но това може да се опровергае.
Имаме случай с гоблена на свети Никола. Първоначално бях изработих една рамка, която сега е на папагалите, но тя не „застана“. В момента свети Никола е с най-богато украсената рамка и си пасват идеално.
– Колко време отделяте на ден за вашите дейности?
– За дърворезбата мога д отделя целия си ден – в светлата част.
Ваня: – Когато имам свободно време, дори и 10 мин., колкото и да съм изморена.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
