ДЕ СИ, ГОЦЕ, ДЕ СИ, ЕРНЕСТО
-
- юли 11, 2019
В България са започнали производство на електрически бусчета. Това излезе наяве в сряда, по време на Втория икономически форум в Пловдив. Стана новина, защото Бойко Борисов се снима до изобретението – с бяла риза, с навити ръкави и недоверчив поглед с контекст „Мога ли да вляза в тази кабина или не“. Никой обаче не се впечатли от новината, защото в типичния си народняшки стил премиерът отби напроистите въпроси около скнадалите между Бълагрия и Северна Македония относно идентичността на общия комита Гоце Делчев.
„Нашият герой Гоце Делчев стана повод за коментари във всички посоки. Това е герой, вложил всичко за свободата на Македония. По същият начин Че Гевара, аржентинец, се бие за Куба и загива в трета страна. Вместо да ни обединяват, тези герои всяват ябълката на раздора.“ Каза Борисов и стана тя каквато стана. Социалните мрежи завряха и закипяха.
ДЕ СИ, ГОЦЕ, КЪДЕ СИ ЕРНЕСТО?
Вярно, единственото общо между тях е, че са революционери. А, да! И са убити в битка. А, да! Били са много просветени и са образовали хайдутите си. А, да! И двамата са организирали фабрики за бомби.
През зимата на 1900 година Гоце Делчев се мести в Бургас. Приютяват го в Минковия хан. Там освен таен комитет, той създава нещо като фабрика за бомби. Собственото производство е използвано по най-рационален – разбирай брутален начин. ВМРО праща в ада Солун. Студенти от същата гимназия, където е учил Гоце Делчев, орагнизират т.нар. Солунски атентати, като взривяват Отоманската банка и френския кораб „Гвадалкивир“. По различни данни загиват между 10 и 50 души, сред които има и невинни жертви. След това започва масов терор над българите, като са убити десетки – предимно умъртвявани с камъни. Между другото гоненията са от разгневени гърци и евреи. Основно. Османците гледат сеира и след това избиват голяма част от комитите.
Аналогичен случай. През 1952 година, след пораженията, които Фидел Кастро и Че Гевара претърпяват в Алегрия от войската на режима, се укриват в планината Сиера Маестра, където правят фабрика за бомби. С тях по-късно започват атентатите срещу войската.
И ТОВА СА ОБЩИТЕ НЕЩА.
Гоце Делчев е роден в Кукуш, Македония, и се бори за свободата на собствения си народ и обединение и на по-късен етап за единни Балкани, на които да живеят като равни всички народи.
Че Гевара е аржентинец, който мечтае за обединена Испанска Америка, където всички са равни и няма подтисничество, като единствената му успешна революция е в Куба. Другите – Конго, Боливия… те са пълен провал.
Например надеждите му, че Африка първа ще се опълчи на империализма, са попарени от неочакван враг.
„Не е възможно да се освободи страна, в която никой не иска да се бие“, казва аржентинецът, след като си
тръгва болен и отчаян. Между другото тези думи трябва да ги научи всеки българин днес.
Гоце Делчев е убит след предателство в битка при село Баница. Малко преди това четата му прави поредния атентат – линията Солун – Одрин. Потерята е водена от неговия съвипусник от военното училище в София – Хюсеин Тефиков. Тефиков забранява гаврата с трупа.
С трупа на Че Гевара се гаврят. Той също е убит след предателство. Убит е в чужда държава, за разлика от Гоце, който загива в родината си.
„Преди всичко, винаги бъдете в състояние да чувствате дълбоко всяка несправедливост, извършена срещу всеки, навсякъде по света. Това е най-прекрасното качество на един революционер“, казва Че Гевара.
„Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин“, казва Гоце Делчев.
Че Гевара е известен със садизма си. Той застрелва един предател, като след това подробно описва чисто медицински как е минал куршумът през черепа на жертвата – обикновен селянин. Хладнокръвно, както го е правел Христо Чернопеев – наш революцинер, но не и Гоце.
Истината е, че всеки режим се бори с бунт, с оръжие. Виждаме го в цветните революции, виждаме го бунтовете по цял свят. Ако Че Гевара беше жив днес, пак щяха да го убият спецовете на ЦРУ.
Ако Гоце Делчев беше жив, щеше вече да има образувани няколко дела, КПКОНПИ да е запорирал пистолета и сабята му и щеше да бъде оплют.
С враг врагувам – мяра според мяра,
с благ благувам – вяра зарад вяра.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
