75 сорта череши видяха хиляди туристи от Израел, Китай, Русия на празника на Кюстендил
-
- юли 10, 2019
Овощната градина на България за три дни се превърна в столица на черешата. Площадът в Кюстендил буквално бе залят от череши, аранжирани по всевъзможни атрактивни начини с много фантазия и вкус. Шевици, черги, картини бяха пресъздадени не с бои и прежда, а с кръглите сладки плодове.
Хиляди туристи окупираха града и се тълпяха покрай изложбените щандове, за да видят уникалните фигури, да се снимат с аранжорите и децата в народни носии. Черешови мозайки красят зелените площи, а инсталации от полюшващи се кошници с череши станаха любимото място за селфи на гостите. Групи туристи от Израел, Китай, Русия, Северна Македония и Сърбия пристигаха с автобуси. Сред гостите бе зам.-министърът на земеделието Лозана Василева и посланикът на Китай Дун Сяодзюн.
За 12-а поредна година общината организира тридневния празник заедно с Института по земеделие. Всъщност подобно изложение за първи път е направено у нас точно в Кюстендил през 1896 г. като Изложението на плодовете на овощния труд. Тогава е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието “Майка на българското овощарство”.
“На нашия щанд сме изложили 75 сорта череши. 10 от тях са нови и перспективни. “Алексто” е един от новите, създаден в института, и получи награда на панаира в Пловдив за най-перспективен сорт. Тази година имаме добра едрина на плода. На някои места имаше измръзване, на други – реколтата е много силна”, каза доц. д-р Николай Христов от института, който работи по селекцията на черешите. Казва, че всеки автор на сорт сам измисля името. Той например е създал последните три сорта – “Дима”, който е кръстен на баща му Димчо, “Алекстон” – на децата му Александър и Тони, и “Васиника” – на колегата си Васил, от когото се е учил в овощарството и на себе си Николай.
Доц. Христов посочи честа грешка на производители – купували посадъчен материал с неизвестен произход от Сърбия, Гърция, Украйна с неизвестни качества, а после се оплаквали, че не върви. Агрономите от института в последните години работели със свои колеги от Китай.У нас бил внесен китайски хибриден сорт, който се изпитва дали ще даде добри резултати.
“Всяка череша си има почитател. Едни хора харесват по-кисели, други по-сладки. Според мен най-добрите сортове за прясна консумация са “Ван”, “Солид”, който е канадски, и “Козерка” – полски”, обясни доц. Христов.
“Черешопроизводството остава застъпен отрасъл в земеделието в този район. Страната ни има потенциал да бъде един от водещите производители и износители на череши, основно за европейския пазар. За това благоприятстват климатичните условия, географското разположение и селекцията на сортове череши – това са предпоставки да бъдем един добър производител”, каза заместник-министърът на земеделието Лозана Василева.
По оперативни данни тази година площите за рекултивиране са над 16 хил. дка. През изминалата година в района на Кюстендил са произведени над 6200 тона, 35% от тях са били за прясна консумация, а останалите – за преработка. Зам.-министър Василева обясни, че черешопроизводството е приоритетен сектор в Програмата за развитие на селските райони. В областта от общо 135 проекта, финансирани по програмата, 77 са в сектора на производството и преработката на череши. Това са близо 20 млн. лева средства, постъпили в земеделските производители от Кюстендилско.
Зам.-министърът разгледа щандовете, аранжирани от читалищни дейци в селата на общината, както и детските градини. Имаше дълги, нетажали от плод майсторско изплетени вешала до изработените от череши две сърца, свързани със стрелата на Амур.
Избират се най-атрактивно подреден щанд, най-оригинално пано и най-едра череша.
Десетки занаятчии от цялата страна пък подредиха произведения на изкуството, посветени на черешата – бижута, кукли, пластики и др.
Много туристи се тълпяха и край щанд за черешово вино и дегустираха от еликсира. “Повече от 20 г. се занимавам с лозарство, но от няколко години започнах да правя и плодово вино. Черешовото се прави от плод и добавка мерло. В домашни условия обаче е невъзможно човек да си го произведе, защото има тъпкости, които само в една специализирана винарна може да се спазят. Правя и малиново вино от малини с мавруд, както и вино от арония”, разказа производителелят от Добрич Емил Димитров.
Казва, че вкусът на черешовото вино се усеща най-пълно, ако се пие замръзнало на кристали. При температура от -4 до 0 градуса се усещат най-добрите му качества. Категоричен е, че добавки към виното от типа на лимонада или нещо друго развалят вкуса.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
