UVA NESTUM WINE & SPA – ПЛАНЕТАТА НА УДОВОЛСТВИЕТО И УСМИВКИТЕ КРАЙ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Насъбраха ни се много напрегнати дни и почти се преработихме. Дори Мимето у дома с малката Адрианка бе натоварена с много задачки. Само Ани изкара късмета да отиде на море за седмица, че и тя се бе превъзбудила у нас. И така започна нашето очакване да отидем пак някъде далече, където единствената ни мисъл ще е с какво да се поглезим и презаредим.

Семейство Андрееви се оказва, че обича да се глези. Обича и да му е уредено всичко, да се храни вкусно с добри продукти и да пийва винo. Май не сме много особено семейство. И решихме освен това да го съчетаем с една любима част от България – всичко около Гоце Делчев. Нали знаете къде е Гоце Делчев?

Малко след Добринище започнахме да следваме поречието на река Места, образуваща живописния пролом Момина клисура. Малката Адрианка не бе доволна от „лъкатушенето“ ни. Но бързо стигнахме град Гоце Делчев, разположен в подножието на Пирин. Пирин е една от любимите ни планини, много красива и винаги живописна гледка. А Гоце Делчев освен с пиринска гледка, може да се похвали с прекрасни панорами към Родопи планина, Стъргач и към Боздаг в Гърция.

Пристигнахме в Ува Нестум 8 вечерта по време на един много красив залез, от тези, нали ги знаете, с розовите облачета и розово-синьо небе. Нахълтахме в хотела и си взехме ключовете за апартаментчето на последния етаж. И докато се настанявахме, се показахме на терасата да погледаме красивия залез и гледката към всички планини наоколо.

В тази статия няма да ви разказваме колко звезден е комплекс Uva Nestum Wine and Spa, колко луксозни стаи и апартаменти има и колко места има в ресторанта – бъдете сигурни, че всичко е перфектно. Ще пишем за онези срещи, преживявания и пътувания, които ни помогнаха да си починем, да се опознаем с новите си приятели, а и с по-старите, и да си припомним, че пътуването не е само дестинации и места, а най-вече срещи, хора и споделени преживявания.

За Ува Нестум бяха ни разказвали единствено, че „там е много хубаво, като отидете, ще разберете защо“. Хубавото, знаем, е относително понятие, и е странно, когато не могат да ти опишат защо пък е чак толкова хубаво. Та тръгнахме без някакви предварителни представи, но както винаги, в положително настроение.

Добър вечер от Ува Нестум

Адрианка се настани удобно на детското столче в ресторанта и бързо се заигра, докато ние се поздравявахме с познатата част от масата и се запознавахме с Иван, собственика на Ува Нестум. И докато си чакахме салатите, той предложи да комбинираме дегустацията на техните вина с вечерята, без излишни формалности. Така първоначалното смущение от късното пристигане и натоварения път бързо се удави в чаша розе от сира, каберне фран и рубин. А когато разговорът тръгне на тема вино, всичко винаги продължава много интересно.

Всъщност, разговорът тръгна първо около невероятно вкусните манатарки, за които Иван обясни, че са борови манатарки, които били по-вкусни и по-стегнати от дъбовите манатарки, примерно. Та да си знаете, манатарките там са борови. И много, ама много вкусно приготвени.

За вечеря хапнахме още дивечова наденица и неврокопско вретено от крехко свинско. А на следващата вечер напълно се отказахме да си поръчваме от менюто, защото Иван бе решил да ни изненада с патица, още манатарки и някакво невероятно вкусно предястие, това на снимката.

Закуска с усмивки

Слънцето ни събуди рано, но пък се бяхме наспали чудесно в удобното легло, сред спокойствието и чистия въздух наоколо. Андрей нахълта в залата за закуска още преди сервирането ѝ и после заедно се върнахме да започнем деня с прясно изпечени банички, сладкиши, фреш и превъзходно капучино, с истинско мляко. Прекрасно започва денят, когато видиш, че и всички останали, които срещаш на закуска, се усмихват.

Разходка из една малка планета между няколко планини

След закуска Иван ни чакаше на входа за разходка из комплекса. Поехме по алеите на красивото паркче, между хълмчетата, ограждащи амфитеатъра, по мостчетата над дерето, където децата могат да открият цяла вселена от забавления, а възрастните просто да се наслаждават на зеленината и романтиката.

За нас най-атрактивни винаги са лозята, които внасят някакъв непоправим уют. Около комплекса има 23 декара собствени лозя, засадени със сира, рубин, каберне фран, мерло, каберне совиньон и тамянка. А гроздето е предназначето единствено за малката винарна в комплекса.

Минаваме и покрай тенис кортовете, от тенис нищо не разбираме. И пак покрай лозята, се вмъкнахме при двете езерца с шарани и пъстърви. В едно малко басейнче се изкарват рибки за дневна консумация в ресторанта. Така че, всичко, което се сервира, да е съвсем прясно уловено. Е, да, може би трябваше по-рано да уточним, че разходката ни не е много вегетарианска, но пък е образователна.

Стопанството на Ува Нестум

Езерцата са част от стопанството на Ува Нестум, в което се отглеждат сериозна част от продуктите, предлагани в ресторанта. Вегетарианците да не четат тук, но ни показаха къде и как точно се отглеждат щастливите пилета, патета и зайци, които по някое време се озовават на масата.

За разнообразие и красота, в стопанството видяхме и елен и сърнички, както и козле, което един от работниците случайно намерил преди време. И си го хранели с биберон. То не е за ресторанта, засега. Семейството пауни също са за атракция, и наистина са много красиви. Видяхме и как се излюпват яйцата в инкубатора, това също не е за вегетарианци.

После минахме покрай ягодите и си откъснахме, а в оранжерията доматите изглеждаха доста апетитни. В стопанството си отглеждат още всевъзможни подправки.

Винарната и вината на Ува Нестум

Във винарната на Ува Нестум се правят вина само и единствено за вътрешна консумация, които можете да пробвате в ресторанта, или пък в ресторанта на другия им хотел Therma Vitae в Огняново, или при наличност да си вземете няколко бутилки за вкъщи. В момента можем да се насладим само на червени вина и розе, но Иван ни разказа, че вече имат нови насаждения от Тамянка и скоро трябва да се появи и бяла серия.

Както подобава на малка семейна винарна, и тук няма строги правила в технологията на винопроизводство. В първите години действали по-предпазливо, като различните сортове ферментирали и отлежавали поотделно и в последствие се правели експерименти с купажи. Но в последно време се действа все по-смело и се прибягва все по-често към сепажи, т.е. едновременно ферментиране на различни сортове грозде, което винаги носи по-голям риск, но пък опитът много помага.

За розето в началото казахме, че е прекрасно начало на всяка вечеря или обяд, чудесно за стопяване на първоначалните смущения. След него минахме на Ширто – трапезното вино на Ува Нестум, подходящо за всеки обяд или непретенциозна вечеря. Ширто 2017 е от сира и рубин и има малък досег с дъб – 3 месеца. Със забележителен аромат, с много плод и средно тяло, то е наистина чудесно ежедневно вино, подходящо почти за всякаква храна.

Каберне фран и мерло, 2016, май стана любимо на Мимето с меката си свежест. Плътно, но много меко, кадифено и същевременно плодово. Забележително, хармонично вино. За протокола, отлежало е 12 – 15 м в дъбови бъчви, първо зареждане. И се комбинира прекрасно със свинско и дивеч, но вероятно и с всяко друго червено месо.

И накрая опитахме рубин, т.е. Рубин с 20 % мерло, 2016, прекарало 14 м в дъб. Комплексно, живо и леко диво, както подобава на един рубин. С искрящ цвят, зрели танини и комплексно и хармонично тяло.

И най-важното – почивката. СПА и глезотии в Ува Нестум

Но както казахме в началото, тук бяхме дошли най-вече да си починем телесно и духовно и да презаредим за следващото ни пътуване, което бе в Кипър. Та отделихме неделния ден само и единствено за релакс и изпробвахме всичко, каквото успяхме, в просторния и уютен СПА център на Ува Нестум. А той в неделя следобед бе спокоен и празен, само за нас.

Адрианка с радост се изкъпа в топлия басейн, след което, много уморена, поспа на гърдите на баща си. Мимето в това време направи няколко обиколки из сауната, парната баня и стаята за релакс, която всъщност е и солна стая. До фитнеса само се разходихме да го видим, защото ние спортуваме основно гледане на деца, пътуване и пиене на вино.

Накрая си подарихме и по още една процедура – масаж за Андрей и винена терапия за Мимето, че да излезем освежени и разкрасени, а най-вече усмихнати и спокойни.

За Uva Nestum Wine and Spa, звездите и хората

“Предвидили сме кошарка за бебето, ако имате нужда от нещо допълнително – пишете. Имаме и може да ви оставим в стаята стерилизатор и подгряващо устройство за шишета.”. Това бе един от имейлите от екипа на Ува Нестум, които получихме, докато организирахме престоя си там.

Признавам си, никога досега не ми бяха предлагали такива неща в хотел. На място заварихме и специален кош за изхвърляне на памперси. Който пътува с бебе, предполагам разбира колко място в колата пестят гореизброените неща. И колко много улесняват живота на един родител, ако ги има на място.

Ува Нестум не е хотел, където просто да преспиш и починеш. Ува Нестум е философия, която трябва да се преживее. Там грижата за човека е поставена на пиедестал.

Нямам никаква представа по какви точно критерии се броят звездите на хотелите, но знам, че независимо какво се случва, то се прави от хора. И ако едно място те кара да се чувстваш уютно и да не ти липсва нищо, то значи хората, които са го създали и поддържат, целят точно това. И имам предвид всички тези хора.

Тези, които са дали идеята за създаване на цялото място, включително сгради, стопанство, езера, паркове и градинки, та дори паркинга. Всички онези, участвали в нейното начално реализиране – строеж, обзавеждане, залесяване. И всички онези, които днес ни посрещат с усмивка, носят ни бонбони преди вечеря или ни помагат да си изберем подходящата вечеря за подходящото вино. И се отзовават моментално на молбата ни да пасират един банан за бебето в 8 сутринта. И всички онези, с които разговорите ни дълги часове се въртят около идеята, че най-важното, ама наистина най-важното в един хотел, не е нещо специално. Чисто и просто, то е отношението. Не специалното отношение, а човешкото отношение. Това да се събуждаш и живееш с мисълта да накараш някой днес да се усмихне и да се почувства добре. Най-човешкото нещо, което не се измерва в звезди.

За протокола, звездите са 5. Научихме го от една малка табелка на изхода на хотела, не на входа. Но на излизане всеки вече така или иначе знае, или поне усеща, че му се е случило най-хубавото нещо, което може да му се случи. А именно, да се почувства чудесно.

Какво е една почивка без няколко красиви местенца, където да отидете да се разходите и да се убедите, че наистина сте направили страхотен избор на дестинация?

Ковачевица и Лещен, дори Горно Дряново

И трите села са по един и същ път Лещен – 12км, Горно Дряново – 14км, Ковачевица -19км. Лещен е мъничко селце с каменни къщи с покриви от тикли, но в днешно време има повечко нови хотелчета и къщи за гости, та там разходката е по-кратка. В Лещен вече няма постоянни жители, а от хотела може да го видите като се загледате във високите части на Родопите.

След него, по същия този път, е Горно Дряново, споменавам го, защото ще ви учуди контрастът между празния Лещен и автентичната му архитектура и оживеното село Горно Дряново (население – над 1000 души). Минавате някак през Горно Дряново и стигате до великолепната Ковачевица. В Ковачевица е запазен автентичният дух на къщите и на цялото село. Едно от любимите ни места за разходка. Спомените ме отвеждат към 2006-та, когато не бе толкова популярно място и имаше повече живи жители на селото. Как гостоприемно ни поканиха да хапнем ябълки.

Но сега вече старите жители са много малко, повечето къщи са собственост на хора от големите градове. Но пък е много красиво място. И Ковачевица, и Лещен, за нас са сред най-романтичните места в България.

Делчево

Делчево е едно не по-малко любопитно селце, на 9 км от Гоце Делчев, нагоре в Южен Пирин. Там отново можете да се порадвате на старинните къщички с каменни покриви, разположени амфитеатрално по стръмния терен. Между тях лъкатушат тесни калдъръмени улички, по които Андрей веднъж се разходи и почти загуби в дъжда, докато Мимето и Ани хапваха вкусно и се впечатляваха на дъгата от терасата на местната кръчма.

Долен

За село Долен сме разказали в ей тази статия, когато вкарахме Мимето в приключение с 200-годишна къща и оттогава е много мнителна, когато става въпрос за екзотични преживявания, предложени от Андрей. Но в Долен е много романтично и автентично, или поне беше, когато ходихме ние. Дано и днес да е.

Огняново

В Огняново сме били много пъти, все по различни поводи, но най-вече защото обичаме минералните басейни, особено тези на открито. Та в Огняново сме се къпали в мирото, където извира горещата минерална вода, една зима в 1ч посред нощ и бе прекрасно.

В Огняново спряхме и последния път, за да обядваме в ресторанта на хотел Therma Vitae – Профилакториум Огняново, който е на същия собственик като Ува Нестум. Много вкусен обяд, отново с вината на Ува Нестум. А за хотела сме си го предвидили за посещение, през есента или зимата, за да се плацикаме в топлите басейни навън.

Истината е, че има много места, които е време да открием в този регион и сега е момента само да ги споменем, а като ги открием за нас ще разкажем подробно за тях.

Никополис ад Нестум

Руините на римския град Никополис ад Нестум се намират съвсем близо до Гоце Делчев, точно до село Гърмен. Градът е бил в разцвета си през II – VI век и бил важен център по легендарния военен път Виа Егнация, свързващ Рим с източните провинции на империята. Спирали сме няколко пъти на минаване, но така и предстои да се запознаем по-подробно с него, някой от следващите пъти.

„Града“ и още няколко забележителности

На Гоце Делчев местните му викат „Града“. И за Гоце Делчев ми се иска да разкажем, но това ще е друг път.

За по-нататък сме си оставили и още много интересни места, като Хаджидимово и Хаджидимовския манастир и селцето Тешово. И в Тешово не сме били, но знаем, че църквата си „Св. Димитър“ е много красива и си заслужава да бъде видяна.

Вестник “ Топ Преса „