Ирина Паскалева: Искрено се надявам песента „Чия е тази земя?“ да достигне до много хора!
-
- юни 18, 2019
Г-жо Паскалева, Вие сте сред тазгодишните участници в конкурса „Пирин фолк”. С какво се занимавате и бихте ли се представили – с какво се свързват музикалните Ви участия досега?
– Досегашните ми участия са били свързани с Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци, с турнетата, които ансамбълът е поемал и с оркестъра, с който работя. От 1992 година съм част от ансамбъла.
– Известната народна песен „Чия е тази земя”, с която сте кандидатствали в конкурса, не е класирана, заради „много българско звучене”. Откъде се породи спорът в тазгодишния конкурс за текста на песента?
– Песента е патриотична – заглавието е „Чия е тази земя?”. Много хора мислят, че песента е народна, тя е толкова близка до тях, докосва ги, но песента е авторска, текстът и музиката са на Елка Недкова – майката на една много даровита и известна българска актриса и певица – Нона Йотова. Елка Недкова има и други такива патриотични текстове, свързани с България.
Още заглавието подсказва тематиката, а текстът е: „Рила и Пирин и още Родопа планина/Балкана стар да попитат/ Чия е тази земя? Чия е мъката черна/ от петвековни тегла?/ Чии са костите бели по урви и по била? Тази земя е на Гоце. Гоце и Даме и Тодор./ Тази земя е Македония, земя бунтовна, българска земя синовна”… „Майка България пита: Има ли още земя/ С кръв на герои пропита? Бащина, свидна земя”… Много е силна. В нея се пее за един от най-наболелите проблеми – и до ден-днешен. За съдбата на Македония, за мъката на българския народ… Знаете, че нашият край, Неврокопският, се е освободил от турско робство по време на Балканските войни. Ние до последно сме били под османско иго. Може би за това тази тема все още е доста чувствителна. Има много хора, живи, които преразказват спомена за тези събития. Затова песента е толкова силна.
– С коя песен ще участвате на конкурса „Пирин фолк” тази година?
– Класирана съм, но с друга песен. Също много силна, много хубава гурбетчийска песен. По текст на Катя Кирянова и музика и аранжимент на Александър Райчев. Заглавието е „Разделени”, аз съм я представила като „Либе за път”, защото така започва първият куплет. Що се отнася до „Чия е тази земя?”, бях изпратила един демо запис и на нея. С най-добри чувства се обръщам към организаторите на фестивала, но песента не беше допусната, защото „имала прекалено българско звучене”. И защото фестивалът опитва да привлече и македонци, се изказаха предположения, че може това да не се понрави на тях. В текста на песента се говори за Македония, за България, и тя беше отхвърлена. Мисля, че народ, който не познава, и не цени историята си, не е народ. Искрено се надявам тази песен по един или друг начин да се чуе от хората, да има достъп до по-широка публика. Исках да се явя точно с нея на фестивала, защото сцената е голяма и много хора щяха да я чуят. Тя е позната. Тя се пее и въпреки че е авторска, звучи така, че много хора мислят, че е народна.
Финалът на „Пирин фолк” е в началото на септември. Това ще бъде мое второ участие. Миналата година участвах с песен на Кирил Христов и Запро Икономов и за моя изненада и моя радост, взех наградата на БНТ. Песента се оцени, надявам се тази година също да постигна някакъв успех.
– Към коя музика имате слабост?
– Имам слабост към македонската песен – песните от Пиринския край. Може би затова, че град Гоце Делчев е сгушен между Пирин и Родопите, също така обичам и родопската песен – много богата, много красива песен. Пее се от сърце и от душа, с пълно гърло.
– С какво се занимавате извън музиката?
– Завършила съм специална педагогика и работя в дневен център в Гоце Делчев. Държах да има нещо музикално в моето образование и дипломната работа, която защитавах, беше на тема – музикалните занимания като предпоставка за групова сплотеност в условията на помощно училище. Благодаря на моя преподавател, че ме разбра и избрахме такава тема.
– Какво дава музиката на децата, с които работите?
– Музикалната терапия е широко застъпена в нашата дейност. Музиката им действа много добре и ги успокоява. Особено хиперактивните деца. Имаме специално оборудвана стая, в която им пускаме музика, тя ги успокоява, дава им покой и след това много по-лесно се работи и може да се надгражда и да се постигат резултати и успехи. Дневният център обхваща деца на възраст от 3 до 18 години.
– Има ли значение каква е музиката?
– Те сами подсказват кое харесват. Има деца, които много обичат хороводни песни. Има други, които се успокояват от класическа. Те намират начин да ни кажат какво искат. Когато работим продължително време с тях, ние изграждаме общ език и се разбираме прекрасно.
– Какво ви е дало участието в Неврокопския танцов ансамбъл през годините?
– На първо място – много истински приятелства, проверени във времето. Там съм повече от 19, вече 20 години. До ден-днешен съм в прекрасни отношения с тези, които вече не са част от ансамбъла по една или друга причина. Освен всичко друго – турнетата са обогатили нашия свят: срещаме се с много и различни култури на всяко едно турне. Ходим на големи фестивали – един от най-големите беше този в Египет, град Исмайлия, където имаше 42 групи от много и различни държави. От тези 42 групи, Неврокопският ансамбъл за народни песни и танци и ансамбълът от Словакия бяха отличени с първи награди.
– Колко песни имате във вашия репертоар?
– Не съм ги броила. Песните са на Запро Икономов, на Кирил Христов, на местни автори, творци, които са част от Неврокопския ансамбъл. Техните произведения са ставали част от репертоара на ансамбъла – по този начин аз съм стигала до тях.
– Има ли предаване на традиция от по-възрастните участници в ансамбъла на по-младите?
– Да, така е – и до ден-днешен се готвят школи, които дават попълнения за „големия” ансамбъл, както се изразяват децата. Има школи по тамбура, има школи, които подготвят танцьори, певци, които след това преминават в Неврокопския ансамбъл. Там разучават програмата на ансамбъла, за да може да излязат веднага на сцена. В момента ансамбълът се ръководи от ръководителите на отделните школи – Петър Аврамов, Тодор Цветков, Петър Карамфилов. До скоро ръководителят на ансамбъла бе Запро Икономов, човек, който е направил много и дал много на ансамбъла. Човек, който е събрал много голям репертоар от целия регион, човек с богата душа, който е направил много за ансамбъла.
– Как се приемат на участията ви песни, като тази, за която говорим – „с българско звучене”?
– Песните се обичат от всички. Дори от българомохамеданите. Хора, които са доста изстрадали и чувствителни на тази тема, ги възприемат и запяват заедно с нас.
– Какво искате да постигнете в музиката?
– Иска ми се да науча хората да ценят фолклора. Да се вслушват не само в музиката, но и в текста на песента. По някакъв начин да се откъснат малко по малко от тази музика, която в момента е най-разпространена и най-лесно се възприема от младото поколение. Която за мен не е образователна и възпитателна. Знаете за какво говоря. Иска ми се да се обърнат към фолклора.
– Голяма ли е конкуренцията в музикалните среди и има ли много млади изпълнители?
– Да. Има млади изпълнители. Още веднъж изказвам моята голяма надежда тези млади изпълнители да си останат във фолклора и да не залитат в други влияния. Има много талантливи изпълнители, и в Пиринската, и в Шопската, и в Добруджа – навсякъде. Напоследък има и много музикални канали – всеки има възможност да покаже това, което твори.
ВИЗИТКА
Ирина Паскалева е родена в гр. Гоце Делчев. Завършва средното си образование в родния град, след което защитава Магистратура в ЮЗУ „Н. Рилски” гр. Благоевград, педагогически профил. Работи по специалността си в родния град и участва активно в културния му живот.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
