Емил Чолаков може пак да се появи на екран, зрители тъгуват: „На кого ни оставяш!“
Емил Чолаков – едно от най-обичаните лица от малкия екран, реши да си тръгне от телевизията и да се посвети на професия, от която отдавна се интересува. Зрителите вече страдат от липсата му, като във фейсбук се появиха фрази като “Съсипахте я тая държава, на кого ни оставяш, Емо!”.
Чолаков напуска Би Ти Ви, за да стане метеоролог в държавното предприятие “Ръководство на въздушното движение” (РВД). Но е
МНОГО ВЕРОЯТНО ПАК ДА СЕ ПОЯВИ НА ЕКРАНА
Като всеки новопостъпил в РВД и той трябва да премине необходимото обучение. Когато стане пълноправна част от екипа там, все пак може и 1-2 пъти седмично да съобщава прогнозата за времето по Би Ти Ви, казват негови близки.
Самият Емо засега не иска да обяснява излишни подробности за промяната в кариерата си. За нея се разбра във вторник вечерта, когато водещите на централната емисия “Новини” на Би Ти Ви Виктория Петрова и Юксел Кадриев съобщиха: След повече от 13 г. в Би Ти Ви нашият колега Емил Чолаков каза довиждане на зрителите. Той се насочва към сфера извън медиите, но близка до знанията и уменията му, свързани с метеорологията.
“Винаги съм обичал работата си в Би Ти Ви, защото през всичките години работих това, за което съм учил, което ми доставя удоволствие и ми дава голяма свобода. Имах шанса да представям времето така, както исках да го чуя самият аз – възможно най-приятелски и позитивно. Но дойде моментът да навляза в друга сфера, да овладея още една професия, към която отдавна имам интерес, и да бъда полезен по друг начин”, беше единственият коментар на усмихнатия синоптик за промяната в живота му.
Той попада в телевизията в началото на 2006 г. съвсем случайно – покрай фирмата на синоптика Петър Янков, която прави прогнозата за времето, преди Би Ти Ви да сключи договор с НИМХ към БАН.
Близо две години Чолаков е човекът зад кадър – той прещраква копчето, с което се местят картините на картата на екрана. С течение на времето от телевизията решават да го пробват дали ще се справи и пред камера.
Първата емисия, на която е водещ, му е като сън. Постепенно все повече свиква, като винаги се подготвя добре за всяко излизане на екран. Първо обработва научната сводка за времето – той трябва да я анализира, а след това да я преведе на разбираем за всекиго език.
Предварително си пише и какво ще каже, като се старае винаги да е усмихнат, за да създаде добро настроение у хората, които го гледат.
Сам казва, че винаги напомня на хората да се усмихнат. “Иска ми се дори когато прогнозата е за мъгла, виелица, дъжд и студ, всеки да си каже: Какво пък толкова – време! И не е ли така?!”, обяснява той. Не след дълго всички започват да го наричат усмихнатия синоптик и
ДА СЛЕДЯТ ЗАБАВНИТЕ МУ ЛАФОВЕ,
а в последните години той става и ръководител на екипа “Прогноза за времето” на Би Ти Ви.
Чолаков от дете се интересува от синоптичната прогноза. Като малък често се залепвал за черно-белия телевизионен екран, когато там се появили легендите Минчо Празников и Любка Кумчева и ги слушал с огромен интерес. В училище в родния му Гоце Делчев любимият му предмет е физиката и изкарва само шестици. Така че за никого не е учудващо, когато записва да следва “Метеорология и геофизика” в Софийския университет.
След дипломирането си се връща в Гоце Делчев и става учител по физика в ПМГ “Яне Сандански”. Там бързо се превръща в любимец на гимназистите – все пак не е толкова голяма възрастовата разлика между тях, а и с Емо тийнейджърите могат да си споделят много неща и го чувстват близък. Сам казва, че не оставя учениците да си правят каквото искат, но въпреки това всички го обичат.
Периодът, в който преподава, е един от най-хубавите в живота му. Но като всеки млад човек иска да се развива. Напуска гимназията, но и след това
УЧЕНИЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГО КАНЯТ НА АБИТУРИЕНТСКИТЕ СИ БАЛОВЕ,
да му звънят и да се виждат.
Чолаков освобождава учителското място и прави рязка промяна – мести се в столицата, за да прави аспирантура в Софийския университет. Изследва разпространението на замърсители в атмосферата – и интересна, и много актуална тема. Но след като влиза в Би Ти Ви, оставя за дълго докторантурата.
Отдавна не се е занимавал и със старото си хоби – гоблените. Увлича се по бродирането, докато работи в шивашка фирма, за да си помага с доходите. “Това е като да редиш пъзел. На хората им се струва странно, защото цялата работа около иглите и конците не звучи много мъжки, но се получават много красиви неща и за известно време това се превърна в мое хоби”, разказа преди време пред “168 часа” Емил Чолаков.
Той успява да избродира цели три гоблена. Първия – на икона, подарява на църква в Гоце Делчев. Вторият е с Богородица и стои в дома му. А третият е най-голям и му отнема почти година, за да го ушие.
Ако за някои това звучи доста женско занимание, то те трябва да знаят, че
ЕМО Е ПОЧИТАТЕЛ НА ЕКСТРЕМНИТЕ СПОРТОВЕ
като скачането с парапланер, както и на тежката музика.
“Бяхме метълите в Гоце Делчев – в малък град от 20 хил. души, веднага след като започна преходът… Някои още не бяха чували, че има и такава музика, а ние се размотавахме с дълги коси по улиците. Слушахме “Металика” и куфеехме. Бяхме на ръба, а другите се чудеха дали тази музика не е забранена”, разказва в свое интервю Чолаков. Но никога не е имал проблеми с родителите си, които винаги прекрасно са разбирали него и сестра му.
Най-любимото време на Емо е това с близките му хора. Той среща голямата любов в лицето на по-младата с 5 г. от него Кръстомира. Всичко става след една дискотека. По нейни думи той е човекът, който започва свалката. По негови е точно обратното.
Двамата минават и през добро, и през лошо, като
ОСТАВАТ ЗАЕДНО БЕЗ НУЖДАТА ДА СКЛЮЧВАТ БРАК
Никога не са усещали подписа в ритуалната зала като нещо толкова важно.
Емил и Кръстомира имат две момичета. Голямата е Ема и е родена през 2006 г. Детето не е кръстено на баща си, а на светеца, който църквата почита в деня на раждането му – на 18 юли се чества св. Емилиан Доростолски. През март 2016 г. се появява и второто детенце на Емо и Краси – Дара. Но покрай дългите години пред камера Чолаков все по-рядко вече открехва завесата за личния си свят.
НАЙ-СВЕЖИТЕ МУ ЛАФОВЕ:
С една дума – студ, с две думи – кучи студ!
Времето е като жената – уж сме си близки, а не спира да ме изненадва, даже смайва!
“Настане вечер, месец изгрее. Звезди обсипят свода небесен”. Велико! Само дето като прогноза съвсем малка част ще се сбъдне. Вечер ще настане по някое време, но за звездите и месечината нищо не мога да ви обещая.
За планините – който бил, бил. “Гора зашуми, вятър повее” и веднага след това ще загърми и затрещи.
На картата така вали, та и студиото ще наводни.
Марта в сряда беше слънчева, пролетна и прекрасна, но по всичко личи, че светлината в тунела ще се окаже среднощният зимен експрес.
И след мъглата – пак мъгла. И така има – няма 25 години.
В този студ се разрешават и родопски одеяла!
Утре градусите ще са 30… но някъде в Австралия! (прогноза за времето през зимата)
Циганско или индианско – така му викат американците, но лятото продължава слънчево и горещо и през октомври.
Ще задуха и ще завали – а защо точно през почивните дни – и аз това се питам, ама на̀ – време!
Утре вече ще имаме идеалното време за неходене на планина: бурен вятър, дъжд, по високото – сняг. Да, сняг. Не си причинявайте всичко това, освен ако не го наблюдавате някъде пред камината.
То бива промяна, бива рязка промяна, ама чак пък толкоз. А че му е време на времето да се променя – време му е. Не може да е все така нечовешки горещо в средата на септември.
А сега прогнозата за любимия ми 1 април. Най обичам да прогнозирам този втори празник на синоптиците. И да има грешка – тя е вярна. А ако сте се хванали, то е за здраве.
На първи май ще ни грее и пече все едно е първи август. И на празник като на празник – температурите ще заиграят и заподскачат в някакъв странно горещ нестинарски танц.
Това е то: типично майско и абитуриентско време – докато преброиш до дванайсет, и се променило.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.