ДАРИТЕЛ НА НЕВРОКОП –една забравена военна легенда от града ни!
-
- май 23, 2019
Мало и голямо знае, че построяването на Софийския университет е дело на карловските двама братя Евлоги и Христо Георгиеви. По-голяма добрина в България едва ли има. И като дарена парична сума, и като духовност.
И много от другите дарения са правени пак от заможни българи – търговци, индустриалци. И е чудесна поръката на министъра на просветата проф. Иван Шишманов от 1907 г. да бъде издадена „Златна книга на дарителите на народната просвета“. Което е време днес да сепне всички по-богати да покажат благородство и да зарадват душата си.
Със сигурност дарителството, благотворителността сред генералите и офицерите от Българската армия е на висока почит. Внушителен като духовност е дом-паметникът читалище „Отец Паисий“ в Самоков. Построен е по идея на командира на 22-ри пехотен Тракийски полк полк. Сава Савов след завръщането на полка от Балканските войни – в памет на загиналите войници, а после към тях се присъединяват селяните от околните села. Върху 40 плочи от натурален бял италиански мрамор са издълбани имената на 1019 офицери, подофицери, ефрейтори и войници от града и околията.
А дарителството от военни има особено силно въздействие. Майор Атанас Дуков, родом от Неврокоп, не е от най-известните в армията ни, но му се пази специално място в паметта на гоцеделчевските гимназисти, които в свое време отпиваха от Дуковата чешма в центъра на града. В архивите на общината е завещанието:“Аз, долуподписаният капитан Атанас Илиев Дуков… завещавам: …5 (пет) хиляди лева на Българската академия на науките, за Славянския фонд…; 500 (петстотин) лева… за Славянското благотворително дружество в София…; други 500 (петстотин) лева да се дадат на Славянската беседа в София…; всичкото останало… завещавам на родния си град Неврокоп… 24.тХ.1916 г.“
ВОЕННИ ОТ ЗАПАСА СЪБИРАТ ПАРИ
за първия паметник на български военачалник. Това е паметникът на ген. Стефан Тошев в най-красивата част на Борисовата градина. Ето как нищо не се „случва“ случайно. Генерал Стефан Тошев е герой от всички войни за национално обединение. Но той със сигурност е и най-обичаният военачалник и от войниците, и от офицерите, и от всички, които са го срещнали поне веднъж. Освен всичко друго, може би и заради огромната му човещина, пък дори и за грешките му. Той е обект и на много дарения приживе.
При едно от първите чествания на победите в Добруджа под командването на ген. Стефан Тошев запасните офицери настояват той да говори на сцената. Генералът упорито отказва. От странични разговори става ясно, че той… няма свестен костюм. Намират се благодетели, костюмът е купен и запасните радостни съобщават новината. Един войник, служил с генерала, дал парите. Кой е войникът, как се казва, любопитства старият воин. А когато му съобщават името, рухва. „Нямаше ли един българин, бе?“ Войникът, дал парите, се оказал… евреин!
Преминал в запаса през 1919 г., през 1924 г. ген. Стефан Тошев умира. В негова памет Дружеството на запасните офицери в София в деня на погребението му създава фонд „Генерал Стефан Тошев“ – за поставяне на негов паметник. До 1940 г. във фонда са събрани 63 444 лева. С част от тях е построен открития на 22.ХII. с.г. паметник на ген. Тошев.
И за да допълним образа на генерал Тошев, гледайки паметника: той е единственият български генерал, опълчил се срещу немския генерал фелдмаршал фон Макензен, общ командващ на групата армии в Добруджа от септември 1915 г.
„За щаба на фелдмаршала като че не съществува Българско главно командване“, телеграфира главнокомандващият ген. Никола Жеков до престолонаследника княз Борис, повлиян от командващия Трета армия генерал-лейтенант Стефан Тошев, който на два пъти отказва да изпълни необосновани заповеди на немеца.
ФОНД И ЗА „БАЩАТА“ НА КОННИЦАТА
В случая и ген. Иван Колев, наричан още „Баща на българската конница“, както и ген. Стефан Тошев – „Освободителят на Добруджа“, не са „дарители“, а се възползват от дарителството на други. От патриотизма, обичта и чувството за отплата и памет. Какви времена са били, макар че едва ли хората са имали повече пари.
Легендарният командир на непобедимата българска конница ген. Иван Колев пък е наричан „Спасителят на Добрич“. Името му е кошмар за вражеските войски в Добруджа през 1916-1917 г. Начало на военната му служба става Сръбско-българската война от 1885 г., в която е доброволец. В 54-годишния си живот 32 години е военен. Връх в живота му са конницата и боевете за Добруджа. Умира през 1917 г. скоропостижно в санаториум във Виена. И по инициатива на щаба на Първа конна дивизия, чийто командир до смъртта си е генералът, се учредява фонд на негово име. Целта – популяризиране на делата му и издигане на негов паметник.
Само месец след смъртта на генерал Иван Колев започва събирането на пари. Пръв се отзовава със значителна сума командирът на 7-а Рилска дивизия полковник Разсуканов. Примера му последват много офицери и граждани. Няколко месеца по-късно сумата достига 46 000 лева. Пуснати са в продажба пощенски картички, както и брошура със статии за големия кавалерист на армията ни. Показателен за находчивостта на управляващите фонда е фактът, че през 1924 г. е изработен бронзов бюст на генерал Колев, от който са направени 20 гипсови отливки, те пък се продават предимно на конните полкове по 5000 лева. Издаден е и луксозен юбилеен сборник „Генерал Иван Колев“, прожектират се филми, провеждат се беседи. През 1942 г. сумата достига до 3 милиона лева. Общината в София обаче така и не определя място за паметника. През 1947 г. фондът престава да съществува.
НАУЧНА НАГРАДА „ГЕНЕРАЛ ИВАН ФИЧЕВ“
Научните интереси и изяви на ген. Иван Фичев и ген. Христофор Хесапчиев предопределят и характера на техните дарения. Те и двамата са членове на Българската академия на науките.
Преди да почине през 1938 г. ген. Хесапчиев, роден в Габрово, дарява на БАН ценни книжа на стойност 170 000 лева, оригинални картини на Айвазовски на стойност над 180 000 лева и още много уникати. Дарителят иска всяка година да се дават по две награди за български съчинения, възпитаващи родолюбиви чувства и граждански добродетели.
Девет години след смъртта на ген. Иван Фичев, през 1940 г., съпругата му Анна дарява на БАН 100 000 лева за фонд на името на издателя на първия български военен вестник, военен министър и началник на щаба на армията, автор на много научни изследвания, генерал Иван Фичев. Волята на дарителката е с лихвите от фонда на всеки три години да се дава награда за най-добрия труд по военна история на България. Ако в продължение на десет години не бъде присъдена награда, със сумата от 20 000 лева да бъде награден първенецът по успех на Военната академия.
БАН се отнася подобаващо добросъвестно към иска. Но едва през 1946 г. се появява кандидат за премията. Полковникът от запаса Петър Дошкинов представя своите девет статии за сражението при Лерин от 1916 г. Но рецензентът, известният полковник Петър Дървингов от Кукуш, третият военен, член на БАН, смята че този труд не заслужава наградата. Следва да се вярва, че е било така. Наградата не е присъдена. А малко по-късно „Фонд Иван Фичев“ е закрит. Но остава примерът на добродетелност, духовност, деловитост.
ПОСТДАРИТЕЛСКИ РАЗМИСЛИ
В една евентуална бъдеща „златна книга“ на дарителите с пагони ще влязат генерал-майор Георги Марчин, дарил на 8-и пехотен Тунджански полк 50 000 лева за най-добре решена тактическа задача. Изпълнител на завещанието става генерал-майор от запаса Стефан Г. Попов, внесъл в клон на БНБ сумата и изпълнил желанието.
Генерал Димитър Кирков е участник в Сръбско-българската война, генерал-майор в Балканската война, командир на 8-а пехотна Тунджанска дивизия, овладяла двата бряга на Марица и участвала в щурма на Одрин на 13 март 1913 г. Две години по-късно, през 1915 г., той написва своето завещание. В него изразява желанието си една четвърт от състоянието му, възлизащо на 200 000 лева, да бъде дарена на Военното училище в София. А от лихвите всяка година да се награждават един или двама юнкери с най-добър успех и поведение. Волята на генерала е изпълнявана точно до 1940 г.
Генерал Иван Пашинов е командир на 23-ти пехотен Шипченски полк в двете балкански войни. След Първата световна война той написва книга за полка, подарява я на 8-а допълняща дружина, наследила полка след Ньойския договор и дислоцирана в Казанлък, и пожелава с приходите от отпечатаната и продадена книга да разполагат учредителите на фонд „Генерал Иван Пашинов“. Поръката е изпълнена точно.
* * *
Много размисли може да предизвика тази тема. Дарителство, дарители, сега, преди… Научни, изследователски дебати…
Списъкът на дарителите е много дълъг, а имената – много познати. Повече като герои от боевете. Оказва се, че те са ни оставили и един по-друг пример. На дарители. Не е ли време да го възродим!
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
