Резерватът „Алиботуш“
-
- май 15, 2019
МАЙ – МЕСЕЦ ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА
Резерватът ‘’Алиботуш’’се намира в Славянка планина, която е разположена в Югозападна България край границата ни с Гърция. Той е обособен през септември 1951 г. като горско-ботанически резерват с площ 523, 9 ха с цел запазване на естественото и компактно находище на черната мура и на редките разтителни и животински видове. Няколко пъти след това разширява площта си, за да достигне през 1885 г. 1628 ха. Той е един от малкото български резервати, включен през 1977 г. в листата на биосферните резервати по програмата ‘’Човек и биосфера’’на ЮНЕСКО, като територия, служеща за запазване на световното природно наследство.
В административно отношение резерватът се простира на територията на община Сандански в землощето на с. Голешово и община Хаджидимово в землището на с. Парил. Обхваща обширни горски, храстови и тревни площи. Най-ниската му точка се намира южно от с. Парил на около 950 м. надморска височина, в Голешевско землище е на 1050 м. надм. височина, югоизточно от местността ‘’Св. Илия’’, а най-високата точка е при Голям Царев връх /2183 м. /
Една значителна част (почти изцяло тревиста) около Гоцев връх /2212 м. /, Шабран /2196 м. /, Алипутус и местностите Валозите, Царева присойка и Салюва джамия доскоро не влизаха в резервата, а представляваха буферна зона, независимо че и тук биоразнообразието е изключително голямо и се срешат много защитени, редки и застрашени от изчезване тревисти растения. Тази плош се прекатегоризира в защитена местност, граничеща с резервата, но вече и част от него.
В резерват ‘’Алиботуш’’се срещат около 75-80 ендемити. Това са растения, разпространени само на определена територия / ареал/ при специфични, благоприятни за тях условия. В случая такива са варовиковия терен и осезателното средиземноморско влияние. Десет от растенията-ендемити са локални, т. е. срещат се само тук и никъде другаде в страната ни. Това са славянско котенце, парилска овсига, алиботушка дрипавка, зюндерманова поветица и др.
Около 20 са българските ендемити –растат само в страната ни. Това са парилско великденче, стояново плюскавиче, стрибърнова каменоломка и др.
Голям е броят и на балканските ендемити – над 42 вида; парилска метличина, игликова айважива, златна раменка, пирински чай и др
В планината се срещат и растения-реликти. Те са останали от минали геологически времена, когато са имали обширно разпространение. Това са обикновения кестен, бялата и черна мура, дългошпорестата теменуга, обикновения тис, сребърникът и др.
В резервата се простира най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. У нас тя се среща само тук и в Северен Пирин, в Европа – единствено значение тук на горите от черна мура.
Значителен е броят на защитените, редките и застрашени от изчезване растителни видове, включени в Червената книга на България. Според Ст. Кожухаров те са 119.
Най-забележителната билка, едно от най-популярните тревисти растения в резервата е прочутият ароматичен пирински чай /Сидеритис скардика/. Расте на надморска височина от 1400 м. до 2200 м. Той е балкански ендемит, т. е. среща се само на Балканския полуостров. В страната ни се среща само по сухите варовити и скални терени на Славянка, Среден и Южен Пирин, в родопския дял Мурсалица.
Десетилетия наред легенди се носят – някои приемливи, други невероятни- за лечебните качества на пиринския чай. Определят го като ‘’Билка за всяка болест’’, издигат го в култ и ги смятат за ‘’дар от Бога’’, а според старо поверие да ти сипят чай от него е най-доброто пожелание за здраве и живот.
Използва се като противовъзпалително, антимикробно, смекчаващо средство при болести на дихателната система – астма, кашлица, бронхит, задух и простуда. В смес с жълт кантарион и риган лекува бъбречни заболявания, оказва цялостно тонизиращо. укрепващо и антианемично въздействие върху човешкия организъм.
Според закона брането на пиринския чай е забранено. Защото е рядък вид и има опасност да изчезне. Още повече, че понякога се бере безразборно, дори вандалски.
От друга страна пък, като се има предвид лековитите способности на тази чудесна билка, дали не е редно тя да се утвърди и като търговски продукт? Тя и сега се продава по пазарите на Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Катунци, рядко в София, в Смолянско, в доста аптеки.
Резерватът ‘’Алиботуш’’е изключително държавна собственост и е територия с най-строг природозащитен режим Той се управлява, стопанисва и охранява от Министерството на околната среда и водите, респективно от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград. В него не се разрешава; паша на домашни животни, сеч и увреждане на дърветата, бране на билки и горски плодове, палене на огън, събиране на сено, строителство, лов и всякакви други дейности, които нарушават самобитния характер на природата.
Нарушителите се наказват по чл. 81, 82 и 83 от Закона за защитените територии с глоба от 500 до 10000 лв.
Една от причините за намаляване броя на растенията и застрашаване от изчезване на много ендемични и редки видове, между които обикновения кестен, червената хвойна и др., е стопанската дейност на човека. Със съжаление трябва да отбележим, че през последните години, след премахване на ограниченията за посещение на планината, тук идват и много ‘’туристи’’с единствена цел бране на пирински чай и други билки и цветя. Тогава неволно те стъпкват и унищожават на места ценни тревисти растения, без да имат предвид, а и от незнание за тяхното огромно научно, здравно и друго значение.
Очевидно голяма е необходимостта не само от популяризиране сред обикновените хора на безценното богатство на Славянка, но и намиране на ефективен начин за неговото опазване., за да остане то и за идните поколения.
Атанас Панчелиев
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
