Резерватът „Алиботуш“

МАЙ – МЕСЕЦ ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА

Резерватът ‘’Али­ботуш’’се намира в Славянка планина, която е разположена в Югозападна Бълга­рия край границата ни с Гърция. Той е обособен през сеп­тември 1951 г. като горско-ботанически резерват с площ 523, 9 ха с цел запазване на естестве­ното и компактно находище на черната мура и на редки­те разтителни и животински видове. Няколко пъти след това разширява площта си, за да достигне през 1885 г. 1628 ха. Той е един от мал­кото български резервати, включен през 1977 г. в лис­тата на биосферните резер­вати по програмата ‘’Човек и биосфера’’на ЮНЕСКО, като територия, служеща за за­пазване на световното при­родно наследство.

В административно отно­шение резерватът се прости­ра на територията на общи­на Сандански в землощето на с. Голешово и община Ха­джидимово в землището на с. Парил. Обхваща обширни горски, храстови и тревни площи. Най-ниската му точ­ка се намира южно от с. Па­рил на около 950 м. надмор­ска височина, в Голешевско землище е на 1050 м. надм. височина, югоизточно от местността ‘’Св. Илия’’, а най-високата точка е при Го­лям Царев връх /2183 м. /

Една значителна част (почти изцяло тревиста) около Гоцев връх /2212 м. /, Шабран /2196 м. /, Алипутус и местностите Валозите, Царева присойка и Салюва джамия доскоро не влизаха в резервата, а представлява­ха буферна зона, независи­мо че и тук биоразнообрази­ето е изключително голямо и се срешат много защитени, редки и застра­шени от изчез­ване тревисти растения. Тази плош се прека­тегоризира в защитена мест­ност, граниче­ща с резервата, но вече и част от него.

В резерват ‘’Алиботуш’’се срещат около 75-80 ендемити. Това са растения, разпрос­транени само на оп­ределена територия / ареал/ при специфич­ни, благоприятни за тях условия. В случая такива са варовиковия терен и осезателното средиземноморско влияние. Десет от рас­тенията-ендемити са локални, т. е. срещат се само тук и никъде другаде в страната ни. Това са славянско ко­тенце, парилска овси­га, алиботушка дри­павка, зюндерманова поветица и др.

Около 20 са българ­ските ендемити –рас­тат само в страната ни. Това са парилско велик­денче, стояново плюскави­че, стрибърнова каменолом­ка и др.

Голям е броят и на бал­канските ендемити – над 42 вида; парилска метличина, игликова айважива, златна раменка, пирински чай и др

В планината се срещат и растения-реликти. Те са останали от минали геоло­гически времена, когато са имали обширно разпростра­нение. Това са обикновения кестен, бялата и черна мура, дългошпорестата теменуга, обикновения тис, сребърни­кът и др.

В резервата се простира най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. У нас тя се сре­ща само тук и в Северен Пи­рин, в Европа – единствено значение тук на горите от черна мура.

Значителен е броят на за­щитените, редките и застра­шени от изчезване расти­телни видове, включени в Червената книга на Бълга­рия. Според Ст. Кожухаров те са 119.

Най-забележителната билка, едно от най-популяр­ните тревисти растения в резервата е прочутият аро­матичен пирински чай /Си­деритис скардика/. Расте на надморска височина от 1400 м. до 2200 м. Той е балкан­ски ендемит, т. е. среща се само на Балканския полуос­тров. В страната ни се среща само по сухите варовити и скални терени на Славянка, Среден и Южен Пирин, в ро­допския дял Мурсалица.

Десетилетия наред леген­ди се носят – някои прием­ливи, други невероятни- за лечебните качества на пи­ринския чай. Определят го като ‘’Билка за всяка бо­лест’’, издигат го в култ и ги смятат за ‘’дар от Бога’’, а според старо поверие да ти сипят чай от него е най-до­брото пожелание за здраве и живот.

Използва се като противо­възпалително, антимикроб­но, смекчаващо средство при болести на дихателната система – астма, кашлица, бронхит, задух и простуда. В смес с жълт кантарион и риган лекува бъбречни за­болявания, оказва цялостно тонизиращо. укрепващо и антианемично въздействие върху човешкия организъм.

Според закона брането на пиринския чай е забранено. Защото е рядък вид и има опасност да изчезне. Още повече, че понякога се бере безразборно, дори вандал­ски.

От друга страна пък, като се има предвид лековитите способности на тази чудес­на билка, дали не е редно тя да се утвърди и като тър­говски продукт? Тя и сега се продава по пазарите на Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Катунци, рядко в София, в Смолянско, в доста аптеки.

Резерватът ‘’Алиботуш’’е изключително държавна собственост и е територия с най-строг природозащитен режим Той се управлява, стопанисва и охранява от Министерството на околна­та среда и водите, респек­тивно от Регионалната ин­спекция по околната среда и водите в Благоевград. В него не се разрешава; паша на домашни животни, сеч и увреждане на дърветата, бране на билки и горски пло­дове, палене на огън, съ­биране на сено, строи­телство, лов и всякакви други дейности, които нарушават самобитния характер на природата.

Нарушителите се на­казват по чл. 81, 82 и 83 от Закона за защитени­те територии с глоба от 500 до 10000 лв.

Една от причините за намаляване броя на растенията и застра­шаване от изчезване на много ендемични и редки видове, меж­ду които обикновения кестен, червената хвой­на и др., е стопанската дейност на човека. Със съжаление трябва да отбележим, че през по­следните години, след пре­махване на ограниченията за посещение на планината, тук идват и много ‘’туристи’’с единствена цел бране на пирински чай и други билки и цветя. Тогава неволно те стъпкват и унищожават на места ценни тревисти рас­тения, без да имат предвид, а и от незнание за тяхното огромно научно, здравно и друго значение.

Очевидно голяма е необ­ходимостта не само от по­пуляризиране сред обикно­вените хора на безценното богатство на Славянка, но и намиране на ефективен на­чин за неговото опазване., за да остане то и за идните поколения.

Атанас Панчелиев

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене