Отец Светослав Кючуков: Настроението е „радостнотъжно” а очакванията са за повече доброта и любов в отношенията на хората помежду им
-
- април 22, 2019
Днес, седмица преди Разпети петък ви срещаме с Отец Светослав Кючуков, с който ще си поговорим за това, как се празнува Възкресение Христово – Великден – най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.
Седмицата, (22-28 април) предхождаща Възкресение Христово се нарича Страстна или Велика и всеки ден от нея се нарича велик. За посрещането на Великден задължително се приготвят нови дрехи за всички в семейството. През тази седмица се извършва основно почистване на дома, двора и стопанските постройки, боядисват се яйца и се месят обредните хлябове, изместени напоследък от козунаците. Възкресение Христово е най-големият пролетен христиански празник. Той е подвижен, пада се от 4 април до 8 май, в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно новолуние. Неделният ден, Великден, е заключителен за целия обредно-магически цикъл от народни игри и поверия, започнал на Сирни заговезни. Великден е тържествен и представителен празник, честван три дни.
Велики понеделник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.
Велики вторник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.
Велика сряда, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.
Има поверие, че в навечерието на Велики четвъртък заровеното в земята имане проблясва като пламък. Магьосниците през тази нощ излюпват под мишниците си пилета-мамници, с чиято помощ крадат плодородието от чуждите ниви. За да се предпазят от магии, стопаните извършват редица предпазващи ритуали.
Велики четвъртък, Страстна седмица, Велики пости. Това е първият от седемте Велики четвъртъка, които се броят от Страстната седмица до Спасовден включително. През този ден, както и през другите Велики четвъртъци е забранена всякаква мъжка работа, а на жените е забранено да перат с бухалка и да тъкат. Ако тези забрани бъдат нарушени, има опасност от градушки и гръмотевици. Рано сутринта на Велики четвъртък жените боядисват великденските яйца. Водата, в която се приготвят растителните бои е “мълчана”, донесена от чисто момиче от три кладенци или три чешми. В старо време великденските яйца са боядисвани само в червен цвят. По-късно излизат на мода различно оцветените и рисувани яйца. Дори и днес първото боядисано яйце задължително е червено, като е запазено изискването да е снесено от черна кокошка. С него за здраве, се потъркват бузките и челцата на децата, слагат го в сито и го изнасят на двора, за да го види слънцето. Когато го приберат, го поставят до домашната икона, където престоява до следващата година или бива използвано по друг начин: за цяр или за отпъждане на градоносен облак. Много хора на Великден отговяват с него, като го разрязват на парченца, така че да има за всички, а черупките залепват над входната врата. Други пък на Гергьовден го заравят в средата на нивата, за да носи дъжд и да пази посевите от гръмотевици и градушки.
На Велики четвъртък се подновява квасът, с който ще се замесят обредните хлябове за празника; връзват се люлки, на които се люлеят моми и ергени за здраве.
Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” умрелите и душите им остават на земята до Спасовден.
Велики петък, Страстна седмица, Велики пости. Или още – Разпети петък, смятан за един от 12-те лоши петъци срещу големите календарни празници, тачени за предпазване от болести, градушка и смърт.
Това са дни на строг пост и полово табу, защото се вярва, че дете, заченато на Велики петък или в един от 12-те лоши петъци през годината, ще се роди с недъг или белег. През тези дни е забранено на жените да работят с вълна – да предат, плетат, тъкат или шият, да си мият косите, а на мъжете – да се бръснат. От църква се донасят осветени, “Господюви” китки за лек.
През целия ден в знак на траур хората говорят тихо и се държат внимателно едни към други. Никой нетрябва да вика, да пее или да се отдава на каквото и да е веселие. Разпети петък е ден на траур и строг пост.
Как минава един ден на Отец Светослав?
– Различно. В най-общи черти дневния ми режим е идентичен с този на по-вечето хора. Сутрин водя децата на училище. След това на работа, след обед вземам децата, прибираме се в къщи, вечеряме подготвяме се за следващия ден, както виждате нищо различно. Хубавото е, че ежедневно се срещам с най-различни хора и по различни поводи – и радостни и тъжни. От всеки може да научиш нещо и на всеки може да дадеш нещо – доброта, надежда, радост…
Методи Байрактарски зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса и отец Светослав Кючуков
Наближава Великден или Възкресение Христово най-големият, най-светлият празник за православните християни. Какво е чувството и очакванията?
– Подготовката за Възкресение започва още месец преди Великия пост. Има четири подготвителни недели, в които освен режима на хранене чисто психически православните християни се готвят за самия пост.
Първата е Неделята на митаря и фарисея. Евангелския текст, четен на литургията ни описва разказа на Христос за двама юдеи, които влезли в храма да се помолят. Митарят, когото юдеите считали за по-черен и от дявола си отишъл вкъщи оправдан от Бог, защото бил смирен.
Втората е Неделята на Блудния син. По-малкият син в едно семейство поискал от баща си полагащият му се дял от наследството и заминал за чужда страна, където го пропилял. За да не умре от глад започнал работа – пасял свине при невероятно тежки условия – стигал дори до там, че ял от храната на прасетата за да преживява някак си, но се осъзнал, разкаял се за предишния си грешен живот и се върнал при баща си, който го посрещнал с радост и любов. Месопустната неделя ни предлага темата за Страшния съд – припомня ни Страшния съд, на който ще дадем отговор за делата си. Това е последният ден преди поста, в който се позволява да се яде месо ( Месни заговезни). Мотото на Сиропустната неделя е прошката – цялата седмица се нарича седмица на прошката – да дадем и получим прошка. Великия пост ни призовава да придобием и запазим за колкото е възможно по-дълго време покаянието у нас. Покаянието не е еднократен процес, а начин на живот – желанието да се покаеш за греховете си и да поправиш живота си. Да придобиеш в себе си стремеж към съвършенство. В делничните дни на целия Велик пост богослуженията и обстановката в храма са тъжни, покайни. В събота и неделя – радостни и светли, защото предвкусваме от радостта на Възкресението. Великия пост приключва с две радостни събития – възкресение на Лазар и Цветница – вход Господен в Йерусалим. Идва Страстната седмица – седмицата на страданията. В богослужението се възпоменават последните събитията от земния живот на Господа – предаването, Тайната вечеря, арестуването, осъждането, разпъването и смъртта на Христа. Възкресението ни примирява с Бога и осиновява. Раят вече е отключен за праведниците и е цел за нас. Така, че в контекста на всичко това настроението е „радостнотъжно” а очакванията са за повече доброта и любов в отношенията на хората помежду им…
Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса
Be the first to leave a review.
