ЕДИН ГОЦЕДЕЛЧЕВЕЦ СРЕД ПЕРЛИТЕ НА ХУРГАДА
-
- април 19, 2019
Повече от пет години в България се редуват дъждовни и студени пролетните месеци март и април. Затова най-удачното решение да се спасиш от меланхоличното настроение е да си избереш да почиваш на някоя южна тропична дестинация. Така аз правя вече трета година. Преди две години през март се пекох на екваториалните Малдивски острови в Индийския океан. Но пътя със самолета дотам е направо убийствен – повече от осем часа. Затова миналата година през април направих едноседмична почивка през април на Червено море – курорта Шарм ел Шейх, който се намира на Синайския полуостров – малката азиатска част на Египет. На Червено море. Толкова бях впечатлен от прекрасното море, че пак си го избрах и за този април, но този път бях в Курорта Хургада, който е в африканската територия на Египет. Цената за седемдневна почивка ол инклузив в петзвезден хотел, включая самолетните билети излиза 1000 лева. Самостоятелната ми стая струваше само още 100 лева. Гарантирано е, че на нашето Черноморие е по-скъпо.
Излитаме от летище в София в 8 часа сутринта при 2 градуса температура. След по-малко от три часа кацаме на летището в Хургада на 28 градуса температура. Посрещна ни обаче фал-старт – силни ветрове, последен ден на едноседмична пясъчна буря! Следобяд тя утихна, а на другия ден нямаше и помен от нея.
От целия самолет – 134 българи, избрали да почиват в курорта Хургада, имаше пет автобуса на туроператорската фирма, които ни закарваха в избраните хотели. В нашия автобус имаше 38 туристи, които ни оставиха в пет хотела. В избрания от мен хотелски комплекс – „Али Баба“ слязохме само шестима.
Влизаме в един комплекс, чийто хотелски капацитет е 1 500 гости и представлява един малък рай с всички екстри. Българското представителство бяхме само ние – шестимата. Отвсякъде се чуваше руска, немска, английска, френска, чешка и полска реч.
На другия ден ни предстоеше безплатна екскурзия с автобус в самия град Хургада. Екскурзоводката ни информира, че той има 130 хиляди жители. Първо посетихме най-голямата представителна джамия на града. Мъжете трябваше само да си свалим обувките, за които имаше специални гардероби, но жените трябваше да влязат и да се облекат в дълги роби и да сложат шамии на главите си.
След това посетихме най-голямата коптска църква. Интересно е, че в Египет живеят християни, наречени копти. Те са наследници на древните останали да живеят в Египет войници на Александър Македонски. Коптите представляват 10 процента от 100 милионното население на страната. Интересно е, че от тези 100 милиона – 20 процента живеят в столицата Кайро. Коптското християнство се различава и от православието и от католицизма. Те вярват в Бог, вярват в посланията на Исус Христос. Но нещо ги доближава до исляма. Те признават Исус като пророк, но не го приемат за Божи син, както мюсюлманите признават Мохамед за пророк, но отчитат неговата напълно човешка същност. Също така коптите се обрязват, което правят мюсюлманите и евреите, но не и католици и източноправославни. По едно отношение египетските християни си приличат с католиците – в църквите им липсват икони, а широко са разпространени витражите – църковна стъклопис.
Самият град Хургада е тотален еквивалент на столицата Кайро, която разгледах през миналогодишното ми посещение на Египет. Диаметрална противоположност между богатство и ужасна бедност. Като цяло бедните квартали на Хургада напомнят нашите цигански гета – софийския Филиповци и пловдивския Столипиново. Мъжете и жените носят дълги роби, а краката са с чехли на бос крак.
Прибираме се в хотелския комплекс. Току-що на другия ден в България бяха сменили зимното часово време с лятно. В Египет обаче, както и в Турция, отдавна са преминали на едногодишно часово време – това е нашето зимно. На другия ден започва една приказна почивка. Нямаш време да посетиш всички екстри на „Али Баба“ – три ресторанта, четири бара, огромна плажна ивица, огромен вътрешен басейн, огромен аква парк. Целият персонал говори английски, руски и немски език и е изключително любезен. Кухнята е изключително богата като меню и много обилна. Кафе, безалкохолни напитки и натурални сокове можеш да си вземаш от машините нон-стоп. От баровете също така непрекъснато може да си вземеш уиски, водка или узо.
Една седмица в комплекса минава като сън. В него има допълнителни екстри за закупуване. Едната, която ми направи голямо впечатление бе един художник, който в едно малко ателие снимаше желаещите клиенти с фотоапарат и срещу 20 долара на другия ден им предоставя графична рисунка. Гледах как рисува графика от снимка. Бях поразен! Уникален талант! Започнах разговор с него (на английски почна, но по-добре стана, като преминахме на руски). Като разбра, че съм българин, се разчувства. Имал дядо, чийто брат бил женен за българка. Предложи да ми направи графичен портрет, снима ме и каза да отида да го взема на другата вечер. Отидох, приготвен с 20 долара, но той ми каза, че това е подарък за мен! Останах много развълнуван – при толкова много мои приятели художници, за пръв път ме рисуват и то в чужбина, пък и без пари!
„Али Баба“ ни разтвори своя Сезам, но само за седмица! Настана време да се приберем и от 35-градусова почивка кацнахме на дъждовен 10-градусов софийски следобед! Да, наистина е така – чудесата са кратковременни!
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
