ЮЗУ – апетитна хапка за студентите, търсещи добро образование?

Спонтанна дискусия в ин­тернет ни отведе пред вра­тите на зам.-ректора на ЮЗУ – проф. д-р Антони Стоилов.

Ресорът, за който профе­сорът отговаря, е образова­телна дейност. Именно тази тема е засегната в простран­ството на групата „Забеля­зано в Благоевград“ – пита се „Какви специалности или университет можем да пред­ложим, както и насока, път, към който да поемат бъде­щите студенти?“.

Коментарите на участни­ците са общо около 10 на брой, което само по себе си показва, че интересът към темата не е голям на база сравнение с други дискусии.

Процентът, който обаче дава отговор на въпроса, залага на IT технологиите. Оказва се все по-надеждна работата в тази сфера.

В Югозападния универси­тет обаче за миналата годи­на най-много студенти има в професионалното направле­ние „Педагогика“.

Като брой студенти на вто­ро място е направлението „Педагогика на обучението по“. По приети студенти на трето място са във фило­логическото направление, споделя статистиката проф. Стоилов.

Най-малко студенти не можем да кажем къде има, защото има професионални направления, в които броят е по-малък, като специално­стите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“, но това са нови за университета специално­сти, заради което държавата дава ограничен брой за при­ема на студенти, докато това обучение се наложи. А инте­рес безспорно има, тъй като търсенето на медицински сестри и акушерки е голямо. Това не означава липса на интерес, а напротив – има 12 кандидати за едно място в някои от специалностите. Тази година се дипломира първият випуск, а броят на отпуснатите места от МОН расте.

Тази година за първи път в ЮЗУ се въвежда и нова ино­вативна форма на обучение – дистанционна. За целта има създадена специално съз­дадена интернет платформа, която съдържа необходими­те материали за подготовка, изготвени от самите препо­даватели. Студентът обаче има задължително присъст­вено време в университета, както и полагането на изпи­тите е на място. Тази форма е акредитирана и е в про­фесионалното направление „Теория и управление на об­разованието“.

Тази форма обаче не мо­жем да я сравним със задоч­ното обучение, това е трета по вид форма. Защото при задочното имат задължи­телно очни занятия, докато процентът на присъствено време при дистанционното обучение е изключително малък, уточнява Стоилов.

По отношение нагласите на анкетираните, че бъдеще­то е в технологиите зам.-рек­торът коментира:

Ние имаме специалности, в които се изучава про­грамиране, и те са изключително търсени. Но само желанието не сти­га. Трябва упоритост и добра предвари­телна под­готовка по английски език. Защото при програми­рането се изуча­ва математика, компютърни ези­ци.

Личният ми опит е дока­зал, че при заплата от 4 хил. лв. за едно работно място в столична фирма има много кандидати, но достатъчно добри специалисти няма. Оказва се, че терминът „компютърна грамотност“ за младите означава работа на смартфона.

Тези, които кандидат­стват в тези специалности са добре дошли, но трябва да знаят, че в основата стои трудът им, за да се реа­лизират там, къде­то искат.

Увеличе­нието на за­платите на учителите през по­след­ните години неизменно повлия и на желанието на кандидат-сту­дентите да учат пе­дагогика, което профе­сорът не отрече като факт.

Това безспорно е стимул, тъй като учителите, образно казано, са на бойното поле, защото, без да генерализи­рам, знаем какво е нивото на днешните ученици.

Добре е, че държавата отделя внимание и в тази посока и пови­шава заплати­те. Трябва да се вземе под внимание, че освен безкрай­ната админи­стративната работа педаго­зите работят с хора, които са демотивира­ни, и от друга страна навак­сват пропуски от предните класове.

Личното ми мнение, е, че процесът на повишаване на заплатите, трябва да бъде съпроводен с безмилостна чистка на всич­ки онези, които не се справят с изискванията. Ние досега го­ворехме за не­компетентност на учениците, но има случаи, при които възпитаниците се налага да поправят препо­давателите си в знанията и правописната грамотност, което е недопустимо.

ЮЗУ също така в тази посока трябва да затегне мерките, за да може да се дипломират изключително качествени кадри.

Много е трудно да се на­прави това обаче, защото има множество пропуски в системата.

Наредба на МОН регла­ментира базови специално­сти, които трябва да изучава студентът, както и минимал­ният брой часове, които да е посетил. В тази наредба оба­че не е включена дисципли­на като „Езикова култура“, чрез която да се компенси­рат пропуските на студенти­те от средното училище по правопис и правоговор.

Ще дам пример – не е пра­вилно дипломиран матема­тик да изписва на дъската „зборник“. В този смисъл държавата има още какво да прави. И част от тези дей­ности е да се изготви списък със задължителните дисци­плини, които трябва да се изучават в професионални­те направление, и задължи­телен минимален хорариум, в които да се изучават те.

Не е тайна, че в стремежа си вузовете да запазят педа­гогическия състав, който е безкрайно ерудиран, все пак се случва така, че в учебните планове се включват дис­циплини, с чиято помощ съ­ответният преподавател да направи своя хорариум.

Това не е намеса в авто­номията на университетите. Има така нар. „регулирани специалности“ като правото и медицината, в които дър­жавата прави точно това – налага кои дисциплини да се изучава независимо от университета и останалите наложени дисциплини в спе­циалността.

Не бяха спестени и комен­тари, че е важна мотиваци­ята на самите студенти, тех­ният двигател да посещават лекции, да са старателни и да учат това, което искат.

В основата на всичко е личната мотивация. Ако ня­кой е решил, че иска само диплома на хартия, той ще я вземе, тя ще е със среден успех, но ще получи дипло­мата. Този човек не може да бъде накаран насила да учи и да присъства. Той сам не иска да се подготви.

Относно самото присъст­вие – то е политика на всеки университет и на всеки фа­култет. Например в ЮЗУ има няколко факултета, в които заверяването на семестъра за база присъствие е задъл­жително. Радващо, според мен, е, че все повече факулте­ти се насочват към този модел. Аз категорично заставам зад редовното при­съствие на сту­дентите!

Студентите обаче трябва да знаят, че уни­верситетът е получил финан­сирането за тях­ната издръжка още при самото записване за 4 години напред и ако има губещ, когато студентът се отпише или отпадне, то това е самият той, защото вузът губи семестриалните такси, които на фона на издръжка­та, която държавата плаща за студента, са минимални.

Така че студентите не бива да разчитат на това, че няко­ий е длъжен да ги бута, об­разно казано, за да вървят напред, самите те трябва да имат мотивация. Важно е също така да се уточни, че заплащането на семестри­ална такса е част от цялата такса, която покрива държа­вата за редовните и задочни студенти.

Семестриалната такса не означава гарантирана ди­плома?

Семестриалната такса е правото да получава обуче­ние за всеки студент.

Тук трябва също да бъде разбит един мит, че след като студентите плащат такси, то обучението им е платено. Това не е вярно! Има специалности, в които, например, студентът плаща 400 лв. такса, а издръжката от държавата му е 860 лв. на семестър, а за някои специ­алности 4000 лв.

Самата форма на платено обучение е след придобита еднократно бакалавърска или магистърска степен, тогава той заплаща цялата такса, и тази, която държа­вата би трябвало да поема при т. нар. „държавна поръч­ка“.

Затова съветът ми към бъ­дещите студенти е да се ори­ентират към специалност и да проучат средата, където която искат да се реализи­рат.

КОМЕНТАРИТЕ ОТ ДИСКУСИЯТА:

Ivaylo Dilov

Право – винаги има нужда от данъчни и прочие. И подготовката не е лоша.

Вилислав Балев

Аз съм завършил право и не е много приори­тетно. Само изпити, изпити. Това е професията, която е най-регулирана и трудно достъпна и с най-голям су­бективен елемент.

Stanimir Ivanov Uzunov

Съгласявам се с админче­то, IT винаги ще се търси и ще е добре платено.

Krisi Stankeva

Stanimir Ivanov Uzunov е да де, но напосле­дък всички към това се на­сочват и това значи, че пак не всички ще успеят да се реализират.

Анелия Давидкова

Лекари! Мислете малко егоистично! Няма да има кой да ни лекува след години! Статистиката показ­ва, че средната възраст на лекарите в България е 55-60 години.

Stanimir Ivanov Uzunov

Анелия Давидкова И тук съм съгласен – плюс зъболе­кари и зъботехници.

Силвия Йорданова

Бъдещето е в диги­тализацията! Лекарската професия също е много бла­городна, интересна и добре платена. Уникалността и та­ланта ще се ценят все пове­че. Така, че за всеки има по­прище. Смисълът е всичко да се прави с любов, талант, знания и желание – в проти­вен случай работата тежи и не се получава.

Тони Драганов Чо­лаков

А между другото бъдещето е на природните и инженер­ни науки, най- малкото, че толкова години са прене­брегвани и при раз­виване на иконо­миката в страната ще има остра нужда от специали­сти. При­мер: при стартира­не на АЕЦ – Белене ще тряб­ват някол­ко хиляди инженери и физици.

Веселина Попова

„Мода“ в професиите е имало и ще има. Най – ва­жното е да се научат да си посещават лекциите и да се подготвят за изпитите. Горчивият ми опит като ръ­ководител ме сблъскваше в годините с липса на обща култура, камо ли със знания по същината на работа.

снежанка стоимено­ва

Инженерните науки на първо място и след това еко­логията – всички специално­сти, свързани с екология и биопродукти.

Вестник “ Топ Преса „