Потомци на  големият Гърнев род от Илинден начело с 98 годишния ветеран Борис Гърнев   посяха  десетки брези  орех  и много цветя в чест  на 200 годишният им род 

Потомци на известния Гърнев род  в  хаджидимовското погранично село Илинден, бившето /Либяхово/ през двата почивни дни се събраха и почетоха 200 годишнината от съществуването на  известния им и  голям либяховски род.

Няколко  поколения  на фамилията пристигнаха в Илинден  от Пловдив , София и други краища на страната  и два дни се любуваха на  хубавото им село от където са корените им , както и на приятните срещи с местните либяховалии с които си говореха за миналото , за рода им, за силната родова връзка която държи здраво поколенията един за друг вече  200 години .

Най малките от рода Гърневи поднесоха венец на паметника на борците загинали в борбата  против фашизма и македонските върховисти на който на  четвърто място е изписано името на Симеон Гърнев  от същият род .  Събралите се потомци  от рода Гърневи в село Илинден  пристигнаха с мисия  като в събота направиха своя залесителна кампания,  посяха десетки брези  на голямата Гърнева ливада  а в средата им посяха и орехово дърво в чест и памет на потомците от рода им останали да живеят  в гърцко  тъй  като по време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата  Илинден – Либяхово попада в Гърция и част от българските му жители се изселват в България, а друга остават да живеят в старото село останало на гръцка територия .

Потомците на Гърневия род вчера , в изпълнение на мисията си ,не пропуснаха да  се поклонят и пред мъртвите от своя род . На гробищата в Илинден те също  освен много свещи и много спомени ,оставиха и  засадени от тях много цветя  .

Неделният ден също остана паметен тъй като в местната църква  бе отслужена заупокойна  литургия за всички починали от рода Гърневи  от неговото създаване  преди 200 години та  до днешни дни.  Най възрасният от Гърневия род ,98 годишния Борис Гърнев в  красивата и добре поддържана църква „Успение Богородично“ ,пред роднини и местни миряни  , припомни незабравими семейни спомени от детството и живота на фамилията му в Илинден и всички се помолиха заедно за мир на душите на мъртвите и здраве на всички от известната фамилия и  живеещите в село Илинден хора .

И през двата дни  в изпълнение на многото предварително  набелязани инициативи  на преклонение, уважение , синовна обич и памет  по случай 200 годишнината  на Гърневия род , гостите  бяха посрещнати и удостоени с уважение и необходимото съдействие за всичко , от местния кметски наместник Любен Воденов който   заедно с  всички също почете двувековната годишнина на стария  Либяховски  род .

“Бях на 22 години и войната ме завари на браздата в родното ми село Либяхово сега Илинден .

Бях млад орач, оставих копралята и на 20 октомври 1944 г. заминах за фронта , започна своят разказ ветерана Борис Гърнев  който сега  живее в Пловдив при дъщеря си Гергина .  Съпругата на Борис  Гърнев е починала  .Семейството има три дъщери и един син които от своя страна имат свои деца и внуци и сега  възрастният баща  се радва на голямата си челяд , на  внуци и правнуци въпреки ,че се виждат само по празници .

За участието си във войните дядо Борис разказа:

Участвах във военните действия в района на село Пчиня (Македония). Нашата батарея беше отклонена от 11-та дивизия и предадена на 2-ра пловдивска дивизия.

Боевете продължиха три дни, от 9-ти до 11-ти ноември. В с.Пчиня получих орден „За храброст“ II степен. На14 ноември 1944 г. превзехме и Скопие. Обещаха ни, че ще се върнем в България, но това не се случи, тъй като по решение на правителството на Кимон Георгиев се наложи да продължим към Берлин.

На 14 януари 1945 година стигнахме до едно от селата край река Драва. Там водихме два месеца позиционна война и така до 5 март.

На 5-ти срещу 6-ти март беше най-ужасната, нощ защото немците направиха пробив при Драва, в района на 3-та Балканска дивизия. Нашата 11-та дивизия беше от десния фланг на 3-та Балканска дивизия, съдействахме им с огнева артилерийска мощ, но не успяхме, те пробиха, навлязоха на 15 км. в нашата територия. Застрашен беше тила на нашата армия. Най-ожесточените боеве бяха на 12-ти и 13-ти март, когато загина най-добрият ми приятел Андрей Титоманов, командир на автоматично отделение и след това вече изтласкахме немците отвъд Драва. Командир Владимир Стойчев награди всички носители на орден за храброст с 20-дневен отпуск. Най-запомнящите дати от военните действия през Втората световна война за мен са падането на Берлин – 2-ри май и капитулацията на немците на 8-ми май.

След края на войната  участвах в Парада на победата в Белград на 14 юни, когато ни поздрави Йосип Тито. Само пет дни по-късно, на 19-ти присъствах и в парада на победата в София.

Така ,аз пак грабнах оралото, а хората от нашето село Илинден ме направиха кмет.

Първият секретар на Благоевград, Борис Вапцаров (брат на Никола Вапцаров) ни събра в Благоевград  да ни подготви. Няма да забравя никога думите му: „Трябва да четете и да пишете. Когато прочетете 200 страници, трябва да ги резюмирате в две“.

На въпрос , промениха ли  го събитията  след войната , дядо Борис Гърнев  отговори : Обезателно ме промениха събитията след войната . Щях да си остана орач, ако не ме беше посъветвал какво да правя Борис Вапцаров. Удостоен бях с голямо доверие. След кмет станах секретар на Околийския комитет на комсомола в Неврокоп (Гоце Делчев). Няколко години по-късно бях изпратен като офицер в Българската  армия  и така до 1963, когато се пенсионирах.

Помага ли държавата на своите ветерани, бай Борис Гърнев отговори скромно и почтенно ,”Нямам претенции. От малкото се задоволявам. Ветераните имаме много привилегии. Не мога да бъда неблагодарен, напротив.