Един млад поет от Елешница: Костадин Пасков

Костадин Петров Пасков е на 18 годи­ни от с. Елешница. Ученик е в Езико­ва гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ в Благоевград. Пише от 10-11 годишен, напоследък предимно по­езия.

***

видях те и

изпаднах в културен шок

ти беше

дъжд от сакура

топлината на мексико

американската мечта

за секунда се изгубих

а през това време

ти вече летеше над

останките от берлинската стена

* * *

дори малките неща имат значение

нали и ти се появи така

първо беше просто дума

после беше празен ред

който не посмях

да запълня

изгубих те

за поколения напред

един ден ми се иска пак да те намеря

в красив пасаж от книга

или в очите на някого скрит зад стена

малка идея в празните прос­транства

на потенциална любов

в празните пространства

на премълчан миг

* * *

горящи стаи

ти ги запали

а казваше че

умираш от студ

а може би

ако утре беше днес

щеше да останеш

вероятно ако

предполагаемостта беше реалност

щях и да те помоля

* * *

придържам се за светлината

с два пръста

не за теб

без подводници в океани

на забравените векове

когато ни няма­ше

нямаше го и бог

а след като се родихме

винаги съм го виждал

с частица от теб в него

* * *

говориш прекалено много

и кафето ти изстива

на дъното на чашата ти

планетите се препод­реждат

и спелуват моето име

* * *

в един мо­мент

бликам като

щедрото слънце

през ранен декември

а в следва­щия

извън всичките им очаквания

се превръ­щам във виелица

* * *

небето сменя

настроение­то си

всеки ден и

хората вина­ги го винят

аз съм като небето

не стой под мен

ако променливостта ми

не ти е удобна

* * *

вече няма време

да опитвам

къде ли щеше

да ме отведеш

ако си бяхме казали

някои по-значими неща

не знам

сигурен съм единствено

че щях да те последвам

* * *

малкият ми пръст достига

до седмия етаж на небостър­гач

лежа по булеварда

тялото ми е град

посети го

очите ми са по

уличните лампи

усещам копнежа ти

изпод паважа

хвани ме за ръка

и ще те хване ток

в моят град

никога няма да си сам

* * *

миналата вечер

сънувах на френски

видя ли

че те наблю­давах

разбира се че забеляза

защото зале­пя ли

очите си върху теб

усещаш огън

внимавай

понякога съм кротка вода

но за теб ще бъда

огнен арма­гедон

* * *

пази ме жив

далече от

билото на планината

и назад във времето

сред ръжта…

хвани ме

* * *

мога да поема

по пътя си

но предпочи­там

да го пресе­ка с твоя

заедно към дъното

на световния океан

* * *

не са ли огле­далата

едни посто­янно отворе­ни очи

с изгреви и залези във тях

и аз

и ти

с изгоряла и бледа кожа

прекършени отражения

през призмата на времето

но с теб го няма

не отчитаме годините

и все пак всичко има смисъл

дори и наобратно

бих станал огледало

за да те заключа в себе си