Няма лъжа, няма измама – Среднощна романтика плюс стрес
-
- март 20, 2019
В малките часове на една прохладна априлска нощ през пролетта на 1965 г. пътувах с джип ГАЗ-69 от Доспат за Сатовча. Снегът се беше стопил и на места си беше доста разкаляно. Джипката, тип текезесарка или „зайчарка“, оборудвана с шпригли и брезент, подрусваше леко по неравния черен път. Страхотна съветска машина за онова време, с двойно предаване. Фаровете й светеха идеално. Допълнително имаше монтиран боен фар. Бяхме горди, че карахме съветски автомобили – сделани в СССР. Тук-там спирах и при загасен двигател насочвах фара в тъмното, за да го изпробвам в нощната тъмнина. Наоколо не се виждаше нищо, но се чуваше шумотевица от подплашени животни. Чу се рев на елен или кошута, с една дума романтика и нощна красота. Потегляйки отново и минавайки от завой в завой от време на време по пътя, осветен от фаровете, изскачаха игриви дългоухи таушани, бягайки с подскоци пред джипката, уплашени от бръмченето на двигателя, а пък аз продължително натисках клаксона по-бързо да ми освободят пътното платно. Тогава рядко минаваха коли и дивите зайци излизаха масово по прашните черни пътища, късно през нощта, чак до сутринта, потропвайки в прахта с по-дългите си задни крака, чифтосвайки се неограничено по природна даденост и Божия воля за размножаване. Нарочно спрях на тогавашния дървен „зайчи мост“, който е граница между областите Смолян и Благоевград. С бойния фар осветих наоколо, мислейки си наивно, че щом се казва „зайчи мост“, може да е пълно със зайци и едва ли не ще видя една сурия да потропват своето заешко хоро. Блеснаха очите и се мярна само опашката на някаква лисица и това си беше. Зайците изскачат по черните неасфалтирани пътища като „дракуси“ през нощта, а през деня се крият по трънаците, откъдето авджията Шакир циганина от Сатовча ги прогонваше с камъни и пукаше по тях с някакъв турски тюфек и саморъчно направени фишеци, заредени с пилешки дремки по-често сватбарската. Когато нямаше слука, Шакир казваше: „Нанай таюшан, офейкаа“. И пускаше лафа, че зайците спят с отворени очи, оти им била къса кожата и ги е страх да мижнат, за да не им лъсне нещо под майшката опашка, а по околните Сатовчанки хълмове, по синорите и по баирите на „Гюра“ и „Грамади“, както и в трънките на „Стайков дол“ – гъмжеше и беше фрашкано с такива.
– Шакир се изсели от Сатовча и замина за казанлъшко с цялата си челяд, барабар с длъгия Сали – ми разказа Маньо Бамбалов. – А един човек от нашто село знае много работи за тузланските зайци и затва ша ги пасе на нооа свет, оти секи сии с таксиратя – допълни Маньо с фалцетен глас.
Потегляйки от зайчи мост за Сатовча бях унесен в шофирането, но щом подминах „Койнарско гробе“ най-неочаквано и изненадващо срещу мен на осветеното от фаровете на джипа чакълирано шосе се появиха двама души, въоръжени с пушки. Романтиката изведнъж изчезна. Превърна се в стрес. Насреща ми светеше червена светлина от фенерче и аз спрях. Местността беше „Кацата“ при чешмата на „Сивек“. Казва се „Кацата“, защото първоначално в извора е имало поставена каца. Сега, ако се почиства редовно от наноса след всеки дъжд, ще видите каква прекрасна площадка има пред дългото циментово корито на чешмата, построена от ТКЗС. Там познах бай Илия Николов Терзиев – учителя и бай Илия Георгиев Самарджиев – пощаджия. След като ми направиха проверка и не откриха диверсант, ме пуснаха да си ходя. С една дума минах през първи секретен пост. След това по стария път през „Бари“, „Палашева река“ – при разклона за Слащен, местността „Дафковица“ за втори път видях сигнал с червена светлина да спра. Направиха ми втора проверка на втори секретен пост. Бяха Горан Костадинов Джорджев – Горчо и Диман Георгиев Стоилов – Пульчо /чичо Ман/. Презрамчили пушки те ме спряха много настойчиво: / Минаваше ми някаква мисъл да не им спра/.
– Стой, спри за проверка! – развика се Горан. Мить, Мить, ти ли си – позна ме той /Горчо говори бързо и думите ги преповтаря/.
– Митко е бе, не го ли позна? – обади се и чичо Ман, пускай го да си върви.
– А, а, а нема такива работи, ние сме поставени тука, за да правим проверка за непознати лица. – заинати се Горан.
По линия на ДОСО ли бяха поставени тия постове или от друга структура, тогава аз не можех да знам, но е факт, че ме спряха за проверка на тия две места и щателно огледаха вътрешността на колата, по седалките и по пода, на която имаше само ватенки и гумени ботуши. Отговарях чинно и послушно на въпросите на Горчо, за да не го разсърдя. Като нищо можеха да издраскат след мене някой залп, ако се бях опитал да избягам с джипа.
– Какво се е случило, защо ме спирате? – попитах аз.
– Има ли непознати хора с теб? – питаше Горчо и светеше с фенерчето право в очите ми. /Беше сменил червената светлина с бяла/.
– Няма бе Горане, ето проверявай, но за какво са тия проверки? – попитах пак.
– Карай, карай! – отпрати ме Горан и не ми каза нищо повече.
Аз първоначално си помислих, че са формални проверки, но след време, когато се разчу за Горуня разбрах, че са били проверки за издирване на човек, опитал се да осъществи намерението си за държавен преврат. Става въпрос за Иван Тодоров Иванов /Ванкински/ с партизанско име Горун или Горуня от с. Горна Кремена – Врачанско – в други писания е възпят като Гарчо. Мълвеше се, че именно той през пролетта на 1965 г., в съучастие с генерал Цв. Анев и Цоло Кръстев, много смело, но наивно беше организирал заговор и направил опит да свали от власт Тодор Живков, но неуспешно, вследствие на което се е самоубил или е бил убит от милиционери, които, ако веднъж са милиционери, после стават полицаи, или чисто и просто – ченгета, но какво да се прави? – всяка власт има своите органи за опазване на реда и спокойствието в държавата, та поради тая причина на 7-ми, 8-ми или 9-ти април през споменатата година границата за Гърция беше блокирана, както се казва, и пиле да не може да прехвръкне. Имаше секретни постове, за да бъде заловен Горуня, или някои от другите над сто човека – заговорници, ако се опитат да забегнат в гръцко. На един от тия постове бяха сложили като часови Горан и Диман. И Горан от Сатовча „щеше да залови“ Горун от Горна Кремена, ако той се беше возил в джипа на път към границата.
Демек, чакай да ти кажа, жено Врачанска, как се събаря власт!
Знае се, че границите се вардят, откакто света е разделен на държави, и така през пролетта на 1965 г. аз станах свидетел как се опазваха подстъпите към гръцката граница, защото ние сме си втора гранична зона. Лошо ли ще е, ако ги няма изобщо тия граници, питаме се ние с Горан и не можем да си отговорим разумно, но трябва да спим спокойно, защото граничната полиция ни пази, а всяка майка граничар не ражда!
Добавяме години към живота си и всеки има своите спомени.
Сега, когато се срещнем с Горан „пощаджията“ в /касабата/ гр. Гоце Делчев, го питам:
– Помниш ли? – а той се подсмихва и ми отговаря:
– Имаше, имаше такова нещо. Имаше нареждане „от горе“ да се блокира границата и ние бяхме назначени наряд.
С разрешението на Горан изнасям тия факти и описвам случая така, както си беше. Няма лъжа, няма измама, Горан най-педантично направи проверка на джипа, осветявайки с фенерче навсякъде за наличието на непознати хора. Знаейки го като много добродушен, за Горчо се разказват анекдоти по истински случаи без зла умисъл, с чувство за хумор и майтап, но и той не остава длъжен на никой.
– Да го опиша ли това във вестника, Горане? – попитах го аз.
– Пиши, пиши, Мите, никъде не сме се подписвали да мълчиме, подтикна ме Горчо, с който между другото сме набори /1943/ и приятели колеги: – Пиши, както си беше, даже малко си закъснял. След като всичко е истина, няма от какво да се притесняваме, когато допълваме с още факти написаното по случая за заговора на Горуня срещу другаря Тодор Живков – вожд на НРБ (Народна Република България) до свалянето му от власт на 10 ноември 1989 г., а лицемери и солташаци разни се снишѝха веднагà.
Димитър Джамбазов
вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
