Д-р Орлин Цветков от Сандански: в Сандански сме позитивни и скромни!

Нашият екип обича Юго­западна България. Тук винаги е по-топло, хората винаги са по-усмихнати и ако веднъж си им спечелил доверието, това е гаранция за дълготрайни кон­такти.

Първото ни интер­вю в Сандански е с д-р Орлин Цветков, кардиолог. За да стигнем до кабине­та му минаваме през почти целия град и затова решаваме, че кратката статистика няма да е излишна.

Сандански е град в Югозападна Бъл­гария. Римското се­лище на мястото на днешния град се на­ричало Дезудава, а дошлите след визан­тийците славяни го нарекли Свети Врач. В района на Сандан­ски се смята, че е ро­ден и живял Спартак от племето Меди. Па­метникът на Спартак в началото на града е един от символите му.

Град Сандански е административен център на Община Сандански с население от 30 652 души. Намира се в област Благо­евград, в Санданско-Пе­тричката котловина, в подножието на Пирин. Ку­рортът отстои на почти ед­накво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града мина­ва и железопътната линия по трасето София – Кулата – Солун. Близо да Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в Бъл­гария и живописното село Лешница, в което можете да намерите красотата и спокойствието на истин­ската провинция.

Сандански е разполо­жен амфитеатрално вър­ху крайните югозападни склонове на Пирин плани­на по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разполо­жение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благопри­ятните му климатични осо­бености.

Градът, разположен на надморска височина 240-290 м., е най-топлият бъл­гарски град през всички годишни сезони, като про­дължителността на слън­чевото греене надминава 2 450 часа, създавайки усло­вия за целогодишни слън­чево-въздушни процедури.

Докато изчетохте цялата тази информация, ние се озовахме пред къщата на д-р Цветков. Тук, на цял един етаж, са разположени чакалня, приемен кабинет, функционален кабинет. Ин­териорът е приветлив, об­новен и създава усещането за добро обслуж­ване.

Пациенти, разбира се, не липсват. Ма­кар, че работ­ното време е до 12.00, рядко вратата се за­ключва преди 13.00…Изчак­ваме търпеливо и разговорът ни започва.

– Здравейте, колега. Дойде и нашият ред…

– Добре до­шли в Сандан­ски!

– Убедени сме! Тук хората винаги са много позитив­ни. Сигурно е от климата и слънцето.

– Такива сме… и скромни, скромни…

– Д-р Цвет­ков, дойдохме да говорим за хипертония, но от ваши прия­тели разбрахме, че май по-инте­ресната тема е рок-музиката.

– Хванахте ме. Това е моята слабост.

– Разкажете ни…

– Всичко за­почна в гим­назията, тук, в Сандански. Сформирахме си рок-група и по цял ден дрън­кахме парчета на Лед Цепелин. Аз бях бас-кита­рист и вокал, а бившият главен архитект на града (Здравко Попов) беше соло-китарист. В началото бяхме много зле, но после се понаучихме да свирим и дори започнахме участия по бригади, ресто­ранти. Факт е, че свирихме на собствения си бал.

– Вие сте поредния при­мер за колега-музикант.

– Това не е рядко явление сред лекарите. Явно меди­цината се разбира добре с музиката.

– А как се разви музикал­ната кариера?

– Ами, никак…Групата про­съществува докато бяхме в гимназията. После всеки си пое по пътя. Смешното е, че докато свирехме, от Комсо­мола ни харесаха и ни вклю­чиха в програмата за различ­ни активности. По „онова“ време имаше стандарти за процентното съотношение на български, руски и запад­ни песни. Разбира се, про­центът за западните парчета беше най-нисък.

– Помните ли нещо комич­но от онези години?

– Комичното беше, че нашата улица се явяваше фронтовата линия, която разделяше двата лагера – феновете на Дийп Пърпъл и Лед Цепелин. Надсвирвахме се с магнетофони и въобще, беше голям купон…

– И как сред този музика­лен фон се озовахте в меди­цински университет?

– Странно…Аз съм пър­вият медик във фамилията. Навремето мислех да кан­дидатствам право или архи­тектура. За тези специално­сти, обаче, трябваха много големи връзки, каквито аз нямах. И тогава си казах: „а защо не медицина“? Инте­ресна, престижна професия. А и биологията и химията ни кога не са ми били чужди.

– Как се раз­виха не­щата?

– При­еха ме в София, дипло­мирах се 1981-ва година и по раз­преде­ление се озовах участъ­ков ле­кар в Мелник. Рабо­тих там около година и след като се освобо­ди едно място в болницата в Сандански, се преместих. Бях във функционален ка­бинет, след това специа­лизирах кардиология (със специалност съм от 1990-та година), бях завеждащ отде­ление…Мога да кажа, че съм видял и две и двеста.

– Вече сте частник. Това ли е правилния избор?

– За мен – определено. Сам съм си началник и така се чувствам най-добре. Явно през годините не съм се из­ложил, защото не се опла­квам от липса на пациенти. Успях да обзаведа един съ­временен кабинет, в който определено си мисля, че се практикува модерна карди­ология.

– Да, и ние така чухме, а и виждаме. Като какъв тип лекар се определяте – тра­диционалист или любител на най-новото?

– За мен истината е по сре­дата. Знам, че винаги мога да разчитам на доказали се през годините медикаменти. Опитът ми с класическите молекули е огромен.

От друга страна в послед­ните години имаме сериозен избор на нови и доказали се лекарства, които няма как да не използвам. Типичен е примерът с приложението на сартаните. Трябваха им 5-6 години, докато станат масов избор, но в момента при установена хипертония прибягвам основно към тази група.

Разбира се, работя с ши­рока група лекарства, като се съобразявам първо с нуждата на пациента. Фи­нансовият момент също не е маловажен – не мога да изпиша скъпа терапия на човек, който не може да си я позволи. За съжаление го­ляма част от хората нямат възможност за по-класни­те лекарства и са прину­дени да пият генеричните форми.

– Цените не се ли из­равниха в последните години?

– Има нещо такова. Пре­димствата на конкуренция­та са, че по-евтините генери­ци свалиха цените и на ори­гиналните форми. Прави сте, че ако пациентът приема два пъти дневно генеричен сартан, цената излиза почти същата като на оригинален , който се приема еднократ­но.

– Кабинетите Ви изглеж­дат страхотно – чисто, под­редено, с достатъчно място за нормална работа. И обо­рудването Ви е на ниво.

– Преди години, когато реших да започна като до­болничен кардиолог, на­правих основен ремонт на помещенията и съобразих интериора с изискванията за такава дейност. Смятам, че е нормално пациентите да имат обширна чакалня, кабинетите да са достатъч­но широки, за да се работи при нормални условия. С времето инвестирах и в ка­чествена апаратура, която е задължителна в съвремен­ната кардиология. Бих мо­гъл да кажа, че съм затво­рил кръга в обслужването на кардио-пациента.

– Какви са отношенията Ви с другите колеги в Сан­дански? Задружни ли сте или като повечето случаи с печат „Made in BG“ има анта­гонизми?

– Сандански не е голям град и тук всички се позна­ваме. Не знам дали това е причината, но мога смело да кажа, че атмосферата сред колегията е отлична. Важно­то е всеки да си копае в гра­динката и да не се меси в чуждата. Моят принцип е да се държа с хората така, как­то бих искал те да се държат с мен.

– За музиката разбрахме. Някакви други хобита?

– Обожавам да се разхож­дам из планините и горите наоколо. Имам си верен сподвижник в това занима­ние. Тя е дама, порода хъски и винаги ми прави компания.

Друга слабост са ми гъби­те. Смея да твърдя, че ги по­знавам и при разходките си около Сандански не пропус­кам да посъбера.

– Да, това го признаваме с благородна завист – приро­дата наоколо е невероятна!

– Така е. Няма да изпадам в подробности, но сме заоби­колени от уникален ладшафт и местата за единение, раз­ходки и туризъм са десет­ки. Човешката дейност все още не е успяла да засегне сериоз­но тази част от страна­та ни и наисти­на може много да се обика­ля – ми­нерални извори, истори­чески и рели­гиозни забеле­жително­сти.

Бли­зостта с Гърция също е благо­приятен фактор за града, защото тук идват доста гръцки туристи. В България им е евтино, а и доста по-красиво…Това раз­движва и местната икономи­ка, хората имат работа. Да не говорим, че сигурно няма човек в Сандански, който да не е бил на море в Гърция…

– Ех, размечтахме се…

– Да, а мен ме чака рабо­та…

Пожелаваме на д-р Цветков лек ден и бързаме да се пото­пим в минералния басейн на бившата правителствена ре­зиденция „Свети Врач“.

Вестник “ Топ Преса „