Д-р Орлин Цветков от Сандански: в Сандански сме позитивни и скромни!
-
- февруари 27, 2019
Нашият екип обича Югозападна България. Тук винаги е по-топло, хората винаги са по-усмихнати и ако веднъж си им спечелил доверието, това е гаранция за дълготрайни контакти.
Първото ни интервю в Сандански е с д-р Орлин Цветков, кардиолог. За да стигнем до кабинета му минаваме през почти целия град и затова решаваме, че кратката статистика няма да е излишна.
Сандански е град в Югозападна България. Римското селище на мястото на днешния град се наричало Дезудава, а дошлите след византийците славяни го нарекли Свети Врач. В района на Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от племето Меди. Паметникът на Спартак в началото на града е един от символите му.
Град Сандански е административен център на Община Сандански с население от 30 652 души. Намира се в област Благоевград, в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътната линия по трасето София – Кулата – Солун. Близо да Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в България и живописното село Лешница, в което можете да намерите красотата и спокойствието на истинската провинция.
Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.
Градът, разположен на надморска височина 240-290 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури.
Докато изчетохте цялата тази информация, ние се озовахме пред къщата на д-р Цветков. Тук, на цял един етаж, са разположени чакалня, приемен кабинет, функционален кабинет. Интериорът е приветлив, обновен и създава усещането за добро обслужване.
Пациенти, разбира се, не липсват. Макар, че работното време е до 12.00, рядко вратата се заключва преди 13.00…Изчакваме търпеливо и разговорът ни започва.
– Здравейте, колега. Дойде и нашият ред…
– Добре дошли в Сандански!
– Убедени сме! Тук хората винаги са много позитивни. Сигурно е от климата и слънцето.
– Такива сме… и скромни, скромни…
– Д-р Цветков, дойдохме да говорим за хипертония, но от ваши приятели разбрахме, че май по-интересната тема е рок-музиката.
– Хванахте ме. Това е моята слабост.
– Разкажете ни…
– Всичко започна в гимназията, тук, в Сандански. Сформирахме си рок-група и по цял ден дрънкахме парчета на Лед Цепелин. Аз бях бас-китарист и вокал, а бившият главен архитект на града (Здравко Попов) беше соло-китарист. В началото бяхме много зле, но после се понаучихме да свирим и дори започнахме участия по бригади, ресторанти. Факт е, че свирихме на собствения си бал.
– Вие сте поредния пример за колега-музикант.
– Това не е рядко явление сред лекарите. Явно медицината се разбира добре с музиката.
– А как се разви музикалната кариера?
– Ами, никак…Групата просъществува докато бяхме в гимназията. После всеки си пое по пътя. Смешното е, че докато свирехме, от Комсомола ни харесаха и ни включиха в програмата за различни активности. По „онова“ време имаше стандарти за процентното съотношение на български, руски и западни песни. Разбира се, процентът за западните парчета беше най-нисък.
– Помните ли нещо комично от онези години?
– Комичното беше, че нашата улица се явяваше фронтовата линия, която разделяше двата лагера – феновете на Дийп Пърпъл и Лед Цепелин. Надсвирвахме се с магнетофони и въобще, беше голям купон…
– И как сред този музикален фон се озовахте в медицински университет?
– Странно…Аз съм първият медик във фамилията. Навремето мислех да кандидатствам право или архитектура. За тези специалности, обаче, трябваха много големи връзки, каквито аз нямах. И тогава си казах: „а защо не медицина“? Интересна, престижна професия. А и биологията и химията ни кога не са ми били чужди.
– Как се развиха нещата?
– Приеха ме в София, дипломирах се 1981-ва година и по разпределение се озовах участъков лекар в Мелник. Работих там около година и след като се освободи едно място в болницата в Сандански, се преместих. Бях във функционален кабинет, след това специализирах кардиология (със специалност съм от 1990-та година), бях завеждащ отделение…Мога да кажа, че съм видял и две и двеста.
– Вече сте частник. Това ли е правилния избор?
– За мен – определено. Сам съм си началник и така се чувствам най-добре. Явно през годините не съм се изложил, защото не се оплаквам от липса на пациенти. Успях да обзаведа един съвременен кабинет, в който определено си мисля, че се практикува модерна кардиология.
– Да, и ние така чухме, а и виждаме. Като какъв тип лекар се определяте – традиционалист или любител на най-новото?
– За мен истината е по средата. Знам, че винаги мога да разчитам на доказали се през годините медикаменти. Опитът ми с класическите молекули е огромен.
От друга страна в последните години имаме сериозен избор на нови и доказали се лекарства, които няма как да не използвам. Типичен е примерът с приложението на сартаните. Трябваха им 5-6 години, докато станат масов избор, но в момента при установена хипертония прибягвам основно към тази група.
Разбира се, работя с широка група лекарства, като се съобразявам първо с нуждата на пациента. Финансовият момент също не е маловажен – не мога да изпиша скъпа терапия на човек, който не може да си я позволи. За съжаление голяма част от хората нямат възможност за по-класните лекарства и са принудени да пият генеричните форми.
– Цените не се ли изравниха в последните години?
– Има нещо такова. Предимствата на конкуренцията са, че по-евтините генерици свалиха цените и на оригиналните форми. Прави сте, че ако пациентът приема два пъти дневно генеричен сартан, цената излиза почти същата като на оригинален , който се приема еднократно.
– Кабинетите Ви изглеждат страхотно – чисто, подредено, с достатъчно място за нормална работа. И оборудването Ви е на ниво.
– Преди години, когато реших да започна като доболничен кардиолог, направих основен ремонт на помещенията и съобразих интериора с изискванията за такава дейност. Смятам, че е нормално пациентите да имат обширна чакалня, кабинетите да са достатъчно широки, за да се работи при нормални условия. С времето инвестирах и в качествена апаратура, която е задължителна в съвременната кардиология. Бих могъл да кажа, че съм затворил кръга в обслужването на кардио-пациента.
– Какви са отношенията Ви с другите колеги в Сандански? Задружни ли сте или като повечето случаи с печат „Made in BG“ има антагонизми?
– Сандански не е голям град и тук всички се познаваме. Не знам дали това е причината, но мога смело да кажа, че атмосферата сред колегията е отлична. Важното е всеки да си копае в градинката и да не се меси в чуждата. Моят принцип е да се държа с хората така, както бих искал те да се държат с мен.
– За музиката разбрахме. Някакви други хобита?
– Обожавам да се разхождам из планините и горите наоколо. Имам си верен сподвижник в това занимание. Тя е дама, порода хъски и винаги ми прави компания.
Друга слабост са ми гъбите. Смея да твърдя, че ги познавам и при разходките си около Сандански не пропускам да посъбера.
– Да, това го признаваме с благородна завист – природата наоколо е невероятна!
– Така е. Няма да изпадам в подробности, но сме заобиколени от уникален ладшафт и местата за единение, разходки и туризъм са десетки. Човешката дейност все още не е успяла да засегне сериозно тази част от страната ни и наистина може много да се обикаля – минерални извори, исторически и религиозни забележителности.
Близостта с Гърция също е благоприятен фактор за града, защото тук идват доста гръцки туристи. В България им е евтино, а и доста по-красиво…Това раздвижва и местната икономика, хората имат работа. Да не говорим, че сигурно няма човек в Сандански, който да не е бил на море в Гърция…
– Ех, размечтахме се…
– Да, а мен ме чака работа…
Пожелаваме на д-р Цветков лек ден и бързаме да се потопим в минералния басейн на бившата правителствена резиденция „Свети Врач“.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
