Д-р Благой Калпачки: Как да излекуваме инсулиновата резистентност с бокс и кондиционни тренировки?

В контекста на новите житейски реалности, диабетът представлява здравен проблем с изключително сериозни, не само личностни, но и социално значими последствия, в световен мащаб, тъй като обхваща голям процент от населението на Земята. Според някои социологически изследвания се очаква до 2030 г. болните от това заболяване да станат над 600 млн. души. България е на едно от челните места, като днес заболелите са около 10% от населението на страната ни.

Какво всъщност представлява това заболяване и защо е толкова опасно за нас?
Захарният диабет (англ.Diabetes mellitus) е метаболитно състояние, характеризиращо се с повишаване на кръвнозахарните нива в резултат на редица генези:
• нарушена инсулинова секреция;
• нарушено инсулиново действие;
• комбинация от двете;
Най-общо това заболяване може да се класифицира, като:
• захарен диабет тип 1 (10% от случаите) – дължащ се на загуба на бета клетки в панкреаса и абсолютен дефицит на инсулин.
• захарен диабет тип 2 (90% от случаите) – се дължи на основно на инсулинова резистентност и недостатъчност на бета клетките. Инсулиновата резистентност представлява намален ефект на инсулина, което води до намалено усвояване на глюкозата от клетките. Бета-клетъчната недостатъчност се изразява във недостъчна секреция на инсулин, особено в бързата начална фаза на инсулинова секреция след покачване на кръвната захар след нахранване. Сама по себе си инсулиновата резистентност може да доведе до диабет тип 2, защото при повечето индивиди тя се компенсира от повишена секреция на инсулин от бета клетките.
Причините за развитието на това заболяване са :
• Генотипни фактори: затлъстяването и наследствена предразположеност към развиване на това заболяване.
• Фенотипни фактори :урбанизацията, вредните хранителни навици, намалената физическа активност и др.

В настоящата статия вниманието ни ще се фокусира, върху методика за подпомагане на лечението на инсулиновата резистентност (преддиабетно състояние) чрез бокс и кондиционни тренировки.

Защо бокс?
Боксът е предимно анаеробен (20-30%,70-80%), ацикличен и изключително динамичен спорт. Характеризира се с остър, директен конфликт с противник, сложни двигателни дейности изпълнявани в условията на динамично изменяща се среда на непрекъснат преход от фаза атака към фаза защита (и обратно). Боксът, като спорт изисква: вариативност на действията, импровизация и творчески решения, бързи и непрестанни промени на движенията, специфичен спортен интелект, психологическа устойчивост, висок праг на болка, сложна двигателна реакция, високи нива на кондиционните и координационните способности и др.
Включените в него атакуващи, защитни и контраатакуващи двигателни действия се изпълняват в изключително динамично променяща се среда, която много трудно би могла да бъде прогнозирана при предварителната подготовка за състезателната дейност на боксьорите.
По време на тренировка, трениращите трябва да подържат интензивността на упражненията, силата на удара, скоростта и точността на движенията дори и при увеличаване на умората.
Масовият бокс поставя акцента на добре развитите сърдечно-съдови и респираторни функции на организма. Документирано е, че хората, които тренират бокс имат много добре развит аеробен капацитет.

Краткият период на почивка по време на тренировка не позволява на лактататът във кръвта да спадне, точно когато е във пика си.

Тренировката в бокса изисква толерантността към високи нива на млечна киселина и сърдечен ритъм. Нивата на млечна киселина трябва да са около 9.0 Mmol/L, а сърдечният ритъм около 180 bpm.

Когато интензитетът на активност се увеличава, производството на млечна киселина в мускулите също се увеличава, което води до натрупване на млечна киселина в кръвта. Сърдечният ритъм е праволинейно свързан с изразходвания кислород, затова измерването на пулса по време на тренировка показва аеробните и анаеробните нужди, както и покачването на млечна киселина в кръвта. Всичко това води до ускоряване на пулса.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса