Мелник – вино и любов

Наско Петев е кмет на най-малкия ни град от 2015 г. Амбициозният управник не спира да вярва, че Мелник заслужава по-добро бъдеще. Заедно с местните хора работят за развитието на туризма и за подобряването на инфраструктурата в архитектурно-историческия резерват. Петев е категоричен, че държавата трябва да има специално отношение към такива курортни селища и да инвестира в тяхното развитие. За проблемите, за туризма, за църквите, за историята, за миналото, настоещето и бъдещето говори кметът на Мелник.  

– Мелник само на празници като „Златен грозд” ли се пълни с толкова много туристи?

– Мелник е селище от хилядолетия. Има богата и велика история. Нормално е в празничните дни гостите да са повече. И днес си заслужава човек да дойде в Мелник не само на традиционните мероприятия, които организираме, но и в други дни. За празника на виното е пълно с народ, това ни радва. Там, където има вино, има и любов. Затова най-малкият ни град Мелник е благословен. Градът ни пази своите древни традиции. Тук хората са сред най-гостоприемните и това се вижда от всички гости. Мелничани отворят и сърцата, и домовете си, като не забравят да отворят и бутилките с домашно вино, за да почерпят гостите си.

– Кое води туристите под прочутите Мелнишки пирамиди?

– Най-вече идват, за да видят красивата природа, уникалната ни архитектура, която на друго място у нас не може да се види. Ние сме архитектурно-исторически резерват с много богата история. Нашенци и чужденци опитват нашите традиционни ястия и нашето прочуто мелнишко вино, с което се славим в целия свят. То е направено от сорта „Широка мелнишка лоза”, който само по тези места расте.

– Виненият туризъм в района набира ли скорост?

– Развива се с пълна сила. Тук няма къща без бъчви с вино. Все повече са винарските изби. Те предлагат на посетителите най-качествените си вина с подчертана индивидуалност и с усещане за автентичния мелнишки произход. Всички лозя са сертифицирани съгласно българското и европейското законодатество за производство на биологично грозде. Тук виреят много добре и други сортове грозде – „Мелник 55”, „Мерло” и „Каберне”, които са характерни за Мелнишкия регион и са визитната картичка на производителите. Винарите се хвалят, че в последните години гостите в избите им се увеличават непрекъснато. Те работят в партньорство с община Сандански по проекти за реклама и мениджмънт на региона, както и за решаването на инфраструктурни проблеми в най-малкия ни град и околните селища.  Над 40 години живея в този град. Виждам, че от ден на ден идват все повече туристи в града. Гостоприемството ни ги води тук.

– Историята и архитектурата водят ли гости тук?

– Възрожденските ни къщи впечатляват всички посетители. Тук е най-голямата запазена до днес възрожденска къща на Балканите – Кордопуловата. Известният актьор от Холивуд – Арманд Асанте, бе голямата звезда във филма, който се снима през април 2017 г. тук. За финалните снимки на филма Мелник бе предпочетен сред 8 града в страната, пред Велико Търново, Созопол, Велинград, Банкя. Прочутата Кордопулова къща бе превърната в имение на албански мафиот и 5 дни не работи за посетители. Сградата е построена през далечната 1754 година. Направена е специално за производство, съхранение и търговия на вино.

Не е случайно, че историците откриват името на Мелник в древни документи, назован с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник, според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополският патриарх е „Богопазен“ или „Богоспасен“ град – крепост. Титла, давана  на градове със  слава  на силни християнски центрове и непристъпни твърдини. Градове, пазители на християнски реликви. Затова и в музея ни също има много висока посещаемост, в него има какво да се види и да се чуе.

През 2012 г. професор Виолета Нешева откри гроба на деспот Алексий Слав, владетел на Мелник в началото на XIII век. Предстои да почистим пътя до това свято място, да направим още една пътека до него, тъй като ходят много гости на гроба на деспот Слав. Само времето да се оправи, веднага ще започнем работа.

Мелник векове наред пази съкровища от разцвета на българската култура сред пясъчните мелове и каменните зидове. Затова вече две години – 2017 и 2018, проведохме фестивала „Мелнишки дни на възрожденската култура”. Местни майстори занаятчии и гости от страната представиха техники за изработване на мелнишка керамика, дърворезба, стъклопис, иконопис, а формации за автентичен фолклор показаха забравени български обичаи, обредни песни. Идеята ни е да се покажат битът и традициите на българите от Мелнишка и Светиврачка околия в далечното и не толкова далечно минало, както и да се разкаже на гостите малко познатата, но изключително интересна история на града.

– Управлявате града от 2015 г. Каква е промяната за тези над 3 години?

– Не мога да говоря за себе си, оценката трябва да я дадат хората. Но работим да променим облика на града. Моята задача беше да сплотя местните жители, не е тайна, че дълго време те бяха разделени и това пречеше на развитието на прекрасния ни град. За мен лично това е най-голямото постижение – обединението на мелничани. Що се касае за нашите задължения като кметство, като институция, ние си вършим работата. Хората и туристите виждат вече един чист и привлекателен град. Град без незаконни сметища. Павираме улици, поддържаме парковата градина. Направихме още един нов парк край паметника на Яне Сандански. Въведохме еднопосочна организация на движение на моторните превозни средства в населеното място. Дори искаме да въведем и тук платено паркиране, за да не допускат и задръствания, и много коли в града, които да замърсяват въздуха. Защото трафикът се увеличава, има какво още да се направи в тази посока. Тази година, с подкрепата на общинския кмет Кирил Котев, ще вложим малко повече инвестиции да довършим павирането на пътя. Имаме планове за възстановяването на бившия турски конак. Сградата е недвижима културна ценност с цялостно запазен архитектурен обем в Националния археологическия резерват „Античен, средновековен и възрожденски град Мелник”. Това е най-монументалната възрожденска обществена постройка в града. Откроява се сред запазените турски административни сгради в България с изискания си и елегантен архитектурния образ, в който са изявени местни традиции на жилищната архитектура и ориенталски декоративни мотиви, най-вече мавритански. По неофициални данни конакът е изграден през 1821 г., а през 90-те години на миналия век постройката е изоставена и пустее до днес. В годините сградата е била и административно здание, и училище, и пансион.

Мостът на река Мелнишка, която води до съседния квартал, също трябва да се укрепи. Има готов проект, дано се намери финансиране да го осъществим.

– И църквите са гордостта на мелничани. Колко от тях са действащи в момента?

– Религиозният туризъм също е много застъпен в Мелник. Искаме да върнем старата слава на религиозен център на Мелник. Тук някога е имало над 70 църкви, действали са 4 манастира. След много работа и ремонти сега тук с отворени врати са ежедневно четири – пет храма. Това са църквите „Света Петка”, „Свети Антоний”, „Свети Николай Чудотворец” и „Свети Йоан Кръстител”. Спасихме едни църкви от руините и ги възстановихме, други ремонтирахме. Ще продължим да възкресяваме църкви, защото всеки храм е средище на вярата и българщината. Сега ще започнем един ремонт на църквата „Свети свети Петър и Павел”, имаме обещание от Неврокопския митрополит Серафим да ни подпомогне финансово. Няма нужда от много средства. Искаме тази година да я отворим и нея като действаща църква, да се водят литургии, това е стара църква, на центъра, била е много посещавана навремето. А е затворена повече от 30 години. Тя е паметник на културата с национално значение, построена е през XIX век. С изключителна художествена стойност са иконостасът, амвонът, епископският трон, стенописите и иконите. Моя мисия е този прекрасен храм да отвори врати за миряни. Недопустимо е, че над 30 г. стои под ключ. А се нуждае от козметичен ремонт, от почистване, от освежаване, за да посреща вярващи. Бавно върви Мелник, но върви в правилната посока, развива се. И вярвам, че всяка следваща година ще е по-добра за града и неговите жители.

АВТОР Владимир Симеонов

kmeta.bg