Защо в Гоцеделчевската котловина се отбелязват твърде ниски средни зимни температури?

Няколко дни през първото десетдневие на м. януари тази година гр. Гоце Делчев бе споменат по националните медии като място с най-ниска сутрин температура в България. Веднъж минус 14 градуса, след това минус 13 градуса, минус 9 градуса и. т. н.

Как да си обясним тази климатична аномалия след като знаем, че градът ни се намира в най-южната част на България и спада към областта с преходно-средиземноморски климат? И че често тук от юг през зимата нахлува по-мек, средиземноморски /беломорски/ въздух, който оказва съществено влияние върху зимните температури и те рядко спадат под нула градуса? За да си изясним това, трябва да споменем, че температурата в даден район освен от географското му положение /географска ширина/, надморската височина и общата циркулация на атмосферата зависи още и от редица други местни фактори, които влияят чувствително върху времето и климата на дадено място. Ниските зимни температури в Гоцеделчевската котловина според нас се дължат на следните три причини.

Първо, надморската височина /510 м. /като климатичен фактор играе тук съществена климатична роля. В сравнение с другите котловинни полета на Южна България и по-специално със съседните – Санданското и Петричкото поле /съответно 180 и 150 м. /тя е сравнително по-голяма. . А знаем, че с увеличение на надморската височина температурата се понижава.
Втората и според нас най-съществена причина е, че Гоцеделчевското поле представлява много ясно изразена котловина. Тя е обградена отвсякъде от високи планини и хълмове. На изток са западните разклонения на Родопския дял Дъбраш, а на запад много стръмните склонове на Южен Пирин силно притискат котловината.

Тук изведнъж се издигат пиринските върхове Острец, Лясковски връх, Ючдурук и др., които превишават 1500 м. По техните долини и склонове през зимата твърде активно се проявяват планинските студени падащи ветрове. В тази котловина през зимата се задържа голямо количество студен въздух, тъй като той не може да се източи по долината на р. Места поради затвореността на полето. Този въздух се изстудява още повече и образува плътен приземен слой. Изстудяването на въздушните слоеве е особено интензивно, когато има снежна покривка и тихо, безветрено време. При такава именно обстановка се измерват едни от най-ниските температури в полето. В същия момент горе в Пирин – в с. Делчево и на Попови ливади –температурата е с няколко градуса по-висока. Това явление, както е известно, се нарича температурна инверсия. Тя е много характерна за Гоцеделчевската котловина.

Третата причина е тази, че по долината на р. Места твърде слабо се чувства прякото средиземноморско климатично влияние. Това е така, защото речната долина е твърде тясна и с много извивки. Тук ридовете на Родопите и Драмски Боздаг съвсем се доближават, а това не позволява свободния достъп на беломорския въздух. . На север, при Момина клисура, речната долина е съвсем тясна, и така се оформя една напълно затворена котловина. Същото например не може да се каже за Санданското и Петричкото поле, където долината на р. Струма е сравнително по-отворена на юг, където Рупелският пролом все пак позволява нахлуването на по-мек средиземноморски въздух от юг.

Друга съществена причина от наша гледна точка са и някои особености в атмосферната циркулация, През тези студени зими, за които става дума, както и за други подобни на тях, нахлуващият студен въздух от арктичен произход или преизстуден континентален въздух на умерените ширини, достигайки до Беломорския басейн, изведнъж прекъсва притока си откъм север и остава над тези земи като изолирано тяло до пълната му или частична локална трансформация. В същото време над други райони на страната господстват по-топли въздушни маси, докато над затвореното Гоцеделчевско поле остава да доминира студеният въздух.
Случаят с ниските зимни температури по тези места свидетелствува за голямата роля, която играе релефът за локалните климатични особености.

Атанас Панчелиев

Вестник “ Топ Преса „