Историята на благоевградския съдия, който отказа да прекръсти Радка на Вилелаурия…
-
- януари 22, 2019
Най-колоритният благоевградски магистрат вкарва в решенията си и развлекателна част, която образова и провокира четящия да потърси още и още информация
Кое е общото между Робин Худ, Дядо Мраз, Бай Ганьо, Кристо, Сенека, Хораций, Евангелието, метъл групата HIM и рок бандата The Rasmus? На пръв поглед – нищо. Ако обаче се прочетат някои от делата на окръжния съдия в Благоевград Владимир Ковачев, ще се срещнат на някоя от многото страници в кориците на съдебните спорове, които той решава.
Нетипично за човек в черна тога, Владимир Ковачев изпълва мотивите си не само със строго юридически доводи, но вкарва и развлекателна част, която образова и провокира четящия да потърси още и още информация. Единствен е, който пише подобни решения, станали негова запазена марка. Адвокатите в началото се учудвали, а после бързали да видят мотивите,
ЗА ДА ОТКРИЯТ ЗАКАЧКА ИЗВЪН ТЕЖКИТЕ ПРАВНИ
норми. Няколко са атрактивните дела, които е гледал, като първото, в което си позволи по-свободен изказ, е от декември 2013 г. Тогава лидерът на ДСБ в Благоевград Калоян Ханджийски преобрази като Дядо Коледа паметника на Димитър Благоев. И се сдоби с дело за дребно хулиганство, което се падна на съдия Ковачев, още правораздаващ в районния съд.
Адвокат на Ханджийски бе неговият съпартиец ген. Атанас Атанасов. Двамата извадиха доводи за спорната личност на Дядото, усъмниха се в ефекта от прилагането на Указа за борба с дребното хулиганство още от времето на „мракобесния комунистически режим – 1963 г.“. Въпреки че съдия Ковачев определи като „блестяща“ пледоарията на ген. Атанасов, осъди на 100 лв. глоба клиента му.
Мотивите обаче бяха изключително занимателни. „Годината на създаването на указа не може да е единствено мерило за адекватността и приложимостта на съдържанието му. Известно е, че
В АНГЛИЯ НАПРИМЕР ВСЕ ОЩЕ ДЕЙСТВАТ ЗАКОНИ, ПРИЕТИ ПРЕДИ СТОТИЦИ ГОДИНИ,
като това обстоятелство не кара англичаните да не се съобразяват с тях.
Духът на епохата и историческите съображения, при които е бил приет указът, също не могат да бъдат достатъчни критерии за неговата оценка, особено в наши дни. Когато, както в случая, се преминат границите на добрия тон и вкус, уместната политическо-коледна шега става неудачна политическо-дядомразовска бурлеска“, пише съдията.
Коментира и спорната личност на Благоев: „Какъвто и да е бил в действителност Благоев – социалист, социалдемократ, комунист, българин, македонец, славянин от с. Загоричане или ескимос – неоспорим факт е, че от дълги години паметникът му стои на централния площад на Благоевград и
ТОЗИ ПАМЕТНИК ТРЯБВА ДА СЕ УВАЖАВА И ПАЗИ,
а не да се правят подигравки с него, като се боядиса като Дядо Мраз и му се сложи чувал, носещ оставката на правителството.
Културните и възпитани хора, както и хората с евро-атлантически ценности (каквито несъмнено са членовете и симпатизантите на политическа партия “Демократи за силна България”, включително и уважаемият г-н Ханджийски) ценят културно-историческите паметници, съхраняващи националната памет, и се отнасят по подобаващ начин с тях.“
Съдия Ковачев прави и едно сравнение: „Груба неградска хулиганска проява ще бъде и ако например членове на БСП боядисат великолепния паметник на известния юрист г-н Светослав Лучников в София и
СЛОЖАТ В КРАКАТА МУ ЧУВАЛ С НАДПИС С ИСКАНЕ НА ОСТАВКАТА
на националния лидер на политическа партия “Демократи за силна България” г-н Радан Кънев (също известен юрист и адвокат). Подобни деяния не отиват на активистите на никоя национално отговорна политическа сила в Република България.
Те следва да се порицават и санкционират по съответния законов ред, защото в България трябва да властва върховенството на закона (Dura lex, sed lex, са казали древните римляни, ненапразно).“
За да мотивира решението си още по-добре, магистратът е изчел всякакви коментари в социалните мрежи за преобразения паметник. Там открива, че оценките за деянието са разнопосочни.
„Варират от обявяването на г-н Ханджийски за новия Левски до призиви за изпращането му в Белене или в Централния софийски затвор при бай С. в прословутата килия с южно изложение. Накрая следва да се отбележи, че процесното „творчество“ на г-н Ханджийски твърде слабо (най-меко казано) се доближава до това на световноизвестния творец Кристо Явашев, като приликите между тях клонят към нула.“
„Уважавам всички паметници и затова не приемам да се сквернят по какъвто и да е начин“, каза пред наш репортер магистратът, който е от Варна, но правораздава в Благоевград.
Смята, че не е грешка в подобни дела да вкарва по-свободен изказ и дори
ВЕЧЕ ИМАЛ “ПОСЛЕДОВАТЕЛИ” В СТОЛИЧНИ СЪДИЛИЩА
Другото атрактивно дело, което е гледал, бе за смяна на името на Радка, която иска да се казва Вилелаурия или в краен случай Вили. Сложното име измислила като съчетание на Виле и Лаури – любими нейни музиканти. Виле – вокалист на финландската метъл група HIM, а Лаури – вокалист на друга известна финландска рок група – The Rasmus.
Желаното сложно име провокира съдия Ковачев, който иначе не е фен на метъла, да изчете всичко за двете банди. На няколко страници от решението подробно е описал историята на групите, членовете им, стиловете, в които свирят, символите, които използват, дрехите, с които се обличат, и др. подробности, които вероятно са непознати и за най-върлите им фенове.
Написал е и биографията на Виле Хермани Вало, дори е открил, че се е родил в 8,28 ч. От съдебното решение може да се разбере и кое е гаджето на музиканта, КАКВИ ТАТУИРОВКИ ИМА, ПО КОЛКО ЦИГАРИ Е ПУШИЛ
на ден и как ги е отказал, какви зависимости има. Същата пълна справка съдия Ковачев е направил и за втората група с вокалист Лаури Юльонен.
Цитира негови изказвания. Ако фенове на Лаури искат да разберат какъв е истинският цвят на косата му, как я боядисва, какви пера си слага, как сам се подстригва и защо си лакира само ноктите на лявата ръка в черно, е добре да прочетат съдебното решение.
Желанието на Радка да се прекръсти на Вилелаурия Ковачев определя като „най-меко казано – екстравагантно“ и отказва, въпреки че идеята „е в духа на днешните модерни времена“. Магистратът ги определя като време, „когато се правят гей паради, сключват се еднополови бракове, обособи се трети пол и вече не се знае жените жени ли са, а мъжете – мъже ли са“.
Вкарва и още коментари, че „навсякъде по света, а и в България, се срутват всякакви морални и семейни ценности“. Цитира и реклама, в която се казва, че „традициите вече не са това, което бяха“.
След това се спира на съдебната институция. „Съдът поначало е замислен като една консервативна институция, която наред със законите е призвана да брани и обичаите, традициите и морала. В този смисъл името Вилелаурия, избрано от молителката, е дълбоко неприемливо и чуждо на българската именна традиция.
За съжаление на молителката тя не е родена във Финландия, а в България. Ако беше обратното, сигурно съдът във Финландия би допуснал исканата от нея промяна. Unfortunately, настоящият съдебен състав също се съотнася към консервативните такива
(ДЕМЕК Е “КОНСЕРВА” –
ако може да се направи подобна аналогия с израза на Бай Ганьо: „Бай Иречек, ти май-май си консерва, както виждам?“), поради което и няма да промени името на молителката от Радка на Вилелаурия“, се казва в мотивите на съда, но пък позволява да се преименува на Вили.
Наскоро съдия Ковачев реши и друго странно дело на столичанин, който иска 6 млн. лв. обезщетение от държавна институция. Въпросният господин води почти 100 дела, обича да съди наред и все за много милиони. Така един от исковете му стигнал до съдия Ковачев.
След като излага юридическите мотиви за отхвърляне на иска, магистратът накрая не изменя на себе си и пише: „Макар и да е дълбоко убеден, че г-н Б. е несъмнено човек достоен, мъдър, благоразумен, почтен и честен –
НАПРАВО ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ РОБИН ХУД
– и искрено адмирира неговите неизтощими усилия да се бори с недостатъците и недъзите на нашето общество и държава, настоящият състав на Окръжен съд – Благоевград, в крайна сметка и със съжаление реши да отхвърли исковата му молба.“
Дори и в сложни и заплетени казуси Ковачев пак намира място за интересни мисли. При решаване на сериозен търговски спор, след като излага правната мотивация, не пропуска да вкара и нещо от богатата си обща култура:
„Казусът има и философско-правна страна. Още в древността Horatius е задал риторичния въпрос: Q. sunt leges sine moribus? (“Какво са законите без добри нрави?”), за да подчертае значението и нуждата от хармония и непротивопоставяне на двете групи правила, понеже при липса на добри нрави и висок обществен морал регулаторната сила на правните норми рязко отслабва.
Едва ли някой може да отрече, че това важи и днес. Моралът установява критериите за оценка на едно или друго поведение, а добрите нрави представляват трансформация на моралните критерии в правила за поведение. Честността е основа на справедливостта (F. est justutae fides). Накрая побеждава справедливото дело (Tandem bona causa triumphat). Ноторен е изразът F. iustitia et pereat mundus! – „Да възтържествува справедливостта, та макар и светът да погине!“.
В случая, за да се възстанови справедливостта, исковете за нищожност трябва да бъдат уважени. В този ред на мисли, и въпреки старата, но златна житейска максима, че solum certum nihil esse certi, Окръжен съд – Благоевград, реши…“
42-годишният магистрат признава, че едно от тежките дела, които е водил, е на бивш митничар, който
ИСКА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕЗАКОННО ПОДСЛУШВАНЕ
И отново след излагане на правните мотиви не пропуска да припомни няколко древни сентенции, за които твърди, че се отнасят както за действията на полицията, така и за събраните секретни данни за митничаря: Non est fumus absque igne (“Няма дим без огън”), Non enin est occultum, guod non manifestetur (“Няма нищо тайно, което да не стане явно” – Евангелие от Лука (8:17), Neminem metuit inndsens (“Невинният не се бои от никого”).
И на финала допълва: „Воден от златното правило Nec scire fas est omnia, формулирано от Horatius, Окръжният съд реши…“
Владимир Ковачев вероятно е сред най-четящите съдии у нас. Завършил е гимназия във Варна, където е изучавал старогръцки и латински. Обича историята и литературата. „Философията на правото“, „Християнските ценности като правообразуващ фактор“, „Философски нормативизъм в правото“, „Латински сентенции“ и речници са част от многото книги, които е подредил в кабинета си.
Не е семеен и затова вечер му остава време да чете. Освен правна, историческа и документална литература купува и криминалета. Не обича да пътува, затова пък пътеписите също са му любими.
Казва, че
СЕ Е УСЪВЪРШЕНСТВАЛ ДА ЧЕТЕ И ПИШЕ БЪРЗО,
така че за дългите мотиви по делата не му трябва много време. „Моите решения са нещо като експеримент. Разбира се, пиша ги по нестандартни дела, които позволяват по-фриволно изразяване. Когато обаче съм в състав с други колеги, не излагам свои виждания, за да не ангажирам и тях.
Такива решения може да се пишат на първа инстанция“, обяснява съдия Ковачев. Определя себе си като търпелив човек и затова в залата не реагира веднага, когато понякога страните по делото го нападат.
„Мисля, че те могат да изразят по-свободно мнението си дори и към съда. Когато обаче помежду си преминат добрия тон, се намесвам като арбитър“, обяснява магистратът, който пръв идва в съдебната палата в Благоевград – всяка сутрин още в 7,30 ч, малко след като съдебната охрана е отключила сградата.
Силвия Стоянова ю
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
