Мисионери на оръжието

Или как първите евангелисти в Банско, наред с новата вяра, проповядвали и свобода за Македония

На 7 октомври евангелист­ката църква в Банско – пър­вата по рода си на Балканите, чества 150-годишен юбилей, а само 2 дни по-рано – на 5 октомври, градът празнува и 106 години от своето осво­бождение.

Днес ви предоставяме раз­каз за това как първите про­тестанти тук, които през 1873 г. са получили от Високата порта ферман за изграждане на църковна сграда, после са се събирали в нея не само да проповядват Словото, но и да организират борбите за национална независимост. Материалът е съкратен вари­ант на изследване по темата на пастор Димитър Кърлев, който е начело на черквата в Банско вече 21 години.

Когато се създават протес­тантските църкви в Бълга­рия, тяхното желание и пър­ва цел е разпространение на благовестието на Христос. Християните са по подраз­биране пацифисти, или поне се очаква да са такива. И все пак първите протестанти в Банско са грабвали оръжие за свободата си и са били с народа в неговата борба с турци и гърци. В „Евангелски летопис“ пастор Герасим По­пов, който е роден през 1880 г. и е потомък на два видни бански рода – Хаджипопо­ви и Хаджиласкови, а след Илинденското въстание пре­минава в свободната част на България и работи като проповедник в Ихтиман, Костенец, Сестримо, Бело­во, Ямболско и в Чепинския край, където се установява през 1930 г. до края на живо­та си, описва този феномен с едно изречение: „За тези хора религия и народност са две отделни неща“. Българ­ските протестанти от всич­ки краища на страната са взели дейно участие в дви­жението за освобождаване на българския народ от тур­ското робство. В Пазарджик, в дома на Стоян Ангелов, е отсядал Левски. Иван Чеши­ров от Церово, Пловдивско, пък е бил един от десетници­те на Георги Бенковски.

В борбата за Македония големи заслуги имат протес­тантите от Пиринско – Раз­лог и особено Банско, и това не е случайно. Иван Бата­клиев в своята книга „Град Банско, антропогеографски изучавания“ споделя лични впечатления от посещенията си по този край: „Характерът на жителите на това градче е твърде интересен и се раз­личава от този на хората в околните селища. Трябва да се каже, че те са будни, гор­ди, със свободолюбив дух не само като планинци, но и по­ради своя произход и начин на живот и развитие. Твърде характерна черта е извън­редно силната любов към родното място и към всичко свое изобщо, което е нещо повече от местен патриоти­зъм. Те са начело на всички културни начинания в Разло­га и с доста високо ниво на грамотност, около 44%“.

През учебната 1896 – 1897 г. главен учител в Банско е Гоце Делчев, който слага и здравата основа на Въ­трешната македонска ор­ганизация тук и в Разлог. В годините от 1900 до 1903 ВМРО е в своя разцвет под ръководството на Димитър (Мингьо) Тодев. Едно от при­критията, които се използ­ват, е училището. Герасим Попов обяснява в своя „Ле­топис”: „Лично на мен, като на евангелски учител, Гоце ми говореше за сближение между православни и про­тестанти и за обединение на двете школа”. Това прераст­ва в нещо повече от просто говорене, поне за пастор По­пов, защото той самият ста­ва част от освободителното движение и дори описва мо­мента на своето заклеване лично пред Яне Сандански и Околийската организация като нещо изключително. Думите на Сандански той предава като доказателство за настроенията по онова време. „На 18 април 1902 г. войводата държа реч, в коя­то показа нуждата България и Македония да се вдигнат на борба: „Братя българи, Македония очаква всеки свой син, който е българин, да се приобщи към великото дело. Аз вярвам, че вие ще влезете в организацията и ще й служите предано. За до­брия и честен българин няма никаква спънка – религиоз­на или гражданска.”

Странно, или може би не, но е факт, че освободител­ното движение сближава православни и протестанти. Пак в „Летопис“ четем, че „през 1868 година, когато се появил евангелизмът в Бъл­гария, съпротивата от право­славната църква била голя­ма и протестантите по силата на султански ферман се оф­ормили в отделна община…”. Религиозните различия и проявеният фанатизъм и от двете страни създали една преграда и видимо разделе­ние. Обаче „главно Македон­ското революционно движе­ние изиграло сближаваща роля между православни и протестанти в Банско”.

Сериозен принос в този процес има и пастор Ата­нас Христов от Нова Заго­ра. Той идва в Разложкия край през есента на 1892-ра, стои една година в църквата в Разлог, мести се в Само­ков и през 1895-а се връща, този път в Банско. Описван е като скромен, общителен, родолюбец и таен бунтов­ник срещу потисничеството в Македония. Като плод на неговата дейност от еван­гелската църква в ръковод­ното тяло във ВМРО влизат петима души, други 25 ста­ват членове, а и останали­те работят за подготовката на Илинденското въстание. Мъжете правели патроните, жените месели хляб и су­хари, пренасяли пушки под фустаните си. Учителките Мария Тодева и Донка Бал­това организират женско революционно дружество. Като начало те привличат протестантските си колежки Елисавета Ушева, Спаска Ге­оргиева и Керяфинка Мавро­диева, които са изработили знамето. Една от най-актив­ните е Мария Проданичина, баба на поета Никола Вап­царов. Мария Колчагова пък криела комити и затова я сравнявали с легендарната Баба Тонка от Русе.

Повече от сигурно е и учас­тието на протестантите в от­вличането на мисионерката Елън Стоун на 3 септември 1901 г. след като тя била в Банско, за да води един от библейските курсове. До идеята да бъдат отвличани хора за откуп се стига под „благородната” кауза за на­биране на средства за оръ­жие. Именно посветените в новата вяра са предали деня и часа на тръгване, както и маршрута й. Първият проект да се нападне и обере тур­ската поща в Момина клису­ра, по пътя между Разлог и Неврокоп, се провалил, вто­рият – да се похити старият мисионер Джон Хаус, когато дойде в Разлог, не получил одобрението на централния революционен комитет, а третият бил отвличането на Елън Стоун. Той се осъщест­вява, без да се иска разреше­ние от ЦК на ВМРО по пред­ложение на Димитър Тодев, който тогава е председател на Околийския комитет. Два­ма души от ръководството са протестанти – Иван Кол­чагов и Иван Вълканов. В началото те са против, но по-късно се съгласяват.

За пленяването на миси­онерката е знаел и Георги Кондев, който тогава е про­поведник в църквата в Раз­лог. На него е поверена за­дачата да вземе револвера, който носи Жорж Цилка, за да не го използва по време на пленяването. Един от ки­раджиите, с чиито коне са пътували Елън Стоун и Кате­рина Цилка, също е бил про­тестант.

Случаят, който остава в ис­торията като „Аферата „Мис Стоун“, а в киното с филма „Мера според мера“, става известен с това, че в продъл­жение на месеци Яне Сан­дански и Христо Чернопеев развеждат пасторката и нейната спътница по плани­ните. Втората дори ражда по пътищата, а Елън след осво­бождаването си се превръща в пламенна защитничка на каузата за освобождение на Македония и изнася десетки беседи в САЩ по темата. Тя не дава и никакви сведения на полицията, които да по­могнат за залавянето на Сан­дански.