Мисионери на оръжието
-
- декември 21, 2018
Или как първите евангелисти в Банско, наред с новата вяра, проповядвали и свобода за Македония
На 7 октомври евангелистката църква в Банско – първата по рода си на Балканите, чества 150-годишен юбилей, а само 2 дни по-рано – на 5 октомври, градът празнува и 106 години от своето освобождение.
Днес ви предоставяме разказ за това как първите протестанти тук, които през 1873 г. са получили от Високата порта ферман за изграждане на църковна сграда, после са се събирали в нея не само да проповядват Словото, но и да организират борбите за национална независимост. Материалът е съкратен вариант на изследване по темата на пастор Димитър Кърлев, който е начело на черквата в Банско вече 21 години.
Когато се създават протестантските църкви в България, тяхното желание и първа цел е разпространение на благовестието на Христос. Християните са по подразбиране пацифисти, или поне се очаква да са такива. И все пак първите протестанти в Банско са грабвали оръжие за свободата си и са били с народа в неговата борба с турци и гърци. В „Евангелски летопис“ пастор Герасим Попов, който е роден през 1880 г. и е потомък на два видни бански рода – Хаджипопови и Хаджиласкови, а след Илинденското въстание преминава в свободната част на България и работи като проповедник в Ихтиман, Костенец, Сестримо, Белово, Ямболско и в Чепинския край, където се установява през 1930 г. до края на живота си, описва този феномен с едно изречение: „За тези хора религия и народност са две отделни неща“. Българските протестанти от всички краища на страната са взели дейно участие в движението за освобождаване на българския народ от турското робство. В Пазарджик, в дома на Стоян Ангелов, е отсядал Левски. Иван Чеширов от Церово, Пловдивско, пък е бил един от десетниците на Георги Бенковски.
В борбата за Македония големи заслуги имат протестантите от Пиринско – Разлог и особено Банско, и това не е случайно. Иван Батаклиев в своята книга „Град Банско, антропогеографски изучавания“ споделя лични впечатления от посещенията си по този край: „Характерът на жителите на това градче е твърде интересен и се различава от този на хората в околните селища. Трябва да се каже, че те са будни, горди, със свободолюбив дух не само като планинци, но и поради своя произход и начин на живот и развитие. Твърде характерна черта е извънредно силната любов към родното място и към всичко свое изобщо, което е нещо повече от местен патриотизъм. Те са начело на всички културни начинания в Разлога и с доста високо ниво на грамотност, около 44%“.
През учебната 1896 – 1897 г. главен учител в Банско е Гоце Делчев, който слага и здравата основа на Вътрешната македонска организация тук и в Разлог. В годините от 1900 до 1903 ВМРО е в своя разцвет под ръководството на Димитър (Мингьо) Тодев. Едно от прикритията, които се използват, е училището. Герасим Попов обяснява в своя „Летопис”: „Лично на мен, като на евангелски учител, Гоце ми говореше за сближение между православни и протестанти и за обединение на двете школа”. Това прераства в нещо повече от просто говорене, поне за пастор Попов, защото той самият става част от освободителното движение и дори описва момента на своето заклеване лично пред Яне Сандански и Околийската организация като нещо изключително. Думите на Сандански той предава като доказателство за настроенията по онова време. „На 18 април 1902 г. войводата държа реч, в която показа нуждата България и Македония да се вдигнат на борба: „Братя българи, Македония очаква всеки свой син, който е българин, да се приобщи към великото дело. Аз вярвам, че вие ще влезете в организацията и ще й служите предано. За добрия и честен българин няма никаква спънка – религиозна или гражданска.”
Странно, или може би не, но е факт, че освободителното движение сближава православни и протестанти. Пак в „Летопис“ четем, че „през 1868 година, когато се появил евангелизмът в България, съпротивата от православната църква била голяма и протестантите по силата на султански ферман се оформили в отделна община…”. Религиозните различия и проявеният фанатизъм и от двете страни създали една преграда и видимо разделение. Обаче „главно Македонското революционно движение изиграло сближаваща роля между православни и протестанти в Банско”.
Сериозен принос в този процес има и пастор Атанас Христов от Нова Загора. Той идва в Разложкия край през есента на 1892-ра, стои една година в църквата в Разлог, мести се в Самоков и през 1895-а се връща, този път в Банско. Описван е като скромен, общителен, родолюбец и таен бунтовник срещу потисничеството в Македония. Като плод на неговата дейност от евангелската църква в ръководното тяло във ВМРО влизат петима души, други 25 стават членове, а и останалите работят за подготовката на Илинденското въстание. Мъжете правели патроните, жените месели хляб и сухари, пренасяли пушки под фустаните си. Учителките Мария Тодева и Донка Балтова организират женско революционно дружество. Като начало те привличат протестантските си колежки Елисавета Ушева, Спаска Георгиева и Керяфинка Мавродиева, които са изработили знамето. Една от най-активните е Мария Проданичина, баба на поета Никола Вапцаров. Мария Колчагова пък криела комити и затова я сравнявали с легендарната Баба Тонка от Русе.
Повече от сигурно е и участието на протестантите в отвличането на мисионерката Елън Стоун на 3 септември 1901 г. след като тя била в Банско, за да води един от библейските курсове. До идеята да бъдат отвличани хора за откуп се стига под „благородната” кауза за набиране на средства за оръжие. Именно посветените в новата вяра са предали деня и часа на тръгване, както и маршрута й. Първият проект да се нападне и обере турската поща в Момина клисура, по пътя между Разлог и Неврокоп, се провалил, вторият – да се похити старият мисионер Джон Хаус, когато дойде в Разлог, не получил одобрението на централния революционен комитет, а третият бил отвличането на Елън Стоун. Той се осъществява, без да се иска разрешение от ЦК на ВМРО по предложение на Димитър Тодев, който тогава е председател на Околийския комитет. Двама души от ръководството са протестанти – Иван Колчагов и Иван Вълканов. В началото те са против, но по-късно се съгласяват.
За пленяването на мисионерката е знаел и Георги Кондев, който тогава е проповедник в църквата в Разлог. На него е поверена задачата да вземе револвера, който носи Жорж Цилка, за да не го използва по време на пленяването. Един от кираджиите, с чиито коне са пътували Елън Стоун и Катерина Цилка, също е бил протестант.
Случаят, който остава в историята като „Аферата „Мис Стоун“, а в киното с филма „Мера според мера“, става известен с това, че в продължение на месеци Яне Сандански и Христо Чернопеев развеждат пасторката и нейната спътница по планините. Втората дори ражда по пътищата, а Елън след освобождаването си се превръща в пламенна защитничка на каузата за освобождение на Македония и изнася десетки беседи в САЩ по темата. Тя не дава и никакви сведения на полицията, които да помогнат за залавянето на Сандански.
Be the first to leave a review.
