Логодаж – на клик разстояние от Брюксел

Благоевградското село Логодаж е само на хвърлей разстояние от границата с Македония. Всеки ден от тук профучават стотици ками­они, коли и автобуси, които пътуват към ГКПП-Станке Лисичково. Хората от годи­ни живеят със самочувстви­ето, че отдавна са преско­чили границите. Те и преди 1989 година ходели често до комшиите за общи събори и празници, а сега това за тях е ежедневие, защото редов­но пазаруват сирене и каш­кавал от мандрите на Делче­во и Звегор.

Логодаж отдавна е в Ев­ропа, центърът на населе­ното място е гордостта на местните баби и дядовци. Паркът, изграден по евро­пейски проект, има удобни пейки за отдих и дори чешма с постоянно течаща вода за разхлаждане на пътуващи­те. Какво повече да искат тукашните хора от Европа? Имат си път, който дори е международен. Другата им гордост е язовир „Стой­ковци”, който е на концесия, тъй като се оказа, че държа­вата не може да го поддър­жа. По-младите се надяват новият стопанин на водоема да развие туризма и тук да идват всеки уикенд стотици софиянци на риболов и от­дих. Само така те ще останат да живеят тук. Училището обаче от години е затворе­но. Сега там се помещава читалището, което напук на рушащата се постройка и на времето събира всеки ден местните баби на раздумка и песни.

Читалищният секретар Дафинка Бойчева идва вся­ка сутрин и отваря широко вратата на някогашния кул­турен институт. В нейния ка­бинет е пълно с брошури за Европейския съюз, за въз­можностите, които ни дава членството в ЕС. „Местните хора никак не са глупави, те знаят много неща за Европа. Следят новините, интересу­ват се, питат, коментират. Те са много гостоприемни. Посрещали сме тук какви ли не европейци. Очаровани от Логодаж останаха две ир­ландки, които бяха доведе­ни тук от наш сънародник, който от го­дини живее в Дъблин. По­срещнахме ги по стара бъл­гарска тради­ция – с питка и мед”, раз­казва Дафин­ка Бойчева. Чужденките пристигнали в селото, за да вземат оп­ита на мест­ните баби в изплитането на краси­ви дантели. Целта им била да успеят да внедрят бъл­гарските плет­ки в ирланд­ската модна индустрия. „Така че и ние знаем какво е Европа, що за хора са ев­ропейците. И ние сме дали нещо на Евро­па”, допълва Бойчева. За бабите тук Ев­ропа е новият парк, както и гостуване­то на някой и друг чужденец. Те знаят, че Европа помага на България, но как точно им е трудно да кажат. Наясно са, че ЕС от­пуска пари на страната ни, но къде отиват парите и за какво, това за тях си остава загадка.

Новина за тукашните баби е идеята на младия ни евро­депутат Андрей Новаков да рекламира българските села в специална социална мре­жа в интернет. Платформата Selovoditel заработи наскоро и някои от благоевградските села вече направиха своите визитни картички там. В нея представяне има и село Ло­годаж. Амбицията на соци­алната мрежа за български села и градове е да презен­тира малко познати родни населени места в цяла Ев­ропа. По този начин те ще стигнат по-лесно до Европа­та, за да привличат туристи и евентуални инвеститори. Бабите тук не знаят кой е качил граничното селце в Selovoditel, но са доволни, че и те ще се рекламират пред света. За тях Европа е малко имагинерно понятие, което е символ на хубавия живот. А кой бяга от хубавия живот? Никой. Затова бабите от Ло­годаж искат да видят и усе­тят Европата отблизо, както и да й покажат какво могат и колко хубаво е в Логодаж. Най-голямата гордост за тях са традицията, песента, но­сията, обичаите, всичко бъл­гарско.

„Защо да не отидат тези баби, които са страхотни са­модейци, в сърцето на Евро­па – в Брюксел!? От години искаме и чакаме някой евро­депутат да ни покани там, за да покажем на европейците българските традиции”, раз­палено говори читалищният секретар Дафинка Бойчева. Според нея това ще бъде най-хубавата реклама на Логодаж и най-красивата визитна картичка на гра­ничното населено място. Тя приветства идеята на Анд­рей Новаков, защото българ­ските села имат нужда да бъдат в Европа, да се знае повече за родните селца от европейците. Бойчева оба­че е категорична, че живата реклама си е жива реклама. „Какви пъстри носии имаме, пък с дантелите ще ги побър­каме, а с песните ще ги ома­ем!”, убедена е Дафинка. Те вярват, че Европа тях чака, за да види нещо истинско и българско.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене