Комитетът за дивата природа отново не прие идеята за магистрала през Кресненското дефиле
-
- декември 12, 2018
Тези дни Комитетът на Бернската конвенция реши да не подкрепи искането на българското правителство да бъде прекратено наблюдението на случая „Кресна“, с което да бъде затворено и досието на Конвенцията по случая. Предложението на природозащитните организации за повторно отваряне на досието, което би означавало, че вече е настъпило сериозно нарушение на изискванията на Конвенцията, също не беше напълно подкрепено.
След оживена дискусия между страните-членки решението на Комитета е, че случаят и през следващата година ще бъде в категорията „потенциално досие“ и че Конвенцията ще продължи своето наблюдение върху Кресненското дефиле. Това съобщиха коалициите от неправителствени организации „Да спасим Кресненския пролом“ и „За да остане природа в България“.
Бернската конвенция е договореност между европейските държави-членки на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и е подписана от България през 1991 г. Казусът „Кресна“ се наблюдава от конвенцията от 2002 г., когато тя излезе с Препоръка 98/2002 за изключване на вариант с разширяване на пътя през дефилето и равностойно проучване на алтернативи извън него. На годишната си среща в Страсбург, която приключи днес, Конвенцията потвърди, че очаква спазването на препоръка 98/2002 и изиска редовни доклади от българското правителство. Случаят отново ще бъде разгледан на следващото заседание на Комитета в края на 2019 година.
Същевременно Бернската конвенция обсъди варианта да изготви външна независима оценка на доклада и решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от 2017 г. за настоящия правителствен проект на магистралата. Окончателно Комитетът на конвенцията реши да изчака оценката на Европейската комисия за апликационната форма, с която България кандидатства за европейско финансиране на отсечката на магистрала „Струма“ през Кресненския пролом. Този проект трябва да се съобрази и с потенциалните конфликти с „Натура 2000“, за да получи зелена светлина от комисията.
Искането на българското правителство, представено днес пред Бернската конвенция от съветника на премиера Бойко Борисов Малина Крумова, пледира, че с новия ОВОС от 2017 г. всички препоръки са били изпълнени. Според коалицията от природозащитни неправителствени организации „Да спасим Кресненското дефиле“, която също участва в срещата, избраният от правителството вариант не изпълнява европейските изисквания. В предлагания от кабинета вариант едното платно на магистралата трябва да мине по настоящия път Е79 и съответно през самото дефиле, а второто – извън дефилето в ниската част на Пирин планина, съобщават двете природозащитни коалиции.
Преминаването през дефилето има пряка връзка с обекта на Конвенцията – опазване на определени видове от европейската дива флора и фауна. Районът е защитен и от европейската природозащитна мрежа „Натура 2000“ по силата на българското членство в Европейския съюз, който е защитил конкретни природни видове и местообитания с тази мрежа. Оценката за въздействието върху околната среда на варианта на правителството е оспорвана, защото две защитени зони от „Натура 2000“ в района пазят уникални, според учени и природозащитници, по своето биоразнообразие пространства, които спрямо това разнообразие са неголеми по площ.
Каузата за опазването на Кресненското дефиле е защитавана и от биолога от БАН и алпинист Боян Петров, който беше сред основните лица в коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“. Според сайта на Боян Петров по темата Кресненският пролом е „биологично най-разнообразният район в България- установени са 3300 вида (1/10 от видовото богатство на България), но вероятно в района се срещат повече от 4500вида животни.“ За алпийската си и природозащитна дейност Боян Петров ще бъде почетен в предстоящите „Дни на предизвикателствата“.
С напредването на строителството от двете страни на Кресненското дефиле нараства и рискът от неговото унищожаване, твърдят природозащитните организации. Според тях този вариант „обрича не само изключително богатото биоразнообразие в пролома, но и ограничава достъпа на местните хора до регионалния център Благоевград, застрашава още повече сигурността на пътуващите по тази отсечка, както и ограничава развитието на рафтинг и каякинг туризма“. Срещу този риск българските активисти се борят с подкрепата на европейски екологични мрежи.
Затова европейската гражданска мрежа WeMove.eu засили отново кампанията за спасяване на Кресненското дефиле с директен видео-апел към тези, от които зависи неговата съдба – премиера Бойко Борисов и еврокомисаря за околна среда Кармену Вела. Видеото е публикувано на седем различни езика, измежду които български.
Продължава и събирането на подписка, която в момента има над 145 хиляди подписа. Тя също е апел от европейските граждани за спазване на европейското екологично законодателство.
Be the first to leave a review.
