Политологът Румяна Коларова: Резултатите от евроизборите обърнаха страницата на политическото у нас
-
- юни 3, 2014
Румяна Коларова, политолог, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”
Водещ: Г-жо Коларова, какво промениха резултатите от европейските избори и как изглежда българската държава след тях?
Румяна Коларова: Основната промяна, която всеки един избор, когато имаме демократично управление, дава, е новата перспектива, и както се казва, новото начало, защото за всички ни е ясно, че онези внушения, онези илюзии, онези послания, с които политиците се опитваха да затварят изминалата година, като всички знаем, че тя беше изключително година не само на промени, година на големи емоции, година на голямо противопоставяне и в практиката на политиците е някак си да пакетират по удобен за тях начин тези събития, особено тогава, когато има драматични политически събития. Аз съм напълно убедена, че за всички наши слушатели това е безспорно, че измина една година на драматични политически събития и хубавото на изборите е, че избирателите по нов начин ни дават да погледнем. Може да се каже, че цялото това пакетиране, опаковане става безсмислено, просто защото тогава, когато се погледнат резултатите, особено такива, каквито са резултатите от 25-и май, вече не може всеки един да каже – ние победихме. Вече не може всяка една политическа партия да каже – всъщност нашите избиратели ни подкрепиха. Така че това е обръщане на страницата в някакво отношение.
Водещ: Държавата как изглежда след тези избори?
Румяна Коларова: За съжаление, когато анализирам реакциите на изборните резултати, ми прави впечатление, че има много повече действия и говорене с оглед на партийни или корпоративни интереси, и много малко се действа и се говори с оглед на онова, което ние обикновено наричаме държавни приоритети, държавни интереси и го познаваме по особеността, че никога не става дума за месеци или за една-две години, когато мислим за държавния интерес, а става дума един доста по-дълъг период. Това, което ми прави впечатление, е, че поне засега повечето от реакциите са силно късогледи, и в тях прозира ангажираността с малък сегмент от политическото, а понякога и няма никаква връзка с политическото.
Водещ: Какви бяха интригите преди изборите и дали те се запазиха след тях?
Румяна Коларова: Не бих използвала думата интрига. По-скоро бих казала, че много неопределености, на много неопределености получихме отговор или много амбиции се оказаха без основание. Тенденцията, която всички забелязваме, се запазва: да се намалява броя на партиите, които имат шанс за реално участие във властта. Спомняте си, как преди една година очаквахме, че ще се появи голям нов играч. В момента, разбира се, че имаме нов играч на тези избори, но, така да кажем, той едва ли ще окаже силен ефект върху националната политика. Защото не бива да забравяме, че изборите за европейски парламент са избори, които на първо място се отнасят до европейските институции и на първо място засягат присъствието на България в Европа, макар че – и това няма как да не го отбележа като политолог – макар че те са в много голяма зависимост от националната обстановка, от националните междупартийни взаимодействия, националните политически приоритети, но резултатите от тези избори винаги имат значение преди всичко за това къде и как ще бъде България в Европейските институции. И ако можем с удовлетворение да кажем, че България е една от малкото държави, които не са показали радикално антиевропейско не говорене, а радикални антиевропейски нагласи на избирателите, то от друга страна можем да кажем, че българските политици все още се лутат в Брюксел и ни липсва онова, което обикновено приемаме като ясно определение за националните интереси и приоритети. Все още не виждам между партиите, които ще излъчат представители в Европейския парламента, между партиите, които се заявиха като видими субекти в европейската политика, все още между тях не виждам съгласие за целите на България, защото съм напълно убедена, че няма да има съгласие за средствата и пътищата, по които могат да бъдат постигнати тези цели, но ако няма съгласие относно целите – къде, коя секторна политика за нас е приоритет, кой ресор ще бъде интересен за български комисар, къде да се насочат усилията на представителите в Европейския парламент, коя комисия се приема като важна и приоритетна. Още от сега можем да кажем „Енергетиката“ – да, обаче в сферата на енергетиката всъщност кое е българският приоритет. Ето ви, такива въпроси, на които вече е време да получим еднозначен отговор, смислен отговор, който да гарантира някаква степен на приемственост.
Водещ: От това, което ни казвате като анализ и наблюдавайки реакцията на българите, гласувайки за тези избори, не ви ли се струва, че подкрепата за европейско членство се разминава с управлението на държавата и с неяснотата на това управление за мястото на страната ни в европейските институции?
Румяна Коларова: Тя не може да се разминава още дълго. От тази гледна точка аз си мисля, че неяснотата, която е характерна за предизборните кампании в България, не навсякъде, но в България това е безспорен факт, трябва да отстъпи на конкретни действия и на конкретни резултати, на конкретни реакции, които ще получим от европейските институции и нямам никакви съмнения, че ако имахме четири или пет години, през които България все пак можеше някак си по-свободно да плува в политическите процеси на Европа, най-вече заради проблемите, свързани с Лисабонския договор, неговата ратификация, проблемите, свързани с икономическата криза и реакциите на икономическата криза, в момента вече няма… Това време вече е отлетяло безвъзвратно. Оттук нататък всяко посещение на български министър или на български министър-председател в Брюксел ще бъде гледано под лупа, ще бъде оценявано активно. Ще бъде оценявано също така компетентно, което предполагам, че българските медии натрупаха и компетентност и интерес към европейската проблематика.
Водещ: Госпожо Коларова, тези избори за Европарламент дали биха провокирали по някакъв начин, дали биха довели до тласък за предсрочни парламентарни избори?
Румяна Коларова: Многократно вече сме констатирали на това, по този въпрос съм напълно убедена, че има съгласие между всички мои колеги, които не са политически ангажирани, че това правителство има два начина, по които може предсрочно да бъде изправено пред избори – първият начин е тогава, когато се разпадне коалицията, която в момента управлява, тогава, когато се разпадне парламентарно мнозинство и все повече и повече казваме, че стабилността на парламентарното мнозинство дори не зависи от ДПС и БСП заедно, а зависи може би в най-голяма степен от БСП, така че това е единият начин, а вторият начин го познаваме и не ми се иска да казвам, че той все още е валиден в държава, в една европейска демокрация, каквато винаги съм оценявала България. Това е криза – икономическа и политическа криза, която води до състояние на нетърпимост, на нетърпимост на мнозинството от граждани. Ние разбира се, че минахме през една вълна на протести, но многократно сме казвали, че вълната на протести, която следва национални избори, някак си няма дълбочината и силата, за да предизвика предсрочни избори, но месеците минават и тази, вече този вариант, как да кажа, става реалистична заплаха и от тази гледна точка си мисля, че българските политици трябва да са достатъчно зрели, за да знаят, че партийните интереси понякога трябва да отстъпят пред държавните не за друго, а защото перспективите пред всяка една партия в най-голяма степен зависят от това, което тя може да даде на държавното управление. И от тази гледна точка просто си мисля, че големият въпрос е наистина преценката на управляващите и предсрочните избори неизбежно както във всяка една европейска демокрация в последна сметка ще бъдат избор на управляващите, а не на опозицията и надявам се не на уличните протести.
Соня Събчева/
Be the first to leave a review.
