ЗА ЕДНО КАЗАРМЕНО НАПИВАНЕ В ГАРА ПИРИН
-
- декември 5, 2018
Понеже в един друг форум почнахме с темата, та не се сдържах да го споделя и тук…
За начало трябва да предупредя, че въпреки всеобщото мнение изобщо не съм се родил завършен алкохолог. До сериозна възраст единствената алкохолна напитка с която имах близки срещи беше бялото вино на средношколските екскурзии…. е и чаша шампанско на Нова Година.
През първата си година прекарана в едно добре известно плевенско поделение, с изключение на една две злоупотреби с крайно некачествена водка , комай нямах други постижения по темата. Нещата се промениха съществено в момента в който „захапах“ задълженията си като фазан в град (колко да е град) Кресна (в армейските среди известен, като Гара Пирин щото нали се сещате с кво се римува Кресна). Поради относителната ценност на пернатите като мен имаше почин сред младшия офицерски състав да бъдем интегрирани в социалния живот на на гарнизона и извън поделението. Проблема идеше от там че в горенаписания град социалния живот се свеждаше до „Сръб и чук“, а който не е запознат как поркат младшите офицери от Сухопътните Войски еле па тези в затънтени гарнизони…. просто не му и трябва да разбира. Та за около 4-5 месеца бяхме натрупали вече сериозен банкетно-запоен стаж и тва там едни 5-6 джина/ водки/ ракии вечер не плашеха душите наши още повече, че след като една вечер се бяхме прибрали в поделението със строева крачка и песен компито (командира на полка) предвидливо ни нагони на квартири в града.
Кулминацията на цялата история беше когато мен и още един от „фазаните“ по някакъв каприз на старшата генералска мисъл решиха и ни произведоха предсрочно младши лейтенанти… Защо е тема на друг дълъг разговор, но не включва комендатско – домакински услуги.
Та по това време командир на въпросната дивизия беше един доста колоритен генерал (заместник командир и беше един още по колоритен подполковник който вече, като генерал стана известен с това че си изпуска пищова по летищата. Та въпросният генерал „поемаше чашката“ много добре…Толкова добре, че според мълвите в поделението завода в Търговище произвеждащ водката „Царевец“ черен етикет работи основно за него. Та…
Преди самата процедура на произвеждане в „първо офицерско звание“ се започна с лек коктейл* включващ основно въпросното питие… амбицирани от генералската закачка „че аз непиещи в офицери не произвеждам“ двамата с колегата се постарахме да оправдаем очакванията , в следствие на което по време на процедурата с получаването на пагоните преди „Служа на република България“ мен лично ми се наложи да преглътна няколко пъти и да го слея в почти единичен мощен рев. да не говорим, че около цялата груптичка произвеждащи и произвеждани спиртните изпарения бяха такива, че старшината бай Пешо от около 20 метра набръчи мравоядския си датчик за алкохолни пари (намиращ се там където при нормалните хора носа)( пусна едно приглушено „ухаа….“ и доволно се усмихна под мустак. Как и да е цялата церемония мина някак ( колегата изпълни един не лош троен тулуп с двоен аксел докато слизаше от трибуната) и нещата* продължиха в подходящият банкетно -столови стил. Основната драма беше, че освен новите пагони всеки един от нас получи и по една „първа“ офицерска заплата измерението на която в алкохол по ценоразписите на кресненските заведения гарантираше делириум тременс за поне две седмици. С подбрана орда от лейтенанти и старши лейтенанти се устрои продължение из заведенията до последователното им затваряне. Незнайно защо, аз реших че ако мина на джин и тоник това ще подобри положението. Крайният ефект беше че освен фъфленето започнах и да заеквам и предвижването ми ставаше по треактория подобна на брауново движение на електроните. След няколко екса се свестих в канцеларията на батальона. До себе си имах 3 (три) броя пистолети Макаров, всички в различен стадий на изчерпване на боеприпасите. Как съм влезнал в поделението не помнех- интересното беше, че и дежурният по КПП нямаше спомен да съм влизал. В устата приличах на клоун (резултат от мляскането с една барманка с достъпни сексуални добродетели и ярко червило). На другото креватче лежеше и смърдеше старши лейтенанта ( в момента подполковник) П. Смърдеше на акита щото беше до лактите в такива, но пък гордо стискаше в ръка брачна халка ( някъде в разгара не вечерта беше решил, че вече не е женен и беше запокитил пръстена в тоалетната с неработещо казанче, обаче няколко часа по- късно беше размислил по темата)…* След опит да стана реших, че ще изчакам … и си лежах докато един след друг се появиха собствениците на трите пистолети – всичките завидно притеснени и изтрезнели на бързо…. От тогава не пия джин след като съм пил водка… смесвам си ги предварително.
Тома Спахиев
Be the first to leave a review.
