Днес – 30 ноември, православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани
-
- ноември 30, 2018
Свети апостол Андрей – първата му среща с Христос
ФЛОРИНСКИ МИТРОПОЛИТ АВГУСТИН (КАНДИОТИС)
Когато един ден Христос вървял, като един никому непознат, но разпознат от Йоан Кръстителя, Предтечата, изпълнен с радост, Го показал на учениците си Андрей и Йоан Евангелиста, и им казал: „… ето Агнецът Божий.“ В тези малко думи е побрана цялата тайна на Божието домостроителство. Както отбелязва свети Йоан Златоуст, Кръстителят не казва „Агнец“, а „Агнецът“, това „ът“ означава, че Христос не е един от многото „агнеци“… Той е единственият, уникалният Агнец. В сравнение с този Агнец жертвените агнеци на юдейския народ са само предобрази, някакви бледи сенки. Той е Избавителят и Спасителят на света. Свети Йоан Златоуст, тълкувайки и думите: „…Който взима върху Си греха на света“, подчертава, че Неговата жертва на Голгота е била единствена и неповторима. Единствено чрез тази Жертва са опростени греховете на целия свят.
Когато чуват тези думи на Предтечата, Андрей и Йоан решават да се приближат до Христос и да Го опознаят отблизо. И ето че Йоан Кръстител не се натъжава, че те, неговите ученици, се отдалечават от него – техния доскорошен учител, и се приближават към Христос. Вместо това той се радва. Защото знае, че „след него иде по-силният от него“ (срв. Марк. 1:7). Защото знае, че близо до Христос на неговите ученици им предстои да напреднат в пътя на едно учение и в едно познание невъобразимо по-дълбоко от това, което той може да им даде.
Андрей и Йоан се приближават към Христос. Спасителят ги вижда, че вървят след Него, обръща се към тях и ги пита: „Какво търсите?“, а те Му отговарят: „Учителю, де живееш?“, тогава Той им казва: „Дойдете и вижте!“ (вж. Йоан. 1:39)…
В тази бедна къща, където е намерил подслон Христос, Той започнал разговор с двамата ученици, който продължил часове наред. Само колко ни се иска да знаем какво са си говорили! Евангелието обаче не ни разкрива това. Но няма никакво съмнение, че онова, за което са си говорили тримата събеседници, е било Царството Небесно. А двамата ученици щели да бъдат призовани като първи проповедници, вестители и учители за идването на това Царство. Пред очите на двамата се разкривал един нов свят. За първи път те слушали за неща, които просветляват ума, стоплят сърцето; слушали слова, които разтърсват цялото човешко същество до дълбините му и го предизвикват към действие.
Това е била първата среща на двамата ученици с Христос. Андрей и Йоан са били толкова разтърсени от тази среща, че единият от тях, автор на едно от Евангелията, е отбелязал и часа, в който се е случила тя: „…около десетия.“ (Йоан. 1:39). Десетият час при юдеите в онова време съответства на четвъртия час следобед за нас. За мащабите на въздействието от тази среща можем да съдим и по това, че Андрей, изпълнен с ентусиазъм, побързал да отиде при брат си и да му каже: „Намерихме Месия!“.
За Андрей най-важният момент в живота му е моментът на срещата с Христос. Този най-важен миг той ще държи в паметта си и в най-тежкия момент на живота си – когато е разпнат и предава Богу дух на кръста.
* * *
Най-важният момент в живота му! И сега ви питам: „Кой е най-важният момент във вашия живот?“. Човеците на този век дават отговор на този въпрос, степенувайки значимостта на най-важните хора и събития в живота си. За длъжника най-важният момент в живота му е когато изплати дълга си, за затворника – когато вратите на затвора се отварят и пред него се открива пътят към свободата; за тежкоболния – когато успява да избегне смъртта, да си възвърне здравето и да напусне болницата. За студента – когато вземе дипломата си. За някой друг – денят на неговата сватба или когато му се ражда дете, за трети – когато с една монета печели милиони. Но измежду всички тези моменти несравнимо по-важен е мигът, в който човекът се събужда от съня на греха и е озарен от най-сладката светлина на вярата в Христос.
Моментът, в който някой познава Христа – не формално, а автентично, с цялото си същество и оттук нататък Го приема за свой личен Спасител и Избавител. Няма по-важен миг от този в живота на човека. Никъде другаде човек не може да намери подобна радост, мир и любов.
Обични мои, позволете ми да отправя същия въпрос към всекиго от вас: „Съществува ли в живота ви друг подобен момент?!“. Нека всеки да отговори пред себе си! | www.cuvantul-ortodox.ro
Беседата е публикувана със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно)“.
Днес имен ден празнуват всички с имената Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин и Храбър.
Be the first to leave a review.
