Такива са неврокопските сърца!
-
- ноември 28, 2018
Тя е финансов мениджър в HSBC – втората по големина банка в света, управлява капитал от 1, 7 милиарда долара, но не жали време и енергия за благотворителност. Макар и в Лондон, Десислава е по българка от много българки тук. Създадената от нея фондация Kids Care всяка година осигурява десетки хиляди левове дарения за извеждане на деца от институции, за подкрепа на майки в риск, за мотивиране на българчета да следват избора и мечтите си.
Като я слуша човек, ще си каже, че току-що е излязла от заседание на някоя неправителствена организация в София. А тя дава интервю от офиса си в Лондон, между две заседания. Говори със страст за проблемите на България, сякаш никога не е излизала от нея.
„Лидерите в България сами трябва да си ги отгледаме – започва да говори Деси, без да дочака първия въпрос. – Най-важното, ключът и фокусът във всички нас трябва да бъде изграждане на потенциалните таланти, бъдещите кадри, бъдещите лидери. Трябва да насочим усилията си в подрастващите, за да може после реформата да става мирна и отвътре. Те просто ще се самоизлъчат – следващите съдии, доктори, политици. И ще бъдат с много по-високи морални ценности и много по-кадърни и можещи и знаещи. Ще получим резултатите от тия инвестиции след 5-10 години, но ако сега не положим семето, никога няма да берем плода.“
Това лято Десислава Ламбина посвещава на кариерни вечери с деца от прогимназии в родния си град Гоце Делчев.
„Имаше страшно много хора от 3 общини, 5 прогимназии, представители на бизнеса, директори, учители, много ученици. Беше много успешно! – говори разпалено дамата. – Това, което разбрах тогава е,че нашите български деца имат толкова много потенциал, който не се развива! Аз направих някои пробни интервюта с тях, хората от бизнеса също разговаряха с децата. Учих ги как да правят CV, как да минават интервю, какви са похватите…
Децата ни искат да се развиват, могат, просто очите им светеха! Толкова интересни въпроси задаваха! Очевидно го има в тях целият ентусиазъм, има ги всичките възможности, които можем да искаме. Но ние не ги развиваме. А и те са се наслушали как в България нищо хубаво не ги очаква. Толкова много хубави неща се случват в България! Пловдив е в подем, нашият малък град Гоце Делчев е в подем… Организирахме футболни мачове, безплатни курсове по английски, кариерни вечери, менторски срещи… Българи като мен, работещи в големия бизнес в чужбина, трябва да пренесат най-доброто от успешните методи в България.“
„В България започват да говорят с децата за избор на професия и кариерно развитие едва когато станат на 18 години, а тогава е късно. Трябва да се последва примерът на Англия – да се говори с децата още при започване на прогимназия“, казва Десислава. Когато се говори с децата за успеха, първо трябва да им се помогне да осъзнаят какво означава за тях успех, смята тя.
“Ако искат като мен например да имат две къщи в Англия, една къща в Тенерифе, 2 коли, много сметки в банката и не знам си колко акции, трябва да знаят, че аз от 10 години не гледам телевизия, че си пия кафето във влака на път за работна среща… Трябва да знаят какви лишения ги очакват“ – коментира Деси. – Второто важно нещо е да имат ментори. Това в чужбина е много актуално, всички възрастни хора имат ментори – хора, които те познават добре, знаят кои са най-силните ти страни и в каква посока да се развиваш.
Ние имаме най-голямата мрежа в Европа с десетки хиляди хора – Balance. Посещаваме училищата на доброволчески начала, готвим деца за интервюта, каним ги в банката, за да са в реална бизнес среда, обясняваме им какви позиции имаме. Това се прави и от хората с друг бизнес. Важно е също ние, хората с външен опит, да покажем какви са работещите модели в момента в България и при кандидатстване децата да избират специалности, по които биха могли да се реализират бързо в България.“
Десислава Ламбина е висококвалифициран и добре платен бизнес мениджър в голяма банка, с добре уреден живот, щастливо омъжена и майка на тригодишен син до деня, в който един филм преобръща живота й. „Оня” филм на BBC – „Изоставените деца на България”, за ужасяващите условия на живот в дома в с. Могилино, който през 2009-а разтърси хората у нас и по света.
За Деси обаче срещата с ужаса е през 2013-а, когато тя попада случайно на филма по телевизията.“Бях сама пред телевизора и още от първите кадри на филма бях шокирана. Продължих да гледам през сълзи, после отидох до леглото на детето и плаках цяла нощ. Реших, че веднага трябва да направя нещо”, спомня си тя.
Първо реагира по майчински – със собствени средства купува неща и изпраща дарения за домове в България. Скоро осъзнава, че като купува на децата от домове те обувки или дрешки, те не правят живота им по-хубав, не ги изваждат от жестоката реалност на дома.
Тя започва да се рови в проучвания и публикации, свързва се с неправителствени организации в България, които предлагат приемна грижа. Регистрира фондацията Kids Care. “Разбрах, че единственият шанс да се спасят тези деца е извеждането им от домовете и настаняването им в приемна среда, в която да са обгърнати от любов и грижи”, казва Деси. Тя започва да работи със сдружение „Съучастие” от Варна, които през 2012-а са спечелили приза за най-добър доставчик на приемна грижа.
„Държавата отпуска средства за заплати на приемните родители, но не финансира самия процес на извеждането на децата, подбора и подготовката на кандидатите. Трябват специалисти, които да наблюдават как живеят децата в приемните семейства, за да се избегне ужаса им да бъдат връщани обратно в домовете. От „Съучастие” проучват кандидатите цели шест месеца”, разказва Деси.
Тя решава, че си заслужава да финансира точно процеса на извеждането на децата и работата с приемните родители. Събира българи доброволци, живеещи в Лондон, и организират различни събития за събиране на дарения за България. „Сега повечето от даренията се правят онлайн, имаме си специален сайт за това, защото всички сме с по две деца и нямаме достатъчно време да организираме разпродажби“, казва Деси.
Тази година създадената от нея фондация Kids Care е превела над 70 хиляди лева за България. Работят по превенция от изоставяне на деца във високорискови среди с Международна Социална Служба в 6 общини, а също и с Конфедерацията за защита правата на децата. С първите си партньори от Варна работят по предоставяне на приемна грижа и превенция от изоставяне.
„Много добре се развиват нещата, лятото водихме децата на море за 4 дена. Бях толкова докосната от историите им… Най-шокиращата беше на едно момченце, което ми разказа, че в дома непрекъснато идвали хора и си харесвали деца, а него никога никой не го харесал и не го взел. И това му е било най-най-тежкото нещо – да знае, че е отхвърлен, че не е харесван“, разказва Деси.
През януари ще станат 6 години откакто функционира фондацията. „Досега работехме с децата, като само задоволявахме първичните им нужди, но от новата година искаме да се съсредоточим върху по-будните деца, които утре могат да станат лидери в своите общности и да мотивират и другите да се развиват. Така че нашите цели ще бъдат в изграждане на таланти“, казва амбициозната българка.
ДА УПРАВЛЯВАШ 1, 7 МИЛИАРДА ДОЛАРА
Преди да замине за Острова, Десислава Ламбина учи две години в Техническия университет, но бързо разбира, че в нашите вузове „студентите прекалено много се забавляват и малко учат”. “В Техническия следвах индустриален мениджмънт и разбрах, че тази диплома няма да ми важи за нищо”, казва тя. В Лондон учи програмиране задочно и работи на рецепцията на хотел, тъй като е завършила езикова гимназия и знае добре английския.
“Още след първата година кандидатствах като програмист в HSBC. Интервюто беше… не искам да си спомням! Една седмица! Имах технически изпит, трябваше да направя програма, и всеки ден интервюта – с HR, с отдел “Продажби”, с технически ръководител… Аз дотогава и небостъргач не бях видяла през живота си, а отидох в район само с небостъргачи! Щях да припадна”, спомня си Деси.
През 2006-а започва работа като програмист, работи няколко години и разбира, че като приказлив и контактен човек не й се „говори само с компютъра”. „Сега се чувствам в свои води като бизнес мениджър, или финансов ръководител и това е моята стихия. Вече съм в най-големия технологичен отдел и управлявам най-големия бюджет от 1, 7 милиарда долара. Работата ми е страшно динамична. Управлявам бюджетите, приходите, разходите, следя какви инвестиции се правят по проекти и как вървят разходите на тия проекти. Всека година получавам повишение“, разказва Деси.
„Откакто станах християнка и реално повярвах в Господ, разбрах,че всеки човек трябва да работи, все едно работи за Господ. Не за парите, не за себе си и не, ако му харесва екипът или шефът. Когато повярвах в това, работната ми етика съвсем се промени. Започнах да работя с радост и себеотдаване. В този момент парите сами започнаха да си идват“, споделя дамата.
Често в обедните си почивки неуморната българка подготвя сънародници за кариерно развитие – как да се напишат автобиографията, как да минат интервю и да си осигурят менторство.
В ЖИВОТА Й БЪРЗО СЕ СЛУЧВАТ НЕЩАТА
На 17 среща голямата си любов Тодор Ламбин, гаджета са 3 години и се женят, когато Деси е на 20. Три седмици след сватбата Тодор заминава за Англия, после отива и Деси.
„Тогава още не бяхме в ЕС, без визи, трябваха ни трудови договори. Беше толкова трудно да си намериш работа, а аз идвам тук без диплома. Бях толкова малка и никаква… Обаче ето, учиш, трудиш се и успяваш. Никой не го интересува, че идваш от най-бедната държава в Европа, а дали можеш. През 2007-ма си купихме къща тук, през 2012-а – още една…”
Българите в Лондон Деси вдъхновява и с това, че някак успява да съвместява работата за каузата с отглеждането на двете си малки деца – осемгодишния Даниел и четиригодишния Джоузеф. Възпитава и двамата от малки да бъдат доброволци за каузата „бедните деца в България“.
Отскоро Даниел вече е член на Менса. „Забелязах, че образователните му нужди се разминават с това, което учи в училище, консултирах се със специалист – казва Деси. – Той ми препоръча Даниел да положи изпит за коефициент на интелигентност – IQ. Оказа се, че е със страшно високо IQ, което притежават едва 0,2 % в света – 144 точки. Затова бих препоръчала на всички родители да се застъпват за децата си, да се борят за тях, да не позволяват в училище да им се слагат етикети, които не отговорят на техния потенциал, защото Господ е заложил пълен потенциал във всеки от нас.“
Боряна Антимова
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
