Такива са неврокопските сърца!

Тя е финансов мениджър в HSBC – втората по големи­на банка в света, управлява капитал от 1, 7 милиарда долара, но не жали време и енергия за благотвори­телност. Макар и в Лондон, Десислава е по българка от много българки тук. Създа­дената от нея фондация Kids Care всяка година осигурява десетки хиляди левове да­рения за извеждане на деца от институции, за подкрепа на майки в риск, за мотиви­ране на българчета да след­ват избора и мечтите си.

Като я слуша човек, ще си каже, че току-що е излязла от заседание на някоя не­правителствена организа­ция в София. А тя дава ин­тервю от офиса си в Лондон, между две заседания. Гово­ри със страст за проблемите на България, сякаш никога не е излизала от нея.

„Лидерите в България сами трябва да си ги отгле­даме – започва да говори Деси, без да дочака първия въпрос. – Най-важното, клю­чът и фокусът във всички нас трябва да бъде изграждане на потенциалните таланти, бъдещите кадри, бъдещите лидери. Трябва да насочим усилията си в подраства­щите, за да може после ре­формата да става мирна и отвътре. Те прос­то ще се самоиз­лъчат – след­ващите съдии, доктори, полити­ци. И ще бъдат с много по-висо­ки мо­рални ценности и много по-ка­дърни и можещи и знае­щи. Ще получим резултатите от тия инвестиции след 5-10 години, но ако сега не поло­жим семето, никога няма да берем плода.“

Това лято Десислава Лам­бина посвещава на кариер­ни вечери с деца от прогим­назии в родния си град Гоце Делчев.

„Имаше страшно много хора от 3 общини, 5 прогим­назии, представители на бизнеса, директори, учители, много ученици. Беше много успешно! – говори разпале­но дамата. – Това, което разбрах тога­ва е,че нашите бъл­гарски деца имат толкова много по­тенциал, който не се развива! Аз на­правих някои проб­ни интервюта с тях, хората от бизнеса също раз­говаряха с деца­та. Учих ги как да правят CV, как да минават интервю, какви са похвати­те…

Деца­та ни искат да се развиват, могат, просто очите им светеха! Толкова интересни въпроси задаваха! Очевид­но го има в тях це­лият ентусиазъм, има ги всичките възможнос­ти, които можем да искаме. Но ние не ги развиваме. А и те са се наслушали как в България нищо хубаво не ги очаква. Толкова много хуба­ви неща се случват в Бъл­гария! Пловдив е в подем, нашият малък град Гоце Делчев е в подем… Органи­зирахме футболни мачове, безплатни курсове по ан­глийски, кариерни вечери, менторски срещи… Българи като мен, работещи в голе­мия бизнес в чужбина, тряб­ва да пренесат най-доброто от успешните методи в Бъл­гария.“

„В България започват да говорят с децата за избор на професия и кариерно развитие едва когато ста­нат на 18 години, а тогава е късно. Трябва да се послед­ва примерът на Англия – да се говори с децата още при започване на прогимназия“, казва Десислава. Когато се говори с децата за успеха, първо трябва да им се по­могне да осъзнаят какво означава за тях успех, смята тя.

“Ако искат като мен на­пример да имат две къщи в Англия, една къща в Тене­рифе, 2 коли, много сметки в банката и не знам си колко акции, трябва да знаят, че аз от 10 годи­ни не гле­дам те­левизия, че си пия кафето във вла­ка на път за работна среща… Трябва да знаят какви лише­ния ги очакват“ – коментира Деси. – Второто важно нещо е да имат ментори. Това в чужбина е много актуално, всички възрастни хора имат ментори – хора, които те по­знават добре, знаят кои са най-силните ти страни и в каква посока да се разви­ваш.

Ние имаме най-голямата мрежа в Европа с десетки хиляди хора – Balance. По­сещаваме училищата на до­броволчески начала, готвим деца за интервюта, каним ги в банката, за да са в реална бизнес среда, обясняваме им какви позиции имаме. Това се прави и от хората с друг бизнес. Важно е също ние, хората с външен опит, да покажем какви са рабо­тещите модели в момента в България и при кандидат­стване децата да избират специалности, по които биха могли да се реализират бър­зо в България.“

Десислава Ламбина е ви­сококвалифициран и добре платен бизнес мениджър в голяма банка, с добре уреден живот, щастливо омъжена и майка на тригодишен син до деня, в който един филм преобръща живота й. „Оня” филм на BBC – „Изоставени­те деца на България”, за ужа­сяващите условия на живот в дома в с. Могилино, който през 2009-а разтърси хората у нас и по света.

За Деси обаче срещата с ужаса е през 2013-а, кога­то тя попада случайно на филма по телевизията.“Бях сама пред телевизора и още от първите кадри на филма бях шокирана. Продължих да гледам през сълзи, после отидох до леглото на детето и плаках цяла нощ. Реших, че веднага трябва да напра­вя нещо”, спомня си тя.

Първо реагира по майчин­ски – със собствени сред­ства купува неща и изпраща дарения за домове в Бълга­рия. Скоро осъзнава, че като купува на децата от домове те обувки или дрешки, те не правят живота им по-хубав, не ги из­важдат от жесто­ката реалност на дома.

Тя започва да се рови в проуч­вания и публи­кации, свързва се с неправител­ствени организа­ции в България, които предлагат приемна грижа. Регистрира фон­дацията Kids Care. “Разбрах, че един­ственият шанс да се спасят тези деца е извеждане­то им от домовете и настаняването им в приемна сре­да, в която да са обгърнати от лю­бов и грижи”, каз­ва Деси. Тя започ­ва да работи със сдружение „Съу­частие” от Варна, които през 2012-а са спечелили при­за за най-добър доставчик на приемна грижа.

„Държавата отпуска сред­ства за заплати на приемни­те родители, но не финансира самия процес на извеждане­то на децата, подбора и под­готовката на кандидатите. Трябват специалисти, които да наблюдават как живеят децата в приемните семей­ства, за да се избегне ужаса им да бъдат връщани обра­тно в домовете. От „Съучас­тие” проучват кандидатите цели шест месеца”, разказва Деси.

Тя решава, че си заслужава да финансира точно процеса на извеждането на децата и работата с прием­ните родители. Съ­бира българи доброволци, живеещи в Лондон, и ор­ганизират раз­лични събития за събиране на дарения за България. „Сега повечето от даренията се правят он­лайн, имаме си специален сайт за това, защото всички сме с по две деца и няма­ме достатъчно време да орга­низираме раз­продажби“, казва Деси.

Тази година създаде­ната от нея фондация Kids Care е превела над 70 хиляди лева за Бъл­гария. Работят по пре­венция от изоставяне на деца във високори­скови среди с Междуна­родна Социална Служба в 6 общини, а също и с Кон­федерацията за защита пра­вата на децата. С първите си партньори от Варна работят по предоставяне на прием­на грижа и превенция от из­оставяне.

„Много добре се развиват нещата, лятото водихме де­цата на море за 4 дена. Бях толкова докосната от исто­риите им… Най-шокираща­та беше на едно момченце, което ми разказа, че в дома непрекъснато идвали хора и си харесвали деца, а него никога никой не го харесал и не го взел. И това му е било най-най-тежкото нещо – да знае, че е отхвърлен, че не е харесван“, разказва Деси.

През януари ще станат 6 години откакто функциони­ра фондацията. „Досега ра­ботехме с децата, като само задоволявахме първичните им нужди, но от новата годи­на искаме да се съсредото­чим върху по-будните деца, които утре могат да станат лидери в своите общности и да мотивират и другите да се развиват. Така че нашите цели ще бъдат в изграждане на таланти“, казва амбици­озната българка.

ДА УПРАВЛЯВАШ 1, 7 МИЛИАР­ДА ДОЛАРА

Преди да замине за Остро­ва, Десислава Ламбина учи две години в Техническия университет, но бързо разби­ра, че в нашите вузове „сту­дентите прекалено много се забавляват и малко учат”. “В Техническия следвах ин­дустриален мениджмънт и разбрах, че тази диплома няма да ми важи за нищо”, казва тя. В Лондон учи про­грамиране задочно и работи на рецепцията на хотел, тъй като е завършила езикова гимназия и знае добре ан­глийския.

“Още след първата годи­на кандидатствах като про­грамист в HSBC. Интервюто беше… не искам да си спом­ням! Една седмица! Имах технически изпит, трябваше да направя програма, и все­ки ден интервюта – с HR, с отдел “Продажби”, с тех­нически ръководител… Аз дотогава и небостъргач не бях видяла през живота си, а отидох в район само с не­бостъргачи! Щях да припад­на”, спомня си Деси.

През 2006-а започва рабо­та като програмист, работи няколко години и разбира, че като приказлив и контактен човек не й се „говори само с компютъра”. „Сега се чувст­вам в свои води като бизнес мени­джър, или финансов ръково­дител и това е моята стихия. Вече съм в най-го­лемия техноло­гичен от­дел и уп­равлявам най-голе­мия бю­джет от 1, 7 милиар­да дола­ра. Рабо­тата ми е страшно динамич­на. Упра­влявам бюдже­тите, при­ходите, разходи­те, следя какви ин­вестиции се правят по про­екти и как вървят разходите на тия проекти. Всека годи­на получавам повишение“, разказва Деси.

„Откакто станах християн­ка и реално повярвах в Гос­под, разбрах,че всеки човек трябва да работи, все едно работи за Господ. Не за па­рите, не за себе си и не, ако му харесва екипът или ше­фът. Когато повярвах в това, работната ми етика съвсем се промени. Започнах да работя с радост и себеотда­ване. В този момент парите сами започнаха да си ид­ват“, споделя дамата.

Често в обедните си по­чивки неуморната българка подготвя сънародници за ка­риерно развитие – как да се напишат автобиографията, как да минат интервю и да си осигурят менторство.

В ЖИВОТА Й БЪРЗО СЕ СЛУЧ­ВАТ НЕЩАТА

На 17 среща голямата си любов Тодор Ламбин, гадже­та са 3 години и се женят, когато Деси е на 20. Три сед­мици след сватбата Тодор заминава за Англия, после отива и Деси.

„Тогава още не бяхме в ЕС, без визи, трябваха ни трудо­ви договори. Беше толкова трудно да си намериш ра­бота, а аз идвам тук без ди­плома. Бях толкова малка и никаква… Обаче ето, учиш, трудиш се и успяваш. Ни­кой не го интересува, че ид­ваш от най-бедната държа­ва в Европа, а дали можеш. През 2007-ма си купихме къща тук, през 2012-а – още една…”

Българите в Лондон Деси вдъхновява и с това, че ня­как успява да съвместява работата за каузата с от­глеждането на двете си мал­ки деца – осемгодишния Даниел и четиригодишния Джоузеф. Възпитава и два­мата от малки да бъдат до­броволци за каузата „бедни­те деца в България“.

Отскоро Даниел вече е член на Менса. „Забелязах, че образователните му нуж­ди се разминават с това, което учи в учи­лище, консулти­рах се със спе­циалист – казва Деси. – Той ми препоръча Да­ниел да положи изпит за коефи­циент на инте­лигентност – IQ. Оказа се, че е със страшно високо IQ, което прите­жават едва 0,2 % в света – 144 точки. Затова бих препоръ­чала на всички родители да се застъпват за децата си, да се борят за тях, да не позволяват в училище да им се слагат етике­ти, които не от­говорят на тех­ния потенциал, защото Господ е заложил пълен потенциал във всеки от нас.“

Боряна Антимова

Вестник “ Топ Преса „