Румен Стойкови: Имах само едно изискване към зетьовете си – да са били войници!
-
- ноември 12, 2018
Полковник от запаса. Пее и се изявява в много военни самодейни и професионални формаци в областта на Македонската музика. Работил е под вещата палка на Димитър Гетов – диригент и музикален директор на народната армия.
Представете се на нашите читатели…
– Казвам се Румен Стойкови съм от Кресна, там са моите родители… Живи са все още, колко са здрави е отделен въпрос, но са живи. Да сами живи и здрави. Аз живея в София, женен с две дъщери и трима внуци. Това са моите два диска които се казват “От Извора На Кресна” и “Кресна Приказка Любима”, и съм ги донесъл специално за вас г-н Байрактарски. Първите стъпки в музиката ги направих още като дете в началото започнах с тропане по тенджери, по- късно започнах да свиря на акордеон със Сашо Миразчийски, който все още се занимава с мен. След това в техникум отидох в София и там започнах да свиря на тромпет. Там попаднах да друг също много известен педагог, Карябашев. Лека му пръст, той почина… Беше и преподавател в консерваторията. Карябашев видя в мен някакви музикални заложби и много искаше да отида в консерваторията, а вместо там, аз отидох във военното училище в Шумен.
Дъщерите, внуците наследили ли са любовта към музиката? Имат ли интерес към народното пеене?
– Те, като всички по млади хора, малко по- трудно, но харесват народната музика. Все пак гена си е ген. Внуците пеят… Аз вкъщи имам пиано, опитват се, дрънкат, свирят… То времето ще покаже, все още са малки.
За службата какво ще кажете?
– Службата… Служил съм в Самоков, след това академия в Санкт Петербург, тогава беше Ленинград, след това в София. Накрая завърших Началник на канцеларията на Генералния щаб на Българската армия. Бях заедно с генерал Михо Михов, а накрая напуснах при генерал Колев.
Имали нужда българското момче от казарма, за да стане мъж?
– Този въпрос е излишен. 100% има нужда от казарма. Аз имах само едно изискване към моите зетьове, може ли да се досетите какво е?
Да са били войници ? 😉 Задавам този въпрос, защото аз съм служил и ме е яд, че моите синове няма да бъдат войници. Не бих казал, че това е изгубено време… Сега е по модерно момчетата да си скубят веждите, а момичетата да си правят татуировки.
– Радвам се за вас, че така мислите… Много хора казва, че това е изгубено време, може би има и такива моменти. Но общо взето не е изгубено време за този които е съумял как да го използва.
Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!
Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса
Be the first to leave a review.
