39 години от мача, в който един дупничанин спря звездата на Англия насред „Уембли „
Само преди дни бяха отбелязани 39 години от участието на единствения футболист от Дупница играл с екипа на националния ни отбор на митичния „Уембли“. През не толкова далечната 1979 година, на 22 ноември, пред 85 621 зрители, националите ни водени от Д. Ташков се изправят срещу световните звезди Кевин Кийгън, Тони Уудкок, Глен Ходъл в храма на Албиона в квалификация за Европейско първенство.
В състава е и превърналият се в легенда изключително сърцат ляв защитник Роман Караколев. Той е роден на 23.03.1955 година в град Дупница. Започва тренировки в местния Марек на 12-годишна възраст, като дебютира с мъжкия отбор едва 17-годишен. Той прави впечетление със скоростта и прецизния си пас. Първоначалната позиция, на която играе е ляв атакуващ халф, но по-късно се утвърждава като ляв краен бранител. И в продължение на няколко години е считан за Номер 1 у нас на този пост.
Роман Караколев е част от най-успешния тим на Марек, с който през 1977 г. побеждава легендарния Байерн Мюнхен с 2:0, печелят 3-о място А група и стават носителите на Купата на България (тогава Купа на Съветската армия) като побеждават отбора на ЦСКА на финала с 1:0. Талантът на Караколев, не остава незабелязан от треньорите на националния отбор на България. Той става част от него като записва общо 26 официални мача с националната фланелка.
Именно с мача на митичния „Уембли“ в Англия е свързан и един куриоз с Караколев. Железният бранител е сигурен титуляр в своята зона, но гордите албионци имат мълниеносно ляво крило Тони Уудкок, който е истински кошмар за съперниците. Щабът на родните национали се чуди как да спира бързоногата звезда на домакините и в един момент решават да рискуват. С номер 2 за първи път в живота си излиза 24-годишният дупничанин и то на пост, който никога не е играл – десен краен защитник срещу един от най-големите в тези години нападатели-крила. „Нямаше друг, освен Караколев, който да може да го спре. Проблемът беше, че той никога не бе играл отдясно и не бяхме убедени, че ще се справи. Извикахме го и го питахме дали ще се справи и каза, че на Уембли веднъж се играе и вратар да го сложиме ще даде най-доброто от себе си. Той се справи със задачата си и не даде на Уудкок да мръдне, но не успяхме да спрем Ходъл“, казват пред медиите тогава от треньорския щаб, попитани за изненадващата рокада. Самият Уудкок след мача поискал фланелката на Караколев и двамата ги разменят.
Легендарната 4-ка с екипа на „Марек“ е участник в квалификации за Европейско и Световно първенство, участник в квалификациите на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Той е един от малкото български футболисти играли с националната фланелка и на другия от трите считани за митични стадиони в света – „Ацтека“ в Мексико. Липсва му само бразилският „Маракана“.
Роман Караколев преустановява своята кариера през 1988 г. като получава и приза Майстор на спорта, както и почетен гражданин на град Дупница. Веднага след това започва треньорската си кариера в родния „Марек“, като е водил представителния тим общо 3 пъти. Като треньор в школата на клуба дава път на няколко играчи за професионалния футбол.
Караколев отново се завръща към футбола. Той ще води новосформирания дупнишки „Динамо“, но основно ще се нагърби да развие детско-юношеската школа на амбициозния клуб. Там, където е силата му.
39 години след онзи мач, друг дупничанин не е излизал в храма „Уембли“. Както и никога преди това…
Легендарният ляв защитник си остава в историята на Дупница като първият и последен национален състезател израстнал в школата на „Марек“ и играл за националния отбор на България.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.