39 години от мача, в който един дупничанин спря звездата на Англия насред „Уембли „

Само преди дни бяха от­белязани 39 години от учас­тието на единствения фут­болист от Дупница играл с екипа на националния ни отбор на митичния „Уембли“. През не толкова далечната 1979 година, на 22 ноември, пред 85 621 зрители, на­ционалите ни водени от Д. Ташков се изправят срещу световните звезди Кевин Кийгън, Тони Уудкок, Глен Ходъл в храма на Албиона в квалификация за Европей­ско първенство.

В състава е и превърналият се в легенда из­ключително сърцат ляв защитник Роман Кара­колев. Той е роден на 23.03.1955 година в град Дупни­ца. Започва тренировки в местния Марек на 12-годиш­на възраст, като дебю­тира с мъж­кия отбор едва 17-годишен. Той прави впечетле­ние със скоростта и прецизния си пас. Първоначалната по­зиция, на която играе е ляв атакуващ халф, но по-късно се утвърждава като ляв кра­ен бранител. И в продълже­ние на няколко години е счи­тан за Номер 1 у нас на този пост.

Роман Караколев е част от най-успешния тим на Марек, с който през 1977 г. побеждава легендарния Байерн Мюнхен с 2:0, пече­лят 3-о място А група и ста­ват носителите на Купата на България (тогава Купа на Съветската армия) като побеждават отбора на ЦСКА на финала с 1:0. Талантът на Караколев, не остава не­забелязан от треньорите на националния отбор на Бъл­гария. Той става част от него като записва общо 26 офи­циални мача с национална­та фланелка.

Именно с мача на ми­тичния „Уембли“ в Англия е свързан и един куриоз с Караколев. Железният бра­нител е сигурен титуляр в своята зона, но гордите ал­бионци имат мълниеносно ляво крило Тони Уудкок, който е истински кошмар за съперниците. Щабът на род­ните национали се чуди как да спира бързоногата звез­да на домакините и в един момент решават да риску­ват. С номер 2 за първи път в живота си излиза 24-го­дишният дупничанин и то на пост, който никога не е играл – десен краен защитник сре­щу един от най-големите в тези години нападатели-кри­ла. „Нямаше друг, освен Ка­раколев, който да може да го спре. Проблемът беше, че той никога не бе играл отдяс­но и не бяхме убедени, че ще се справи. Извикахме го и го питахме дали ще се справи и каза, че на Уембли веднъж се играе и вратар да го сло­жиме ще даде най-доброто от себе си. Той се справи със задачата си и не даде на Уудкок да мръдне, но не успяхме да спрем Ходъл“, казват пред медиите тогава от треньорския щаб, попи­тани за изне­надващата ро­када. Самият Уудкок след мача поискал фланелката на Караколев и двамата ги разменят.

Легендарна­та 4-ка с екипа на „Марек“ е участник в ква­лификации за Европейско и Световно пър­венство, участ­ник в квали­фикациите на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Той е един от малко­то български футболисти играли с на­ционалната фланелка и на другия от трите считани за митични стадиони в света – „Ацтека“ в Мексико. Липсва му само бразилският „Мара­кана“.

Роман Кара­колев преуста­новява своята кариера през 1988 г. като по­лучава и при­за Майстор на спорта, както и почетен граж­данин на град Дупница. Вед­нага след това започва тре­ньорската си кариера в род­ния „Марек“, като е водил представител­ния тим общо 3 пъти. Като тре­ньор в школата на клуба дава път на няколко играчи за про­фесионалния футбол.

Караколев отново се за­връща към футбола. Той ще води новосформирания дупнишки „Динамо“, но ос­новно ще се на­гърби да развие детско-юношеска­та школа на ам­бициозния клуб. Там, където е си­лата му.

39 години след онзи мач, друг дупничанин не е излизал в храма „Уембли“. Както и никога преди това…

Легендарният ляв защитник си остава в истори­ята на Дупница като първият и последен нацио­нален състезател израстнал в шко­лата на „Марек“ и играл за нацио­налния отбор на България.

Вестник “ Топ Преса „