Днес Православната църква отдава почит на св. ап. и евангелист Лука и на св. мъченица Злата Мъгленска
-
- октомври 18, 2018
Повествувател на апостолските деяния и на Евангелието Христово светъл писател,
със свещени песни да възхвалим всевъзпетия Лука като лекар на човешките немощи,
изцеляващ недъзите на естеството и язвите на душите
и молещ се непрестанно за всички нас.
Кратко животоописание
Свети Лука бил апостол от Седемдесетте и спътник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до колосяни: „Поздравява ви Лука, многообичният лекар“ (Кол.4:14). Написал третото Евангелие и книгата „Деяния на светите апостоли“.
Свети Лука се родил в Антиохия Сирийска. Бил лекар и живописец, според свидетелството на Филосторгий и Никифор Калист.
Според Преданието, той нарисувал иконата на Божията Майка и много проповядвал за Христа, най-вече в Египет и Беотия (Средна Гърция). Загинал мъченически на 80-годишна възраст в гръцката страна Ахаия.
В 360 година мощите му били пренесени в Константинопол. Паметта му се почита от светата Църква на 18 октомври.
Pravoslavieto.com
Св. великомъченица Злата Мъгленска
Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.
Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.
Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:
– Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света! Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.
Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.
Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.
Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.
Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.
– Мила наше дъще – плачели бащата и майката, – пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.
В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:
– Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте – вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка – пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри – мъчениците и мъченичките!
Турците разбрали, че девицата не ще беде склонена да се откаже от православната си вяра с такива средства. Решили да опитат страшните средства – мъченията.
В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.
Когато била оставена за малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него – да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.
И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.
Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове.
Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година.
От: Жития на светиите. Ред. † Левкийски епископ Партений, архим. д-р Атанасий (Бончев). Синодално издателство, София, 1991 г.
Днес имен ден имат дамите, които носят имената Злата и Златимира.
Be the first to leave a review.
